Защо Диана Димитрова проговори за насилието, но тишината си остана
Известна актриса споделя, че е била пребита преди пет години от мъж пред очите на очевидци. От това изречение може да последват доста въпроси, само че първият въпреки всичко е този: кое е това, което пречи на жертвите да приказват в точния момент?
Актрисата е Диана Димитрова, позната от сериалите " Лъжите в нас " и " Дяволското гърло ". Ролята ѝ в " Откраднат живот " ѝ носи най-голяма популярност. На 28 ноември тя написа във Facebook, че преди 5 години е станала жертва на принуждение по време на фотоси, без да показва името на причинителя. Тя споделя, че тогава не е имала смелостта да си извади здравно, нито да подаде тъжба.
Изразът " преди 5 години " значи, че случаят се е случил, когато Димитрова е била в самото начало на кариерата си. Според профилираната платформа за кино IMDB за начало на телевизионните й изяви може да се счита 2016 година
" Защо избрах кариерата си в зародиш пред достолепието си " - пита се тя във Facebook. " Защо разреших на този... човек да ме ``докосне`` по време на фотоси и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, в никакъв случай не осъзна действието си и в никакъв случай не се извини, а в противен случай, даже ме заплаши, пред 30 души екип, че ще го направи отново ", написа тя.
От текста ѝ се схваща, че в продължение на 5 години е мълчала както потърпевшата, по този начин и 30-имата очевидци.
" Искам единствено да ви кажа да не допускате моята неточност. Мълчанието не е решение ", написа Димитрова.
Прокуратурата
Ден след обявата Софийската районна прокуратура заяви, че се е самосезирала по случая.
В сряда стана ясно, че Димитрова е била извикана за снемане на показания. Ако тя самата обаче не каже какво тъкмо ѝ се е случило, няма по какъв начин да бъде стартирано досъдебно произвеждане, споделя юрист Зарухи Задикян .
„ Към днешна дата, 5 години по-късно, съм много песимистично настроена, че нещо във връзка с въпросния човек, който е причинител, би последвало като глоба “, споделя юристката.
Задикян обаче показва различен проблем – тя е надълбоко озадачена от високия предел на толерантност на всички присъстващи, станали очевидци на случката:
Свидетелите не са желали да се намесват. Точно това е знак за високото равнище на приемливост към насилието
„ Трудно ми е да ги нарека съучастници. Те по-скоро не са желали да се намесват, което ги прави по-голяма част от един систематичен проблем в нашето общество – извънредно високото равнище на приемливост към насилието в България “.
Защо мълчат
Случаят с актрисата Диана Димитрова сподели по какъв начин жертвата може да стане жертва още един път - откакто опише историята си. Това сподели за Свободна Европа журналистката Мария Касимова-Моасе , която е взела участие в акции по отбрана на дами, потърпевши от принуждение.
Тя назовава това „ публичен линч “ и твърди, че точно той е една от аргументите жертвите мъчно да приказват за своите прекарвания.
„ Те са сигурни, че няма да срещнат публично схващане “, споделя Касимова.
Тя показва, че хората се пробват да намерят отрицателната страна на жертвата, с цел да „ потвърдят “, че си го е заслужила.
„ Именно възприятието за виновност и страхът са водещи, когато едно лице взема решение да потърси отбрана или не “, споделя и адв. Задикян. Тя счита, че в случай че сега на принуждение жертвата получи поддръжка, обстановката може да се развие по друг метод.
В случая с Диана Димитрова реакциите в обществените мрежи като че ли удостоверяват правилото за " публичен линч ". Мария Касимова обръща внимание, че хората са навлезли в престъпните детайлности на случая посредством въпросите „ кой е насилникът " и " за какво чак в този момент актрисата е решила да приказва “.
„ Разбира се, че е значимо дали това се е случило, по какъв начин се е случило, кой го е направил, кой е бил очевидец и по този начин нататък. Много по-важният въпрос обаче е отношението на обществото към насилието по принцип “, споделя Касимова.
Тя не изключва опцията случката да не е същинска. Това обаче, което вижда като социална реакция, е отклонение от главния въпрос – въобще поносим ли ние насилието и по какъв начин гледаме на него.
Обществен, а не домакински проблем
Много хора през днешния ден не престават да бъдат директни или косвени очевидци на принуждение. Всяка трета жена в света е претърпяла физическо или полово принуждение, оповестява Уницеф . По данни на организацията съществува наклонност насилието над дами да се усилва по време на изключителни обстановки.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
През 2019 година неправителствената организация, която оказва помощ на дами във връзки с принуждение, избира Диана Димитрова за лице на една от.
