Извънредно положение – значи времето и нещата са извън реда,

Извънредно състояние – значи времето и нещата са отвън реда, значи времето и светът са отвън сглобката си, както споделяше Хамлет, този безконечен Хамлет. Без такива ограничения е невероятно, такива ограничения са нужни. И аз доста мощно се надявам коронавирусът да бъде овладян, стеснен и спрян. Коронавирусът би трябвало да бъде спрян и ще бъде спрян.
Трябва да се спрем и ние обаче. Да спрем, да седнем и дълго да мислим.
Да помислим по какъв начин стигнахме дотук. Къде бяха международните водачи, къде бяха хората, които ръководят света? Нали те знаят всичко, нали имат проекти за десетки години напред? Нали светът има просвета, която ни изведе в Космоса? Нали има институции, лаборатории, щабове, разузнавания? Нали сякаш има международен хайлайф – по какъв начин позволиха да си надигнем на ръба?

Въвеждат изключително състояние – изолират ни, отделят ни, демонстрират ни къде да се движим, къде да не се движим, по какъв начин да вървим, къде да не летим...
Уж обединената Европа и сплотяващият се свят станаха на кръпки. Птичка не може да прехвръкне, всеки е самичък за себе си. Границите ни станаха небе, прозорците ни станаха небе. И какво – ние единствено би трябвало да благодарим ли за това на елитите? Трябва да се умиляваме какъв брой се грижат за нас?

Не и не! Преди всичко би трябвало да се разгневим, да станем гневни, да ни се възпламени кръвта и да извикаме от заключените си къщи:

– Хей, господа, за какво по този начин? Защо по този начин я оплескахте, за какво ни подлудихте?
Иначе излиза, че тези, които ни докараха дотук, тези, на които се бяхме доверили да ни водят към светли съдбини, тези, които се провалиха, в този момент ще ни избавят. И вижте ги по какъв начин се надуват единствено, по какъв начин по късни доби вземат решения, по какъв начин не спят и единствено за нас мислят, само че скрито се надяват тези наши благи управници ние да не извикаме:

– Защо по този начин я оплескахте, господа? Защо по този начин я оплескахте, началници на света, началници на страни, племена и на места останал по някой човечец?
Този въпрос би трябвало непрестанно да им се навира в очите, в устата и в зъбите, тъй като ни надвесиха над бездната.

Виждали ли сте по какъв начин тюленчетата в цирка си подават едно на друго шарени балони с мокри муцуни и си играят? Така си играят в този момент като тюленчета с балони и началниците на света – трансферират си балоните. Китай е отговорен, Италия е отговорна, Северният полюс е отговорен, Слънцето е отговорно... Аз съм отговорен, ти си отговорен...

Този ковид е пристигнал от нищото, пристигнал е от неприятните ни сънища, сърца и ръце. И те – господарите на света, нищо не знаят и не са отговорни. Те единствено мислят за нас.
Сега ще стартират едни ограничения, ще се плиснат едни статистики, мозъците ни ще се подуят от боязън, сетивата ни ще се циментират от неопределеност, суматохата ще ни пресуши. Но ръководещите ще са отпред с бели ризи или с пагони и ще се борят до дъно. Само и единствено да не ги питаме: Защо, за какво, по какъв начин стана по този начин?

Искам да ме разберете вярно – аз не съм срещу сериозните ограничения, в противен случай – желая всички да бъдат деликатни, да бъдат умни, да се пазят, да съблюдават каквото им се споделя от експертите. Но желая и да сме гневни. Защото господарите първо мислят по какъв начин да им се размине на тях, а чак след това – на нас.

И какво ни остава ли?

Аз да вземем за пример от през днешния ден си вкарвам персонално, нежно изключително състояние от две точки:
Първо – да мисля за детството си, за рибите и реката, за пътеките с гущерчетата и камъчетата, за квакането на жабите; да мисля за цветята, за сеното и ябълките, да мисля за приятелите си, за агънцата, за врабците и за дъжда.
И втора – да опиша за всичко това на децата и внуците си.

Николай Милчев