БГ звезди разказват любопитни случки от казармата
Известни българи споделят по какъв начин е минало времето им в казармата:
" Честит празник на Българската войска! Честит празник на всички мъже и дами, отдали живота си на тази благородна специалност, в отбрана на българската държавност. Аз бях в казармата 90-92-ра година, навръх вододела, когато България се променяше доста. Бях артилерист в град Симитли, отделение, което беше противотанкова артилерия. Хиляди истории, по-голямата част от които съм не запомнил. Останало е единствено хубавото и най-много - останали са прелестни другарства, уповавам се за цялостен живот ", връща лентата Ники Дойнов. И продължава:
" Когато започнах втората си година в казармата, стартира да ти идва допълнително, остарял боец си. Лятото на 91-ва година, на плаца, където нормално пускат нашия артилерийски марш, седя аз, в една хубава топла вечер и познавах индивида, който пускаше музиката. Точно тогава беше излязла една ария на една от обичаните ми банди " Инексес " - споделяше се " Да изчезнеш " - тъкмо това, което ми се искаше да направя тогава от казармаат (смее се). Такова неспокойствие ме обзе, че имах възприятието, че можех да търча от Симитли до София, с цел да се прибера. Незабравим спомен! "
" В казармата всеки ден е друга история. Няма да не помни на третия, четвъртия ден от влизането ни - тъй като аз имах щастието да бъда дружно с брат ми, защото сме близнаци и нямаха право да ни разделят, се скарахме на една лавка с някакви остарели бойци, които желаеха да им дадем вафла. Стана неприятно, тъй като се стигна и до лек физически спор. За благополучие нашият капитан беше зад нас и единствено сподели: " Ангелови, Ангелови, не! " Това са първите мемоари, които изникват в съзнанието на артиста Дарин Ангелов.
" След това още преди да съм положил клетва, се наложи да мия 11 дни чиниите на цялата рота, а брат ми - 9 дни. Няма да не помни и по какъв начин съм търсил гилзички, тъй като за всяка открита гилза ти даваха по един спомагателен ден отпуска. Търсех гилзи като анормален (смее се). Веднъж бяхме с останалите бойци в камиона, имаше една гилма на земята, която виждам, че и други бойци гледат. В един миг започнах да я притеглям леко с кубинка и в действителност по време на цялото пътешестване я затисках, тъй като знаех, че там изпод, под подметката, е отпуската ми.
Смятам, че казармата е нещо извънредно належащо за един мъж - би трябвало да се срещне с това предизвикателство, само че не по 2 или по 6 години, както е имало. Достатъчно е да се върне и единствено 1 година, тъй като това е първото отделяне на момчето от родителите. "
" Казармата те учи на отговорност, на дисциплинираност към живота, с изключение на, че те смачкват. Тогава разбираш, че няма единствено " баща носи, мама меси ". Има моменти, в които разбираш, че би трябвало да вземеш отношение, да носиш отговорност ", прям за този интервал от живота си е и Димитър Ковачев - Фънки.
" Не е належащо да е две години и 3 месеца, както съм бил аз, само че е готино. Едно образование е, подготовка за живота, които следва. Останали са ми, несъмнено, доста другарства, само че в живота всичко отива по дяволите - един насам, различен натам, само че другояче запазваш връзките. Чуваме се до ден-днешен с приятелите от казармата, убийствени пичове ", прибавя още рокаджията.
" Гергьовден за мен един от най-големите и същински празници на България. Аз, за разлика от доста от днешните младежи, които нямат съществено отношение към казармата, имам огромен почит. Смятам, че в действителност, както се говореше, че когато един мъж мине през казармата, става подобен и за живота ", прям за казармения си интервал е и огромният Веско Маринов. Певецът споделя и много любопитни истории, написа " Блиц ".
" Тогава открих и музиката за себе си, която след това предопредели живота ми. За една войнишка самоинициатива трябваше да си намерят артист - един от тогавашните артисти ме чул по какъв начин с група " Сигнал " съм си пял вярно в окопа, минавайки от там. Дойде при мен и вика: " Чух те! " И по този начин изпяхме няколко песни на " Сигнал ", на Михаил Белчев и по този начин потегли, възпламени ми се главата. Носеше ми се славата, че бях и барабанист, и артист.
За всичко съм признателен на казармата - за приятелите, които ми останаха, за възпитанието, което ми даде, с цел да оцелея в бъдещия ми млад, независим живот в огромната и студена София ".
За Мариус Куркински пък, казармата, явно, е била наситена с много страсти. " В казармата бях евентуален палач ", споделя той. И прибавя още:
" Винаги съм бил срещу насилствената казарма, само че за военното образование не мога да отговоря. В казармата по насила ми се наложи да бъда лидер на верижна машина. Нямах никакъв опит, нито разбиране по какъв начин се кормува. На полигона видяха, че не съм кадърен за механик-водач и ми връчиха книжката. Изпратиха ме в едно от най-опасните бойни поделения в село Звездец, където трябваше да ръководя машина, в която имаше и други бойци.
До през днешния ден не мога да се обясня по какъв начин дадени хора си разрешиха да сложат някой като мен да заплашва освен личния си живот, само че и този на другите. Бил съм си евентуален палач! Голям стрес! Карах из гористи местности и рискови терени. Отговарях за скъпа техника и непознати животи. Ако душeвността ми беше по-лабилна можеше да получа някое отклоняване ".
Режисьорът споделя, че в казармата го е крепила единствено мисълта, че е признат в НАТФИЗ и след две години ще влезе да учи.
" Случилото се с мен тогава, в родната казарма, е нагледен образец какво представляваше оня режим, по какъв начин за нищо подлагаше хората на риск. И сегашната обстановка на тези, които си отбраняват родината, я разбирам. Много е тъжно, не дай Боже да се случи у нас ".