Основател на EMPROVE е Олга Минева която основава и акцията . В нея става дума за публичната осведоменост за първите знаци за принуждение и предотвратяването му.
За Свободна Европа Олга Минева споделя, че Димитрова е била определена единствено поради гения си.
„ Историята ѝ е още един образец, че няма по какъв начин да знаем какъв брой невидими са следите, които оставя насилието “, споделя Минева, която от дълго време се е посветила на идеята на дамите. Тя е основател на общността на #ЖенитеSurvivors, които са излезли от връзки с принуждение.
За Мария Касимова насилието постоянно е било в близост и в никакъв случай не е било надалеч от нас. За да стигне до този извод, тя е предходна освен през диалози с други дами, само че и през персонален опит.
„ Не е загадка, аз в никакъв случай не съм крила, че на мен самата ми се случи. Тогава разбрах, че насилието има доста лица и доста форми, че то не зависи нито от пол, нито от обучение “, споделя тя.
Въпреки многочислените оправдания, които постоянно се намират в употребява на насилника, тя е уверена, че насилието би трябвало да бъде обществено недопустимо. И че то не е единствено домакински, а и голям публичен проблем.
Не жертва, а победител
Мария Касимова споделя, че говоренето за насилието би трябвало да се предизвика и хората, които са претърпели принуждение, би трябвало да приказват. Отбелязва обаче, че с цел да се случва това, би трябвало да се промени призмата, през която се гледат историите на тези дами.
„ На мен ми омръзна да ме назовават жертва. Аз от дълго време не съм жертва, аз съм победител. И доста дами са по този начин – те са спечелили “, споделя Касимова.
Затова съгласно нея би трябвало да се промени и методът, по който виждаме тези дами в медиите:
„ Когато в един репортаж, покажеш една жена или мъж, който е претърпял нещо сходно и е постигнал триумфи в персоналния и професионалния си живот, тогава останалите, които виждат това, ще си кажат: „ ето, има метод “.
Никой не би се олицетворил с тази дума – жертва, споделя и Олга Минева.
Тя споделя, че още преди да заприказва Диана Димитрова, обликът на #ЖенaтaSurvivor притегля доста дами към организацията. Това са дами, които желаят да опишат историите си и по този начин да оказват помощ с това, което са претърпели.
" #ЖенaтaSurvivor е мощна. Тя отстоява себе си и споделя със своята история „ не мълчете, споделяйте, търсете помощ “, споделя Минева. Тя има вяра, че когато призмата се промени от дамата жертва към #ЖенaтaSurvivor, доста повече дами ще намерят смелостта да излязат със своята история.
Какви са " алените знамена "
В EMPROVE считат, че най-ранните признаци на принуждение са признаците за токсичност във взаимоотнешенията. Олга Минева отбелязва, че поотделно те може да не наподобяват притеснително, само че тяхната цялост е нещо, на което би трябвало да се обърне внимание.
Най-ранните признаци на принуждение са признаците за токсичност във взаимоотнешенията
Признаци са ограничението на персоналната независимост, подриването на вярата в теб самия, обиждането, разклащането на възприятието ти за убеденост и това за взимане на решения. Други признаци са ограничение на контактите и възбрана за работа.
„ Всъщност това, което споделят всички наши #ЖениSurvivors, е, че във всеки един от тези мигове ти усещаш, че това не е редно. Тоест даже да обичаш индивида отсреща, даже да е твой непосредствен, ти знаеш, че това не е редно. Въпросът е да се научим да се вслушваме в това наше чувство “, изяснява Олга Минева.
Как се реагира при случай на принуждение
За да се заведе сполучливо дело за принуждение, има няколко стъпки, които би трябвало да бъдат подхванати, споделя адв. Задикян.
При съществуване на пострадвания, те би трябвало да бъдат установени от правосъден доктор, като е добре потърпевшото лице да изиска да му бъде издадено съдебно-медицинско уверение. Задикян споделя, че всяко едно здравно уверение би могло да свърши работа, само че с цел да има тежест, то би трябвало да е направено по избран метод.
След това е добре индивидът да опише на околните си за това какво се е случило. Целта е някой да види по какъв начин се е отразил актът на принуждение. Може да се потърси подпомагане и от психолог, който да установи нанесените прочувствени вреди.
„ Видимите следи от физическо принуждение са елементарно разпознаваеми, само че оттатък тях има едно латентно принуждение – прочувствено и психическо “, споделя тя.
Адв. Задикян отбелязва, че с цел да може в сходни обстановки причинителят да бъде осъден, отбраната би трябвало да се търси навременно.
Същевременно организацията на Олга Минева към този момент има над 40 #ЖениSurvivors, които са минали през терапия и образования. Те са ги подготвили да влязат в ролята на лектори и на просветители, с цел да може да употребяват своите истории и да оказват помощ на останалите.
