Извънреден труд до 300 часа годишно, но само при сключен колективен договор
Извънредният труд да се увелиличи от 150 на 300 часа в годината, само че единствено при постигнато колективното трудово договаряне, взеха решение депутатите, приемайки на първо четене измененията в Кодекса на труда по предложение на Министерския съвет. " За " тях гласоподаваха 104 депутати, 8 се оповестиха " срещу ", а 33-ма " се въздържаха ".
Запазват се сегашните ограничавания за продължителността на изключителния труд в границите на месец, седмица и два поредни работни дни.
В предложенията се предлага периодът на сумираното пресмятане на работното време да е от 1 до 4 месеца, а не до 6 месеца, както е сега. В претекстовете се споделя, че по този начин ще се подсигурява постоянен трудов развой и по-лесна отчетност. Същевременно се дава опция с групово трудово договаряне на равнище бранш или отрасъл да се удължи интервалът на сумираното пресмятане за избрани действия до 12 месеца. Предвижда се Министреския съвет да издаде разпоредба за изискванията и реда, по които се открива сумираното пресмятане на работно време.
С измененията се предлага и повишение на административната глоба за систематични нарушавания, свързани с потреблението на недеклариран труд и за неплащане в период на дължимите от работодателя трудови хонорари или компенсации.
Въвежда се и дефииниране на " систематични нарушавания на трудовата дисциплинираност " - три или повече нарушавания за интервал от една година.
За обезпечаване на предварителната защита и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е належащо размерът на административната глобата да е възпиращ, заради което се предлага работодателят да се санкционира с имуществена глоба или санкция в размер от 20 000 до 30 000 лева, а отговорното длъжностно лице - с санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева. Предвижда се и опция при открито нарушаване на трудовото законодателство да се подписва съглашение за понижаване на глобата, като се слага ограничаването, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната глоба за съответното нарушаване. При повторни и систематични нарушавания се изключва опцията от сходни съглашения.
Служителите ще могат да употребяват заплатен годишен отпуск след 4 месеца трудов стаж вместо както е сега след 8 месеца. Ако той е добит през първата година на работа на служителя, той има право да го употребява за същата година в цялостен размер. Когато обаче част от него е добита в две години, той има право на заплатен годишен отпуск за първата календарна година съразмерно на трудовия му стаж през тази година. За втората година към този момент придобива право на заплатен годишен отпуск в цялостен размер. Като трудов стаж ще се зачита и работата на българите в интернационалните организации, като Организация на обединените нации, НАТО, Международния валутен фонд.
Законопроектът ограничава възможността за подписване на втори трудов контракт с главния шеф за работа през избрани дни от месеца (чл.114 КТ). Поставя се категорично изискване този контракт да е за осъществяване на работа, която не е в кръга на трудовите отговорности по главната работа и отвън откритото за него работно време.
Освен това, трудовите контракти на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя досега, в който не придобият право на пенсия за застрахователен стаж и възраст при общите условия. В момента работодателят може да ги пенсионира при придобиване на право на ранна пенсия.
С смяна в друга наредба се планува тютюнопроизводителите също да могат да наемат служащи с еднодневни контракти за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.
" Целта на измененията в Кодекса на труда е да усъвършенства трудовото законодателство според настоящата социално-икономическа конюнктура. Трудовите връзки във връзка с новите форми на претовареност и синхронизиране на законодателството с интернационалните стандарти и правила ", сподели по време на дебата в зала народният представител от ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на Социална комисия Светлана Ангелова.
" Значителна част от измененията са подкрепени от обществените сътрудници, само че от изразените становища на национално представителните организациите на работодателите и синдикатите излиза наяве, че тематики като оферти механизъм за сумирано пресмятане на работното време, опцията за нарастване на изключителния труд до 300 часа годишно и опцията за разпространяване на груповия трудов контракт или обособени негови клаузи, са противоречиви и дискусионни. Не може да се получи цялостен синхрон и единно мнение по тези основни тематики, само че би трябвало да има развиване по тези тематики ", добави още Ангелова. Тя съобщи, че ГЕРБ са подготвени да уточняват някои разпореждания сред първо и второ гласоподаване.
" Българските служащи ще бъдат сложени в изискванията на това да работят в режим на сумирано пресмятане на работното време 12 месеца. Това е връщане обратно в тези черни години, в които хората работеха изнурително и техният труд не се оценяваше. Неслучайна е Конвенцията на Международната организация на труда, която споделя, че естествената дълготрайност на работната седмица би трябвало да е не повече от 48 часа. Няма по какъв начин да приемем сумираното пресмятане на работното време да бъде 12 месеца, да бъде повече от 56 часа работната седмица. Това са неприемливи неща за една членка на Европейския съюз ", сподели националният представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Надя Клисурска в пленарната зала.
" С това изменение на Кодекса на труда се усилва референтният интервал на изключителния труд – от 150 на 300 часа. Нормално ли е това даване на опцията на работодателите да вкарват доста по-завишен референтен интервал на ексклузивен труд, в случай че приказваме за отбрана на българските служащи? Вслушайте се в разсъдъка и разберете – това е въпрос, който визира всяко българско семейство и ние би трябвало да бъдем виновни към всички тях ", призова Клисурска.
