Известният историк доц. Мартин Иванов обяви шокираща вест за т.нар.

Известният историк доцент Мартин Иванов разгласи шокираща новина за така наречен национален съд от 1944-1945 година, а точно, че необразован „ арбитър “ е осъдил с отпечатък от палеца си 227 души, от които 99 на гибел.

Народният съд е всеобщо принуждение, през което минават към 10 % от всички българи

Почти всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт – рекордьор в това отношение е Първи радомирски, при който 10 от всички наказани 81 са паднали безусловно „ от небето “, споделя откривателят и някогашен началник на Държавна организация „ Архиви “.

– Г-н Иванов, навършиха се 80 години от така наречен Народен съд. Държавна организация „ Архиви “ към този момент показа цифровизирани документи по тази тематика, излязоха и редица задълбочени проучвания и белетристични книги. Работите по план, обвързван с тематиката, какво  включва?

– През последните три десетилетия се натрупаха значително проучвания, отдадени на разнообразни аспекти от активността на т.- нар. „ Народен съд “. Разбираемо, ползата е ориентиран най-вече към централните софийски сформира, които издават сурови присъди против политическия, културния, стопанския и военния хайлайф на Третото българско царство.

През тези тринадесет столични процеса обаче минават едвам малко над 10 % от всички наказани. Оказва се, че за болшинството българи, изправени пред „ Народния съд “ не знаем съвсем нищо. Спорни и несигурни са даже точният брой на провинциалните сформира, какво да приказваме за цифрата на наказаните.

Не е напълно ясно да вземем за пример имало ли е процеси в Перник, Никопол и Кнежа, а даже формалните данни, дадени от основният национален обвинител Георги Петров и неговият съгражданин – министърът на правораздаването Минчо Нейчев, се разминават с по няколко стотин души.

Всичко това ни окуражи, един екип от одобрени към този момент български историци, само че и млади учени, докторанти и студенти, да разгърнем пожълтелите страници на присъдите и да съберем всички имена на съдени от „ Народния съд “.

Проектът ни стана вероятен с помощта на финансовата поддръжка на Фонд „ Научни проучвания “, който в края на предходната година го класира преди всичко измежду подадените планове в региона на публичните науки.

Начинанието в действителност е сизифовско, тъй като ще би трябвало да прегледаме над 1500 папки, в които са непокътнати присъдите на близо 11 хиляди българи. Наред с информация по отношение на обвиняването и присъдата за всеки, изправен пред един от близо 80-те правосъдни сформира, които преглеждат сред 120 и 140 каузи. В края на плана ни цялата събрана информация ще създадем налична на специфичен интернет уебсайт, само че и в настрана издание на хартия.

– От материалите, които сте съумели да обработите до момента, става ли ясно къде са били основани провинциалните сформира на Народния съд, какви  хора в провинцията са били привлечени като обвинени и защо са били съдени?

– За така наречен провинциални сформира до в този момент не се знаеше съвсем нищо. Какви са хората съдени, за какви действителни или мними закононарушения. Именно тази празнота, малко по малко, към този момент започнахме да запълваме с останалите членове на нашия проучвателен екип.

Първите ми усещания са, че процесите могат да бъдат разграничени на две съществени категории. Такива, които имат за цел да унищожават политическите съперници на Българска работническа партия (к) и са ориентирани против разнообразни групи от елита на Третото българско царство.

Сред тях попадат тринадесетте софийски състава, както и тези, които заседават в огромните български градове – Пловдив, Русе, Варна и прочие Втората група са процеси за възмездие на висшия и междинен боен и полицейски кадър по места, огромната част от който е бил интензивно зает с битката против така наречен „ комунистическа заплаха “.

Например процесите в Ботевград, Пирдоп, Радомир и прочие В тях, наред с болшинството офицери, служители на реда и жандармеристи, значително от които са много „ окървавени “, постоянно има пришити елементарни хора, жертви на остарели междуличностни вражди и персонални вендети.

Ако ми позволите, ще очертавам единствено един сходен случай, на който попаднах безусловно през вчерашния ден в архива. През март 1944 година партизани убиват учителя в село Билинци, Брезнишко Симеон Дивдуркин.

