Георги Атанасов пред ТОПСПОРТ: Бойкот с грешен адрес
Известният публицист и политически анализатор Георги Атанасов показа мнението си пред ТОПСПОРТ за желанието на част от по този начин наречените " проведени почитатели " на ЦСКА да бойкотират мачовете на 31-кратните първенци при започване на новия сезон:
" Надявах се, че паузата сред сезоните ще проясни мислите и ще възвърне разсъдъка, само че май съм се заблудил що се отнася до заявеното желание на " проведените почитатели " да загърбят ЦСКА. За неустановен период? Естествено, време за преоценка има, по този начин както съществува и правото на рецензия, противоречие и дори митинг. Не мога обаче да спестя мнението си, че протестът е с неверен адрес и да задам няколко риторични въпроса...
Защо постоянно недоволните от клубното управление на " Армията " радикали не са също толкоз безапелационни против душманите на ЦСКА от разнообразни посоки?
Защо се помириха с държавно-политическата принуда против ЦСКА, продължаваща толкоз години? Защо разрешиха " аленият " клуб да бъде рекетиран в личния си исторически дом, до момента в който други получиха всичко гратис, а някои и сега употребяват милиони от данъкоплатците?
Защо разрешиха съществуването на " втори синод ", употребяващ свещените четири букви против единствения и неразделен клуб от Парка на свободата?
Защо толкоз безгрижно се отхвърлиха от сякаш " твърдото желание " да изхвърлят Б. Михайлов и нелегитимния Изпълком на БФС?
Защо към момента не са излезли на кротичък, цивилен митинг поради двойния стандарт на държавните институции, гузно прикриващи данъчните нарушавания на частната футболна компания от Подуяне? И то в случай, че даже управителните фактори на тима на всички управляващи си признават за необслужени отговорности и други провинения.
Защо не проведоха смислена и непрекъсната акция за финансово подкрепяне на клуба, откакто чудесно знаят какви големи суми Гриша Ганчев и неговият сътрудник Инджов изляха и не престават да изливат: за активите и емблемата, за покриване на незаконните задължения, завещани от предходните притежатели, за безпроблемно лицензиране, за модернизиране въз основата в Панчарево и така нататък А всички армейци мечтаят за нов стадион в своя исторически дом...
Да не преставам ли с питанията или да спра до протеста с неверен адрес? Предаността на боеца се потвърждава най-много в борбата за идеята против нейните врагове. По този мотив ще си разреша да споделя нещо от предишното, което осмисля вечността на концепцията " ЦСКА ". С горест и поклонение си припомням за някои от водачите на алената аудитория през 60-те и 70-те години, когато още нямаше организации на последователите, фракции, хореографии, заявления, обществени мрежи и така нататък По-старите армейски генерации евентуално не са не запомнили тези най-верни от правилните - Васил Пенелов (Гацо), Жоро от инвалидната количка, Камен Геков, Берко, Чико, Сашо Николов (Моркова)...
Вероятно пропущам някого от тези остроумни оратори от непрекъснатото наличие пред централния вход на " Народна войска ", които можеха с часове да приказват за величието на Жоро Найденов, Панайот Панайотов (Гацо), Ването Колев, Крум Янев, Тулата, Ракаров, Кольо Цанев, Митата Якимов, Пената, Жеката, Макето, Марата, Копата, Кучето... И по този начин до последната запаса около алените кумири.
