Кой ще бъде новият български еврокомисар
Изцяло в пълномощията на държавното управление е да предложи еврокомисар, като в тази посока трябваше да стартира да се мисли преди месеци, а не в последния миг. Около това мнение се сплотиха в BTV „ Тази заран " зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика и шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки Любомир Кючуков. До края на тази седмица 27-те страни членки на Европейски Съюз би трябвало да изпратят на Брюксел предложенията си за претенденти за европейски комисари.
Председателят на Еврокомисията (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която през юли беше определена за нов 5-годишен мандат, изиска от всички да ѝ бъдат подадени имената на една жена и на един мъж, а задачата - да има почти тъждество на половете във финалния състав.
България е измежду дребното страни, които към момента не са създали предложенията си.
Процедурата е ясна - оферират се имена от всяка страна, ръководителят на Европейска комисия ги утвърждава, след което се организират интервютата. На финала ръководителят на Европейска комисия и Съветът на Европейски Съюз оферират състава от еврокомисари на Европарламента (ЕП).
Там също се изслушва всеки един от претендентите по съответните комисии. Добре би било да се знае също по този начин, че съставът на Европейска комисия се гласоподава в пакет от евродепутатите.
Критериите също са ясни - препоръчаният еврокомисар би трябвало да е специалист в дадената област, да е с ясно изразена европейска ангажираност, както и да е самостоятелен от стопански и политически ползи.
Големите браншове, за които се борят повече страни, са сигурност, защита, външна политика, стопанска система и бюджет. Възможно е някои от тези браншове този път да отидат към Балтийските страни, Румъния, Полша и Чехия.
Имаше отвращение в предходното държавно управление да вземе едно такова решение. Според мен Димитър Главчев още при първия си мандат трябваше да се обърне към Народното събрание и да изиска от народните представители да обсъдят другите кандидатури за български евродепутат, уточни Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика. Тя е безапелационна, че България е трябвало да стартира да мисли в тази посока още преди месеци, с цел да се избере човек с положително портфолио. Сега обаче страната ни ще би трябвало да реагира в последния миг.
Изцяло във функционалностите на държавното управление е да предложи еврокомисар. Тук огромният проблем не е в отсъствието на име. Това, което ние следим сега е по-скоро опрощение, уточни от своя страна Любомир Кючуков, посланик и някогашен зам.-външен министър, както и шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Според липсва дълготрайна държавна политика в тази посока, т.е. не става дума единствено за това, какъв сектор ще получи България в състава на дадена Еврокомисия.
Председателят на Еврокомисията (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която през юли беше определена за нов 5-годишен мандат, изиска от всички да ѝ бъдат подадени имената на една жена и на един мъж, а задачата - да има почти тъждество на половете във финалния състав.
България е измежду дребното страни, които към момента не са създали предложенията си.
Процедурата е ясна - оферират се имена от всяка страна, ръководителят на Европейска комисия ги утвърждава, след което се организират интервютата. На финала ръководителят на Европейска комисия и Съветът на Европейски Съюз оферират състава от еврокомисари на Европарламента (ЕП).
Там също се изслушва всеки един от претендентите по съответните комисии. Добре би било да се знае също по този начин, че съставът на Европейска комисия се гласоподава в пакет от евродепутатите.
Критериите също са ясни - препоръчаният еврокомисар би трябвало да е специалист в дадената област, да е с ясно изразена европейска ангажираност, както и да е самостоятелен от стопански и политически ползи.
Големите браншове, за които се борят повече страни, са сигурност, защита, външна политика, стопанска система и бюджет. Възможно е някои от тези браншове този път да отидат към Балтийските страни, Румъния, Полша и Чехия.
Имаше отвращение в предходното държавно управление да вземе едно такова решение. Според мен Димитър Главчев още при първия си мандат трябваше да се обърне към Народното събрание и да изиска от народните представители да обсъдят другите кандидатури за български евродепутат, уточни Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика. Тя е безапелационна, че България е трябвало да стартира да мисли в тази посока още преди месеци, с цел да се избере човек с положително портфолио. Сега обаче страната ни ще би трябвало да реагира в последния миг.
Изцяло във функционалностите на държавното управление е да предложи еврокомисар. Тук огромният проблем не е в отсъствието на име. Това, което ние следим сега е по-скоро опрощение, уточни от своя страна Любомир Кючуков, посланик и някогашен зам.-външен министър, както и шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Според липсва дълготрайна държавна политика в тази посока, т.е. не става дума единствено за това, какъв сектор ще получи България в състава на дадена Еврокомисия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