Фотографка реди изложба с 40 портрета за 40-годишния си юбилей
Известният фотограф Марина Чамуркова от Велико Търново реди галерия от 40 портрета за 40-годишният си празник. Лъчезарната болярка е в трескава подготовка на експозицията, която ще бъде открита точно на рождения и ден -26 октомври в изложбените зали „ Рафаил Михайлов “ в остарялата столица. Творбите ще останат на показ до 11 ноември.
„ Реших вместо на празненство, да събера приятелите си на галерия. Това ще е моят подарък за мен самата, както и за тях. На фотосите съм запечатала лицата на хора на всякаква възраст и специалност. Сред тях има известни общественици, интелектуалци, предприемачи. В изложбата съм присъединила портрети на ръководителят на Общинския съвет на Велико Търново Венцислав Спирдонов, шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов и брачната половинка му – шефът на „ Култура и туризъм “ в Общината Нелина Църова, предприемачът и мой татко Веселин Чамурков, издателят Нейко Генчев, зам.кметът на болярския град Ганчо Карабаджаков, именития джаз музикант Антони Дончев “, издава част от изненадата Марина Чамуркова.
Тя обещва, че експозицията ще е забавна, тъй като с изключение на портретни фотоси, е подбрала и снимки на характерните лица на музиканти, художници, лекари, както и на деца.
„ Портретите не са снимани особено за изложбата, а са правени във времето обратно. Част от фрагментите са в черно-бяло, всички са на канава, вместо на хартия и са рамкирани. Има няколко фрагмента на портрети без лица. Те съдържат елементи като да вземем за пример ръцете на музиканти, до момента в който свирят. Жестовете им са доста забавни и изразителни “, споделя Марина Чамуркова.
Сред облиците, подготвяни от майсторката на фотообектива, са и на четирима артисти, които преди десетилетия е снимал дядо й Алеко Чалъков. В остарялата столица го знаят като Бай Лесьо, който е бил фотограф към театъра във Велико Търново от 1958 до 1982 година и се е прочул като единствения щатен сценичен фотограф в България. Така наред с архивните фотоси от преди години на четиримата актьори-Милен Колев, Петър Петров, Иван Евстатиев и Кирил Ангелов, Чамуркова ще сложи и сегашните им портрети.
„ Никой от поканените да театралничи пред фотообектива, не ми отхвърли. Не ми беше мъчно да запечатам облиците им, даже хора с присъщи лица като Венцислав Спирдонов или Дидо Арта. Имам опит в работата с хора, несъмнено това ми оказва помощ, тъй като умея да ги подготвям да се провиснал в студиото или в естествената среда. Няма фотогенични или нефотогенични хора. Имала съм случаи да фотографирам персони със напълно изваяни лица и тела, а на фотографията да наподобяват зле, тъй като нямат духовно лъчение “, споделя Марина Чамуркова.
Изкусната фотографка доверява, че обича да снима лица и фигури.
„ Допада ми да върша и репортажи, само че и в тях основните облици са човешките. Наскоро бях в София и снимах здания и това също ми достави голямо наслаждение. Снимала съм и за списание „ Плейбой “ като ми беше предоставено да направя портретите на мъжете, които бяха интервюирани на страниците на изданието “, признава Марина Чамуркова.
Подготвяната галерия е третата независима за нея. Търновката е безапелационна, че за времето, през което се занимава с снимка – към този момент 22 години, не е направила толкоз изложения, що се касае за последния месец. В края на август Чамуркова сподели в родния си старопрестолен град снимки на тематика „ Сцената в кадър “. Експозицията включваше фотоси от Летния оперен фестивал „ Сцена на вековете “. Освен модерни фотографии, имаше и правени от дядо й. Алеко Чалъков, който единствен е снимал първите представления на фестивала на Царевец през 1965 година като културната демонстрация тогава е била под наслов „ Поглед към вековете “. Марина Чамуркова разкрила авторски фотоси на дядо си от преди десетилетия в Държавния списък и ги присъединила в изложбата. През тази година неговата внучка бе формалният фотограф на „ Сцена на вековете “.