Запазват се сегашните ограничавания за продължителността на изключителния труд в границите на месец, седмица и два поредни работни дни.
В предложенията се предлага периодът на сумираното пресмятане на работното време да е от 1 до 4 месеца, а не до 6 месеца, както е сега. В претекстовете се споделя, че по този начин ще се подсигурява постоянен трудов развой и по-лесна отчетност. Същевременно се дава опция с групово трудово договаряне на равнище бранш или отрасъл да се удължи интервалът на сумираното пресмятане за избрани действия до 12 месеца. Предвижда се Министреския съвет да издаде разпоредба за изискванията и реда, по които се открива сумираното пресмятане на работно време.
С измененията се предлага и повишение на административната глоба за систематични нарушавания, свързани с потреблението на недеклариран труд и за неплащане в период на дължимите от работодателя трудови хонорари или компенсации.
Въвежда се и дефииниране на " систематични нарушавания на трудовата дисциплинираност " - три или повече нарушавания за интервал от една година.
За обезпечаване на предварителната защита и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е належащо размерът на административната глобата да е възпиращ, заради което се предлага работодателят да се санкционира с имуществена глоба или санкция в размер от 20 000 до 30 000 лева, а отговорното длъжностно лице - с санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева. Предвижда се и опция при открито нарушаване на трудовото законодателство да се подписва съглашение за понижаване на глобата, като се слага ограничаването, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната глоба за съответното нарушаване. При повторни и систематични нарушавания се изключва опцията от сходни съглашения.
Служителите ще могат да употребяват заплатен годишен отпуск след 4 месеца трудов стаж вместо както е сега след 8 месеца. Ако той е добит през първата година на работа на служителя, той има право да го употребява за същата година в цялостен размер. Когато обаче част от него е добита в две години, той има право на заплатен годишен отпуск за първата календарна година съразмерно на трудовия му стаж през тази година. За втората година към този момент придобива право на заплатен годишен отпуск в цялостен размер. Като трудов стаж ще се зачита и работата на българите в интернационалните организации, като Организация на обединените нации, НАТО, Международния валутен фонд.
Законопроектът ограничава възможността за подписване на втори трудов контракт с главния шеф за работа през избрани дни от месеца (чл.114 КТ). Поставя се категорично изискване този контракт да е за осъществяване на работа, която не е в кръга на трудовите отговорности по главната работа и отвън откритото за него работно време.
Освен това, трудовите контракти на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя досега, в който не придобият право на пенсия за застрахователен стаж и възраст при общите условия. В момента работодателят може да ги пенсионира при придобиване на право на ранна пенсия.
С смяна в друга наредба се планува тютюнопроизводителите също да могат да наемат служащи с еднодневни контракти за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.
" Целта на измененията в Кодекса на труда е да усъвършенства трудовото законодателство според настоящата социално-икономическа конюнктура. Трудовите връзки във връзка с новите форми на претовареност и синхронизиране на законодателството с интернационалните стандарти и правила ", сподели по време на дебата в зала народният представител от ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на Социална комисия Светлана Ангелова.
" Значителна част от измененията са подкрепени от обществените сътрудници, само че от изразените становища на национално представителните организациите на работодателите и синдикатите излиза наяве, че тематики като оферти механизъм за сумирано пресмятане на работното време, опцията за нарастване на изключителния труд до 300 часа годишно и опцията за разпространяване на груповия трудов контракт или обособени негови клаузи, са противоречиви и дискусионни. Не може да се получи цялостен синхрон и единно мнение по тези основни тематики, само че би трябвало да има развиване по тези тематики ", добави още Ангелова. Тя съобщи, че ГЕРБ са подготвени да уточняват някои разпореждания сред първо и второ гласоподаване.
" Българските служащи ще бъдат сложени в изискванията на това да работят в режим на сумирано пресмятане на работното време 12 месеца. Това е връщане обратно в тези черни години, в които хората работеха изнурително и техният труд не се оценяваше. Неслучайна е Конвенцията на Международната организация на труда, която споделя, че естествената дълготрайност на работната седмица би трябвало да е не повече от 48 часа. Няма по какъв начин да приемем сумираното пресмятане на работното време да бъде 12 месеца, да бъде повече от 56 часа работната седмица. Това са неприемливи неща за една членка на Европейския съюз ", сподели националният представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Надя Клисурска в пленарната зала.
" С това изменение на Кодекса на труда се усилва референтният интервал на изключителния труд – от 150 на 300 часа. Нормално ли е това даване на опцията на работодателите да вкарват доста по-завишен референтен интервал на ексклузивен труд, в случай че приказваме за отбрана на българските служащи? Вслушайте се в разсъдъка и разберете – това е въпрос, който визира всяко българско семейство и ние би трябвало да бъдем виновни към всички тях ", призова Клисурска.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