Съпругата му, Надежда, учителка в същото село и майка на три деца, подава тъжба в полицията, в която сочи убийците на мъжа си. За това ѝ нарушение напролет на 1945 година тя е наказана от локалния състав на „ Народния съд “ на 1 година затвор, санкция от 50 хиляди лева и конфискация на 1/3 от имуществото ѝ.

– Според Наредбата-закон за Народния съд във всеки състав е трябвало да има най-малко един правист, а останалите членове са били избирани, казано най-общо, от хора на комунистическата власт. Какъв е  профила на тези лица, какво споделят документите за тях?

– Единственият състав, за който до в този момент съумях да намеря сходна информация е този, заседавал в Трън. От непокътната заповед за назначението им в „ Народния съд “ са включени юрист, съдия-изпълнител, селски преподавател и двама земеделци. Много евентуално подобен е бил профилът и на останалите правосъдни сформира, само че с цел да установим сигурно това ни би трябвало още доста работа. След обвинителните актове, присъдите и другите материали по делата ни следва да се заровим в протоколите на локалните организации на Българска работническа партия (к) и на Отечествен фронт, в които се надяваме да намерим нужната ни информация.

– Попаднахте ли на някои по- скандални каузи или знакови лица,  които са били изправяне пред провинциалните сформира на Народни съд?

– Натъкнах се на арбитър, Евтим Пандурски, подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав с отпечатък от палеца си. В двата процеса, от този необразован „ арбитър “ са наказани 227 души, от които 99 на гибел.

Друг „ любопитен “ факт е, че съвсем всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт. Рекордьор в това отношение е Първи радомирски състав, при който 10 от всички наказани 81 са паднали безусловно „ от небето “ и са включени в последния миг в делото.

Бях доста впечатлен и от дългите описи на отсъстващи от процесите обвинени. За тях в протоколите нормално е отбелязвано, че са в неопределеност. Но, когато се заровим в материалите по делото, виждаме че значително от тези хора преди да „ изчезнат “ дават саморъчни показания в милицията. Явно за тях е преценено, че няма задоволително доказателства за неоправдателна присъда, заради което са избити и заровени в всеобщи гробове още преди началото на „ Народния съд “.

– Сред документите  със сигурност има показания на привлечените като подсъдими – какво четете сред редовете в тях?

– Повечето от показанията са мощно инкриминиращи и мъчно можем да си представим, че те са дадени непринудено и без упражнено принуждение. Тези ми съмнения се удостоверяват изцяло от следното заявление, което прави обвиненият Пенчо Дюлгеров от с. Осенец, Разградско: „ Показанията, които написах при разпита ми в работа „ Държавна сигурност “ не дава отговор на истината. От мен те бяха принудително изтръгнати, а аз принуден принудително да [ги] напиша “.

Тук несъмнено е мястото да кажа, че всички тези фрапантни случаи сме документирали и последователно ще качваме на Facebook страницата на плана ни под името „ Народен съд в България 1944-1945 година “.

– Така нареченият Народен съд нанася сериозна контузия върху българското обществото, само че успяхме ли да извлечем поуките от зверствата на комунистическия режим?

 – Ние бързо забравяме предишното и рядко се учим от историческите си неточности. Опасявам се, че това се дължи на имунната ни аисторичност като общество. Обичаме да се хвалим със своята 1300-годишна история, само че отхвърляме да я осмислим.

Това важи с особена мощ за така наречен „ близко минало “, за тези 45 година на тоталитарно ръководство, което през днешния ден някои се пробват да трансфорат в следващата подправена икона за подражателство.

Трябва да си дадем сметка, че „ Народният съд “ не е еднократен акт на отмъщение, а най-видимата част от една проточила се повече от десетилетие вълна на всеобщо принуждение, през което минават евентуално към 10 % от всички българи.

Терорът е отпушен с всеобщите убийства след 9 септември, канализиран е в „ Народния съд “ и продължава на тласъци с редуващите се една след друга акции по изпращане в лагери, изселвания и интерниране в далечни краища на страната.

За положително или за неприятно, единственият релативно документиран стадий от тази проточила се вендета е „ Народният съд “ и точно по тази причина планът ни ще се опита да събере и проучва всичко налично за него в архивите. За да прочетем най-накрая тази срамна страница от историята ни, преди да я затворим.

Автор: Мая Георгиева

Източник: Фактор