„ Може да се каже, че съм унаследен фотограф. Навремето дядо ми е снимал доста деца по селата, запечатвал е и фрагменти от кръщенета. Когато бях дребна непрестанно се навъртах към дядо и от рано ми се наложи да оказвам помощ в фамилния бизнес. От него е научих две значими неща за занаята – техническите параметри при снимане на слънце и в облачно време. Така фотографията ми стана и специалност “, разкрива Чамуркова.
Дядо й Лесьо и подарил първия фотоапарат, който бил от марката „ Берета “. За да усвои тънкостите на фотографията обаче й трябвало време. Докато била студентка в компетентност „ Реклама “ в Нов Български университет, Марина работела във фотоателие в София. Записала се и изкарала едногодишен вечерен курс по снимка в НАТФИЗ.
„ Помня първия път, когато подвигнах апарата, с цел да да фотографирам за наслаждение. Това беше пред Народния спектакъл в София, където с мой другар пиехме кафе, а на нашата маса седяха момче и момиче. На пръв взор по нищо не личеше интимната непосредственост сред младата двойка, а аз неусетно им снимах краката под масата. Когато демонстрирах фотографията обаче, забелязах нещо забавно. На единия си гален момичето имаше гривна с формата на сърце. Това ми остана най-емоционалната фотография. Затова имам концепция да направя галерия единствено със фотоси на крайници, ръце и с разнообразни жестове на хора, които от време на време са доста по-изразителни от думите “, споделя Марина Чамуркова.
Майка и също е фотограф, В рода й обаче се обрисува още едно-четвърто потомство фотографи. 8-годишната щерка на Марина- Виолета към този момент демонстрира интерес, задава въпроси и даже протяга ръка към фотоапарата в ателието. Направила е портрети на двама души, които се оказали извънредно сполучливи.
„ И синът, и щерка ми не обичат да снимат с телефоните си, а се впечатляват от огромни фотоапарати. И двамата от в този момент мечтаят да имат лично фотоателие “, изяснява с очевидно удовлетворение от родовата последователност Марина Чамуркова.
„ Реших вместо на празненство, да събера приятелите си на галерия. Това ще е моят подарък за мен самата, както и за тях. На фотосите съм запечатала лицата на хора на всякаква възраст и специалност. Сред тях има известни общественици, интелектуалци, предприемачи. В изложбата съм присъединила портрети на ръководителят на Общинския съвет на Велико Търново Венцислав Спирдонов, шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов и брачната половинка му – шефът на „ Култура и туризъм “ в Общината Нелина Църова, предприемачът и мой татко Веселин Чамурков, издателят Нейко Генчев, зам.кметът на болярския град Ганчо Карабаджаков, именития джаз музикант Антони Дончев “, издава част от изненадата Марина Чамуркова.
Тя обещва, че експозицията ще е забавна, тъй като с изключение на портретни фотоси, е подбрала и снимки на характерните лица на музиканти, художници, лекари, както и на деца.
„ Портретите не са снимани особено за изложбата, а са правени във времето обратно. Част от фрагментите са в черно-бяло, всички са на канава, вместо на хартия и са рамкирани. Има няколко фрагмента на портрети без лица. Те съдържат елементи като да вземем за пример ръцете на музиканти, до момента в който свирят. Жестовете им са доста забавни и изразителни “, споделя Марина Чамуркова.
Сред облиците, подготвяни от майсторката на фотообектива, са и на четирима артисти, които преди десетилетия е снимал дядо й Алеко Чалъков. В остарялата столица го знаят като Бай Лесьо, който е бил фотограф към театъра във Велико Търново от 1958 до 1982 година и се е прочул като единствения щатен сценичен фотограф в България. Така наред с архивните фотоси от преди години на четиримата актьори-Милен Колев, Петър Петров, Иван Евстатиев и Кирил Ангелов, Чамуркова ще сложи и сегашните им портрети.
