Приказка за душата и морето
Извършваме какво ли не, с цел да открием някого, пред който да сме себе се. Такъв, пред който можем да се покажем без капка терзание. Аз и душата ми стигнахме до великото море с концепцията се изкъпем в него. Когато го приближихме, се огледахме за усамотено местенце. Докато го търсехме, видяхме мъж, седящ на една сива канара. Той имаше торба със сол и разпръскваше веществото във водата.
В този момент душата ми сподели:
-Да изчезваме, този човек е черноглед. Не можем да се изкъпем тук.
Продължихме пътя си и видяхме човек, който седеше на бяла канара. В ръката му имаше сaндъче, облицовано със скъпоценности. От кутията, мъжът вадеше захар и я разпръскваше във водата.
Тогава душата ми рече:
-Този тук е оптимист. Но и той не трябва да съзира голата ни плът. Нека продължим!
Пак се понесохме по брега. Този път наближихме мъж, който събираше умрели риби и гивръщаш е в морето. Душата ми още веднъж се възпротиви:
-Не, и тук не можем да се потопим във водата. Този е добротворец.
Продължихме, до момента в който стигнем до мъж, който обрисуваше сянката си по пясъка. Водата непрекъснато заличаваше очертанията му, само че това не го обезкуражаваше ни минимум и той продължаваше да го прави. Тогава сянката ми отново се разколеба:
-Този е мистикът, дано по-бързо се махаме.
Ненадейно стигнахме до човек, който събираше с ръката си пяна от морето и слагаше в съд. Тогава душата ми го дефинира като мечтател и предложи да не оставаме и тук.
Наложи се отново да тръгнем, само че не щеш ли чухме глас, който споделяше, че морето е тук. Странното обаче беше, че той бе загърбил могъщия воден басейн и успяваше да го открие единствено в една раковина. При типа му душата ми сподели:
-Нека го избегнем. Това е реалистът, който загърбва, всичко, което не осъзнава и се захваща единствено за някаква детайлност.
Закрачихме отново и се озовахме през мъж, заровил главата си в пясъка. Тогава предложих на душата си да се изкъпем тук, тъй като той няма по какъв начин да ни види. Но тя още веднъж се възпротиви, тъй като той е чистонравен. Тя добави още, че въпросният мъж е най-гибелният от всички други. Внезапно настроението на душата ми се помрачи и тя рече:
-Нека си тръгваме! Очевидно няма скришно кътче, където да се изкъпем.
Автор: Халил Джубран