Актрисата е Диана Димитрова, позната от сериалите " Лъжите в нас " и " Дяволското гърло ". Ролята ѝ в " Откраднат живот " ѝ носи най-голяма популярност. На 28 ноември тя написа във Facebook, че преди 5 години е станала жертва на принуждение по време на фотоси, без да показва името на причинителя. Тя споделя, че тогава не е имала смелостта да си извади здравно, нито да подаде тъжба.
Изразът " преди 5 години " значи, че случаят се е случил, когато Димитрова е била в самото начало на кариерата си. Според профилираната платформа за кино IMDB за начало на телевизионните й изяви може да се счита 2016 година
" Защо избрах кариерата си в зародиш пред достолепието си " - пита се тя във Facebook. " Защо разреших на този... човек да ме ``докосне`` по време на фотоси и да се измъкне безнаказано. Защо този човек, в никакъв случай не осъзна действието си и в никакъв случай не се извини, а в противен случай, даже ме заплаши, пред 30 души екип, че ще го направи отново ", написа тя.
От текста ѝ се схваща, че в продължение на 5 години е мълчала както потърпевшата, по този начин и 30-имата очевидци.
" Искам единствено да ви кажа да не допускате моята неточност. Мълчанието не е решение ", написа Димитрова.
Прокуратурата
Ден след обявата Софийската районна прокуратура заяви, че се е самосезирала по случая.
В сряда стана ясно, че Димитрова е била извикана за снемане на показания. Ако тя самата обаче не каже какво тъкмо ѝ се е случило, няма по какъв начин да бъде стартирано досъдебно произвеждане, споделя юрист Зарухи Задикян .
„ Към днешна дата, 5 години по-късно, съм много песимистично настроена, че нещо във връзка с въпросния човек, който е причинител, би последвало като глоба “, споделя юристката.
Задикян обаче показва различен проблем – тя е надълбоко озадачена от високия предел на толерантност на всички присъстващи, станали очевидци на случката:
Свидетелите не са желали да се намесват. Точно това е знак за високото равнище на приемливост към насилието
„ Трудно ми е да ги нарека съучастници. Те по-скоро не са желали да се намесват, което ги прави по-голяма част от един систематичен проблем в нашето общество – извънредно високото равнище на приемливост към насилието в България “.
Защо мълчат
Случаят с актрисата Диана Димитрова сподели по какъв начин жертвата може да стане жертва още един път - откакто опише историята си. Това сподели за Свободна Европа журналистката Мария Касимова-Моасе , която е взела участие в акции по отбрана на дами, потърпевши от принуждение.
Тя назовава това „ публичен линч “ и твърди, че точно той е една от аргументите жертвите мъчно да приказват за своите прекарвания.
„ Те са сигурни, че няма да срещнат публично схващане “, споделя Касимова.
Тя показва, че хората се пробват да намерят отрицателната страна на жертвата, с цел да „ потвърдят “, че си го е заслужила.
„ Именно възприятието за виновност и страхът са водещи, когато едно лице взема решение да потърси отбрана или не “, споделя и адв. Задикян. Тя счита, че в случай че сега на принуждение жертвата получи поддръжка, обстановката може да се развие по друг метод.
В случая с Диана Димитрова реакциите в обществените мрежи като че ли удостоверяват правилото за " публичен линч ". Мария Касимова обръща внимание, че хората са навлезли в престъпните детайлности на случая посредством въпросите „ кой е насилникът " и " за какво чак в този момент актрисата е решила да приказва “.
„ Разбира се, че е значимо дали това се е случило, по какъв начин се е случило, кой го е направил, кой е бил очевидец и по този начин нататък. Много по-важният въпрос обаче е отношението на обществото към насилието по принцип “, споделя Касимова.
Тя не изключва опцията случката да не е същинска. Това обаче, което вижда като социална реакция, е отклонение от главния въпрос – въобще поносим ли ние насилието и по какъв начин гледаме на него.
Обществен, а не домакински проблем
Много хора през днешния ден не престават да бъдат директни или косвени очевидци на принуждение. Всяка трета жена в света е претърпяла физическо или полово принуждение, оповестява Уницеф . По данни на организацията съществува наклонност насилието над дами да се усилва по време на изключителни обстановки.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
През 2019 година неправителствената организация, която оказва помощ на дами във връзки с принуждение, избира Диана Димитрова за лице на една от.
Основател на EMPROVE е Олга Минева която основава и акцията . В нея става дума за публичната осведоменост за първите знаци за принуждение и предотвратяването му.
