, известен с кръщелното си име Теодор, е първият владетел

, прочут с кръщелното си име Теодор, е първият държател на възроденото Българско царство след въстанието на Асеневци през 1185 година Въпреки че постоянно остава в сянката на братята си Асен и Калоян, неговата роля е основна за възобновяване на държавността и одобряването на българската самостоятелност.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат от историка. Писателят разкрива забавни събития от този интервал.

С мъдра дипломация и стратегически решения, той слага основите на Второто българско царство, като в същото време се изправя пред изменничества, войни и трагични обрати. Историята на Петър IV е знак на храброст, последователност и жертвоготовност в името на родината.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Цар Петър – с кръщелно име Теодор, е най-възрастният от тримата братя Асеневци, вдигнали въстанието в Търново през 1185 година и освободили България от византийска власт. В някои западни летописи е назван като Калопетър, т.е. ”добрият Петър ”.

Теодор е повдигнат за държател от най-приближените хора на починалия Георги Сурсувул, ичиргу-боила Мостич, калу-таркана Симеон, сампсиса /началникът на дворцовата канцелария/ Симеон, и близки родственици на владетелите ни от преди рухването ни под византийска власт. За да подчертае приемствеността от Първото царство при коронацията той приема династичното име Петър IV.

Една от първите задания пред новия държател е уреждането на църковния въпрос. До момента българските земи са под юрисдикцията на Охридската архиепископия, само че по право всяка самостоятелна страна следва да има и лична черква. Така за църковен глава е определен презвитер Василий, който коронясва Теодор за цар.

Следователно още с първите си дейности водачите на въстаналия народ се стремят да работят не като отцепници от империята /както са упрекнати от византийските власти/, а като радетели за възобновяване на българската страна. Когато Никита Хониат разказва церемонията към коронясването, иронично акцентира, „ че Петър обул червени сандали и поставил на главата си златно венче “.

Всичко това демонстрира, че византийския историк не познава българските обичаи и че това са атрибути за цялост на владетелските му пълномощия в едно с царските знаци още от времето на Симеон. Впрочем последвалите дейности дават да се разбере, че концепцията за приемствеността е управителен миг в дейностите на цар Петър IV.
След оповестяването на въстанието българските войски се насочват към остарялата българска столица Велики Преслав.

Няма подозрение, че цар Петър има намерение да направи Преслав своя столица. Освобождаването на града има за цел да възкреси загатна за предишното великолепие на българите. Обаче събитията се случват по този начин, че крепко укрепеният Преслав устоя напора на въстаническите войски.

Цар Петър не разполага с различен избор, с изключение на да разгласи за столица на обновената българска страна първобунтовния – Търновград.

По време на царуването на Петър, името му в множеството документи се среща дружно и с това на по-малкия му брат Асен, което демонстрира, че той освен не се тормози от него, само че му има и огромно доверие. Това се удостоверява от събитията към похода на император Исак II Ангел към България през лятото на 1186 година При тържествуващия император Исак II Ангел, до момента в който опустошава полетата на Мизия, идват пратеници на цар Петър и декларират готовността му да се подчини. Този тактически ход, самичък по себе си демонстрира доверието към брат си, защото по същото време Асен набира помощни войски в земите на север от Дунав.

Византийският император повярвал на престорените уверения в смирение и побързал да се завърне в столицата си, като сметнал, че е ликвидирал въстанието. След като Асен се завръща с огромна помощна армия от кумани – Петър незабавно афишира, че ще води война до тогава, до момента в който не освободи всички български земи /в Мизия, Тракия и Македония/ от византийска власт.

В Константинопол стартират да се присмиват на хвалбите на императора, че е ликвидирал въстанието на българите единствено с един поход, до момента в който на Василий ІІ Българоубиец са били нужни цели 30 години да покори България. През идващите години цар Петър IV остава последователно в сянката на брат си Асен, който с енергичните си дейности издаден като водеща фигура в страната. Петър е считан за български цар до 1190 година В това ни твърдят свидетелствата на хронистите на III кръстоносен поход. Когато кръстоносната войска на Фридрих I Барбароса минава през българските земи при Ниш – „ Калопетьр поздрави публично императора посредством писма и пратеници, отдаде му дължимата респект, даде обещание му сигурна помощ против неприятеля и по този метод се приближи до неговата персона “.

Лятото на 1189 година император Фридрих I Барбароса се отнася благосклонно към предлагането, въпреки и да не дава позитивен отговор. В края на 1189 година войната сред Византийската империя и кръстоносната войска изглеждала неизбежна. Цар Петър, който деликатно следи развиването на събитията, изпраща ново пратеничество при немския император в Одрин. Българският държател дава обещание 40 000 помощна войска, в случай че Фридрих I Барбароса признае царското му достолепие.

До такава помощ не се стига, защото недоразуменията сред Византия и кръстоносците скоро са изгладени. През лятото на 1190 година цар Петър IV се отдръпва от престола и отпред на българската страна застава по-малкият му брат Иван Асен. Обикновено се акцентира, че Петър непринудено се отхвърля от престола, като има поради изключителните качества на Асен, който по правдивост му отреждали първо място в страната. Новонамерени документи дават да се разбере, че цар Петър IV преотстъпва първото място на Асен по здравословни аргументи.

Като по–възрастен и неженен, не оставя наследници, страда от заболяване на краката и е усложнен да взе участие в бойните походи. Той дава короната престола и столицата Търново на Асен и се отдръпва в Преслав до 1196 година, защото усилните и тежки времена претендирали страната да се ръководи от дейна и енергична натура. В подмяна на това Асен се отнася по приятелски към Петър, запазвайки външните белези на царската му власт. Заедно с това му дава, като личен дял, земите към Преслав и Провадия. Управлението на Петър по тези места не е останало без диря – даже към средата на XIII век тези земи продължавали да се назовават „ Петрова гора “.

В качеството си на втори държател Петър е в Преслав до 1196 година, когато брат му Иван Асен става жертва на скрит план и пада пронизан от меча на братовчед си Иванко. Мълвата за гибелта на цар Иван Асен І се разнася из страната още преди заговорниците да овладеят Търново. Скоро излиза наяве, че те разчитат на помощта на византийския император. Петър обсажда Търново, само че стартира да протака нещата, с мисълта, че само това изчакване ще пречупи съперника му Иванко.

Заговорниците не спирали да насочат молби за помощ към Константинопол. Две византийски армии, командвани персонално от императора, една след друга се насочат към България. Когато приближават Старопланинските проходи, вестоносците им оповестяват, че против тях се насочва огромна българска войска и те се отхвърлят. Постепенно от ден дневно Петър възобновява ситуацията в страната. Иванко напуща Търново и при започване на 1197 година Петър превзема столицата. Слага царската корона и властта над българите още веднъж минава напълно в ръцете на най-големия брат. За пръв асистент в държавните каузи и ръководството на страната е притеглен най-малкият от братята – Калоян.

Византийските историци настояват, че цар Петър е „ ненавиждан от съплеменниците си “. Последното би трябвало да се схваща в смисъл, че той е мразен от онази част от българската аристокрация, която не се смирява под тежката ръка на Асен и се стреми по всякакъв метод да ограничи прерогативите на централната власт. Тъкмо тези сили са отпред на следващия скрит план, който ще докара до премахването и на цар Петър. В началото на 1197 година съвсем незабавно след повторното си възцаряване е пронизан от меча на заговорник. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската историята с Румен Петков: Асеневци възвръщат България през 1185 година