„ Никой от поканените да театралничи пред фотообектива, не ми отхвърли. Не ми беше мъчно да запечатам облиците им, даже хора с присъщи лица като Венцислав Спирдонов или Дидо Арта. Имам опит в работата с хора, несъмнено това ми оказва помощ, тъй като умея да ги подготвям да се провиснал в студиото или в естествената среда. Няма фотогенични или нефотогенични хора. Имала съм случаи да фотографирам персони със напълно изваяни лица и тела, а на фотографията да наподобяват зле, тъй като нямат духовно лъчение “, споделя Марина Чамуркова.
Изкусната фотографка доверява, че обича да снима лица и фигури.
„ Допада ми да върша и репортажи, само че и в тях основните облици са човешките. Наскоро бях в София и снимах здания и това също ми достави голямо наслаждение. Снимала съм и за списание „ Плейбой “ като ми беше предоставено да направя портретите на мъжете, които бяха интервюирани на страниците на изданието “, признава Марина Чамуркова.
Подготвяната галерия е третата независима за нея. Търновката е безапелационна, че за времето, през което се занимава с снимка – към този момент 22 години, не е направила толкоз изложения, що се касае за последния месец. В края на август Чамуркова сподели в родния си старопрестолен град снимки на тематика „ Сцената в кадър “. Експозицията включваше фотоси от Летния оперен фестивал „ Сцена на вековете “. Освен модерни фотографии, имаше и правени от дядо й. Алеко Чалъков, който единствен е снимал първите представления на фестивала на Царевец през 1965 година като културната демонстрация тогава е била под наслов „ Поглед към вековете “. Марина Чамуркова разкрила авторски фотоси на дядо си от преди десетилетия в Държавния списък и ги присъединила в изложбата. През тази година неговата внучка бе формалният фотограф на „ Сцена на вековете “.
„ Може да се каже, че съм унаследен фотограф. Навремето дядо ми е снимал доста деца по селата, запечатвал е и фрагменти от кръщенета. Когато бях дребна непрестанно се навъртах към дядо и от рано ми се наложи да оказвам помощ в фамилния бизнес. От него е научих две значими неща за занаята – техническите параметри при снимане на слънце и в облачно време. Така фотографията ми стана и специалност “, разкрива Чамуркова.
Дядо й Лесьо и подарил първия фотоапарат, който бил от марката „ Берета “. За да усвои тънкостите на фотографията обаче й трябвало време. Докато била студентка в компетентност „ Реклама “ в Нов Български университет, Марина работела във фотоателие в София. Записала се и изкарала едногодишен вечерен курс по снимка в НАТФИЗ.
„ Помня първия път, когато подвигнах апарата, с цел да да фотографирам за наслаждение. Това беше пред Народния спектакъл в София, където с мой другар пиехме кафе, а на нашата маса седяха момче и момиче. На пръв взор по нищо не личеше интимната непосредственост сред младата двойка, а аз неусетно им снимах краката под масата. Когато демонстрирах фотографията обаче, забелязах нещо забавно. На единия си гален момичето имаше гривна с формата на сърце. Това ми остана най-емоционалната фотография. Затова имам концепция да направя галерия единствено със фотоси на крайници, ръце и с разнообразни жестове на хора, които от време на време са доста по-изразителни от думите “, споделя Марина Чамуркова.
Майка и също е фотограф, В рода й обаче се обрисува още едно-четвърто потомство фотографи. 8-годишната щерка на Марина- Виолета към този момент демонстрира интерес, задава въпроси и даже протяга ръка към фотоапарата в ателието. Направила е портрети на двама души, които се оказали извънредно сполучливи.
„ И синът, и щерка ми не обичат да снимат с телефоните си, а се впечатляват от огромни фотоапарати. И двамата от в този момент мечтаят да имат лично фотоателие “, изяснява с очевидно удовлетворение от родовата последователност Марина Чамуркова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