За Свободна Европа Олга Минева споделя, че Димитрова е била определена единствено поради гения си.
„ Историята ѝ е още един образец, че няма по какъв начин да знаем какъв брой невидими са следите, които оставя насилието “, споделя Минева, която от дълго време се е посветила на идеята на дамите. Тя е основател на общността на #ЖенитеSurvivors, които са излезли от връзки с принуждение.
За Мария Касимова насилието постоянно е било в близост и в никакъв случай не е било надалеч от нас. За да стигне до този извод, тя е предходна освен през диалози с други дами, само че и през персонален опит.
„ Не е загадка, аз в никакъв случай не съм крила, че на мен самата ми се случи. Тогава разбрах, че насилието има доста лица и доста форми, че то не зависи нито от пол, нито от обучение “, споделя тя.
Въпреки многочислените оправдания, които постоянно се намират в употребява на насилника, тя е уверена, че насилието би трябвало да бъде обществено недопустимо. И че то не е единствено домакински, а и голям публичен проблем.
Не жертва, а победител
Мария Касимова споделя, че говоренето за насилието би трябвало да се предизвика и хората, които са претърпели принуждение, би трябвало да приказват. Отбелязва обаче, че с цел да се случва това, би трябвало да се промени призмата, през която се гледат историите на тези дами.
„ На мен ми омръзна да ме назовават жертва. Аз от дълго време не съм жертва, аз съм победител. И доста дами са по този начин – те са спечелили “, споделя Касимова.
Затова съгласно нея би трябвало да се промени и методът, по който виждаме тези дами в медиите:
„ Когато в един репортаж, покажеш една жена или мъж, който е претърпял нещо сходно и е постигнал триумфи в персоналния и професионалния си живот, тогава останалите, които виждат това, ще си кажат: „ ето, има метод “.
Никой не би се олицетворил с тази дума – жертва, споделя и Олга Минева.
Тя споделя, че още преди да заприказва Диана Димитрова, обликът на #ЖенaтaSurvivor притегля доста дами към организацията. Това са дами, които желаят да опишат историите си и по този начин да оказват помощ с това, което са претърпели.
" #ЖенaтaSurvivor е мощна. Тя отстоява себе си и споделя със своята история „ не мълчете, споделяйте, търсете помощ “, споделя Минева. Тя има вяра, че когато призмата се промени от дамата жертва към #ЖенaтaSurvivor, доста повече дами ще намерят смелостта да излязат със своята история.
Какви са " алените знамена "
В EMPROVE считат, че най-ранните признаци на принуждение са признаците за токсичност във взаимоотнешенията. Олга Минева отбелязва, че поотделно те може да не наподобяват притеснително, само че тяхната цялост е нещо, на което би трябвало да се обърне внимание.
Най-ранните признаци на принуждение са признаците за токсичност във взаимоотнешенията
Признаци са ограничението на персоналната независимост, подриването на вярата в теб самия, обиждането, разклащането на възприятието ти за убеденост и това за взимане на решения. Други признаци са ограничение на контактите и възбрана за работа.
„ Всъщност това, което споделят всички наши #ЖениSurvivors, е, че във всеки един от тези мигове ти усещаш, че това не е редно. Тоест даже да обичаш индивида отсреща, даже да е твой непосредствен, ти знаеш, че това не е редно. Въпросът е да се научим да се вслушваме в това наше чувство “, изяснява Олга Минева.
Как се реагира при случай на принуждение
За да се заведе сполучливо дело за принуждение, има няколко стъпки, които би трябвало да бъдат подхванати, споделя адв. Задикян.
При съществуване на пострадвания, те би трябвало да бъдат установени от правосъден доктор, като е добре потърпевшото лице да изиска да му бъде издадено съдебно-медицинско уверение. Задикян споделя, че всяко едно здравно уверение би могло да свърши работа, само че с цел да има тежест, то би трябвало да е направено по избран метод.
След това е добре индивидът да опише на околните си за това какво се е случило. Целта е някой да види по какъв начин се е отразил актът на принуждение. Може да се потърси подпомагане и от психолог, който да установи нанесените прочувствени вреди.
„ Видимите следи от физическо принуждение са елементарно разпознаваеми, само че оттатък тях има едно латентно принуждение – прочувствено и психическо “, споделя тя.
Адв. Задикян отбелязва, че с цел да може в сходни обстановки причинителят да бъде осъден, отбраната би трябвало да се търси навременно.
Същевременно организацията на Олга Минева към този момент има над 40 #ЖениSurvivors, които са минали през терапия и образования. Те са ги подготвили да влязат в ролята на лектори и на просветители, с цел да може да употребяват своите истории и да оказват помощ на останалите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