" Честит празник на Българската войска! Честит празник на всички мъже и дами, отдали живота си на тази благородна специалност, в отбрана на българската държавност. Аз бях в казармата 90-92-ра година, навръх вододела, когато България се променяше доста. Бях артилерист в град Симитли, отделение, което беше противотанкова артилерия. Хиляди истории, по-голямата част от които съм не запомнил. Останало е единствено хубавото и най-много - останали са прелестни другарства, уповавам се за цялостен живот ", връща лентата Ники Дойнов. И продължава:
" Когато започнах втората си година в казармата, стартира да ти идва допълнително, остарял боец си. Лятото на 91-ва година, на плаца, където нормално пускат нашия артилерийски марш, седя аз, в една хубава топла вечер и познавах индивида, който пускаше музиката. Точно тогава беше излязла една ария на една от обичаните ми банди " Инексес " - споделяше се " Да изчезнеш " - тъкмо това, което ми се искаше да направя тогава от казармаат (смее се). Такова неспокойствие ме обзе, че имах възприятието, че можех да търча от Симитли до София, с цел да се прибера. Незабравим спомен! "
" В казармата всеки ден е друга история. Няма да не помни на третия, четвъртия ден от влизането ни - тъй като аз имах щастието да бъда дружно с брат ми, защото сме близнаци и нямаха право да ни разделят, се скарахме на една лавка с някакви остарели бойци, които желаеха да им дадем вафла. Стана неприятно, тъй като се стигна и до лек физически спор. За благополучие нашият капитан беше зад нас и единствено сподели: " Ангелови, Ангелови, не! " Това са първите мемоари, които изникват в съзнанието на артиста Дарин Ангелов.
" След това още преди да съм положил клетва, се наложи да мия 11 дни чиниите на цялата рота, а брат ми - 9 дни. Няма да не помни и по какъв начин съм търсил гилзички, тъй като за всяка открита гилза ти даваха по един спомагателен ден отпуска. Търсех гилзи като анормален (смее се). Веднъж бяхме с останалите бойци в камиона, имаше една гилма на земята, която виждам, че и други бойци гледат. В един миг започнах да я притеглям леко с кубинка и в действителност по време на цялото пътешестване я затисках, тъй като знаех, че там изпод, под подметката, е отпуската ми.
Смятам, че казармата е нещо извънредно належащо за един мъж - би трябвало да се срещне с това предизвикателство, само че не по 2 или по 6 години, както е имало. Достатъчно е да се върне и единствено 1 година, тъй като това е първото отделяне на момчето от родителите. "
" Казармата те учи на отговорност, на дисциплинираност към живота, с изключение на, че те смачкват. Тогава разбираш, че няма единствено " баща носи, мама меси ". Има моменти, в които разбираш, че би трябвало да вземеш отношение, да носиш отговорност ", прям за този интервал от живота си е и Димитър Ковачев - Фънки.
" Не е належащо да е две години и 3 месеца, както съм бил аз, само че е готино. Едно образование е, подготовка за живота, които следва. Останали са ми, несъмнено, доста другарства, само че в живота всичко отива по дяволите - един насам, различен натам, само че другояче запазваш връзките. Чуваме се до ден-днешен с приятелите от казармата, убийствени пичове ", прибавя още рокаджията.
" Гергьовден за мен един от най-големите и същински празници на България. Аз, за разлика от доста от днешните младежи, които нямат съществено отношение към казармата, имам огромен почит. Смятам, че в действителност, както се говореше, че когато един мъж мине през казармата, става подобен и за живота ", прям за казармения си интервал е и огромният Веско Маринов. Певецът споделя и много любопитни истории, написа " Блиц ".
" Тогава открих и музиката за себе си, която след това предопредели живота ми. За една войнишка самоинициатива трябваше да си намерят артист - един от тогавашните артисти ме чул по какъв начин с група " Сигнал " съм си пял вярно в окопа, минавайки от там. Дойде при мен и вика: " Чух те! " И по този начин изпяхме няколко песни на " Сигнал ", на Михаил Белчев и по този начин потегли, възпламени ми се главата. Носеше ми се славата, че бях и барабанист, и артист.
За всичко съм признателен на казармата - за приятелите, които ми останаха, за възпитанието, което ми даде, с цел да оцелея в бъдещия ми млад, независим живот в огромната и студена София ".
За Мариус Куркински пък, казармата, явно, е била наситена с много страсти. " В казармата бях евентуален палач ", споделя той. И прибавя още:
" Винаги съм бил срещу насилствената казарма, само че за военното образование не мога да отговоря. В казармата по насила ми се наложи да бъда лидер на верижна машина. Нямах никакъв опит, нито разбиране по какъв начин се кормува. На полигона видяха, че не съм кадърен за механик-водач и ми връчиха книжката. Изпратиха ме в едно от най-опасните бойни поделения в село Звездец, където трябваше да ръководя машина, в която имаше и други бойци.
До през днешния ден не мога да се обясня по какъв начин дадени хора си разрешиха да сложат някой като мен да заплашва освен личния си живот, само че и този на другите. Бил съм си евентуален палач! Голям стрес! Карах из гористи местности и рискови терени. Отговарях за скъпа техника и непознати животи. Ако душeвността ми беше по-лабилна можеше да получа някое отклоняване ".
Режисьорът споделя, че в казармата го е крепила единствено мисълта, че е признат в НАТФИЗ и след две години ще влезе да учи.
" Случилото се с мен тогава, в родната казарма, е нагледен образец какво представляваше оня режим, по какъв начин за нищо подлагаше хората на риск. И сегашната обстановка на тези, които си отбраняват родината, я разбирам. Много е тъжно, не дай Боже да се случи у нас ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