За тези хора, а и за още мнозина от същата кръвна група, ЦСКА се равняваше на личния им живот и по тази причина те в никакъв случай не биха помислили да бойкотират сами себе си. Изискваха, подлагаха на критика, нападнаха управления, треньори и играчи, от време на време дори псуваха, само че постоянно бяха на своя пост на " Армията ". От заран до вечер, лете и зиме, в горещина и мраз. И при победи, и при провали. Познаваха враговете и те ги познаваха. Даже ги уважаваха. За водачите на общността ЦСКА бе повече от вяра. За тях ЦСКА бе всичко и по тази причина и в този момент от Вечността бдят над своята ярка алена звезда... "
" Надявах се, че паузата сред сезоните ще проясни мислите и ще възвърне разсъдъка, само че май съм се заблудил що се отнася до заявеното желание на " проведените почитатели " да загърбят ЦСКА. За неустановен период? Естествено, време за преоценка има, по този начин както съществува и правото на рецензия, противоречие и дори митинг. Не мога обаче да спестя мнението си, че протестът е с неверен адрес и да задам няколко риторични въпроса...
Защо постоянно недоволните от клубното управление на " Армията " радикали не са също толкоз безапелационни против душманите на ЦСКА от разнообразни посоки?
Защо се помириха с държавно-политическата принуда против ЦСКА, продължаваща толкоз години? Защо разрешиха " аленият " клуб да бъде рекетиран в личния си исторически дом, до момента в който други получиха всичко гратис, а някои и сега употребяват милиони от данъкоплатците?
Защо разрешиха съществуването на " втори синод ", употребяващ свещените четири букви против единствения и неразделен клуб от Парка на свободата?
Защо толкоз безгрижно се отхвърлиха от сякаш " твърдото желание " да изхвърлят Б. Михайлов и нелегитимния Изпълком на БФС?
Защо към момента не са излезли на кротичък, цивилен митинг поради двойния стандарт на държавните институции, гузно прикриващи данъчните нарушавания на частната футболна компания от Подуяне? И то в случай, че даже управителните фактори на тима на всички управляващи си признават за необслужени отговорности и други провинения.
Защо не проведоха смислена и непрекъсната акция за финансово подкрепяне на клуба, откакто чудесно знаят какви големи суми Гриша Ганчев и неговият сътрудник Инджов изляха и не престават да изливат: за активите и емблемата, за покриване на незаконните задължения, завещани от предходните притежатели, за безпроблемно лицензиране, за модернизиране въз основата в Панчарево и така нататък А всички армейци мечтаят за нов стадион в своя исторически дом...
Да не преставам ли с питанията или да спра до протеста с неверен адрес? Предаността на боеца се потвърждава най-много в борбата за идеята против нейните врагове. По този мотив ще си разреша да споделя нещо от предишното, което осмисля вечността на концепцията " ЦСКА ". С горест и поклонение си припомням за някои от водачите на алената аудитория през 60-те и 70-те години, когато още нямаше организации на последователите, фракции, хореографии, заявления, обществени мрежи и така нататък По-старите армейски генерации евентуално не са не запомнили тези най-верни от правилните - Васил Пенелов (Гацо), Жоро от инвалидната количка, Камен Геков, Берко, Чико, Сашо Николов (Моркова)...
Вероятно пропущам някого от тези остроумни оратори от непрекъснатото наличие пред централния вход на " Народна войска ", които можеха с часове да приказват за величието на Жоро Найденов, Панайот Панайотов (Гацо), Ването Колев, Крум Янев, Тулата, Ракаров, Кольо Цанев, Митата Якимов, Пената, Жеката, Макето, Марата, Копата, Кучето... И по този начин до последната запаса около алените кумири.
За тези хора, а и за още мнозина от същата кръвна група, ЦСКА се равняваше на личния им живот и по тази причина те в никакъв случай не биха помислили да бойкотират сами себе си. Изискваха, подлагаха на критика, нападнаха управления, треньори и играчи, от време на време дори псуваха, само че постоянно бяха на своя пост на " Армията ". От заран до вечер, лете и зиме, в горещина и мраз. И при победи, и при провали. Познаваха враговете и те ги познаваха. Даже ги уважаваха. За водачите на общността ЦСКА бе повече от вяра. За тях ЦСКА бе всичко и по тази причина и в този момент от Вечността бдят над своята ярка алена звезда... "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