Изцяло нови правила за определяне на пенсиите и осигуровките може

Изцяло нови правила за установяване на пенсиите и осигуровките може да бъдат въведени в България. Различни разновидности за това бяха разисквани по време на конгрес на тематика “Пенсионно-осигурителната система: проблеми, визия за развиване ”, проведен от БСК, пише  “Труд ”.

Независимо от осъвременяването на пенсиите годишно по швейцарското предписание, те още веднъж изостават спрямо тези в страните-членки от Европейски Съюз, сподели зам.-министърът на труда и обществената политика Десислава Стоянова. Тя изясни, че в министерството проучват положението на пенсионното обезпечаване, с цел да набележат ограничения за решение на проблемите.

Швейцарското предписание за годишно индексиране на пенсиите от 1 юли може да се промени и да е по-гъвкаво, да не е 50 на 50, сподели Пламен Димитров, президент на КНСБ. Швейцарското предписание вършеше работа, до момента в който осигурителният приход не стартира да пораства по-бързо от инфлацията, сподели Хасан Адемов, специалист по пенсионно обезпечаване и някогашен ръководител на обществената комисия в Народното събрание.

Според настоящото сега “швейцарско предписание ” всяка година от 1 юли пенсиите се индексират с 50 на 100 от инфлацията и 50 на 100 от растежа на междинния застрахователен приход. Проблемът е, че при положително развиване на стопанската система приходите в страната нарастват бързо, с цел да доближат междинните в страните от Европейски Съюз.

Същевременно преди пандемията имате дълъг интервал с ниска инфлация. Така в години с положително показване на стопанската система и ниска инфлация пенсиите доста изостават от растежа на заплатите. Затова в предходния парламент имаше предложение пенсиите да бъдат индексирани с по-високото – или с инфлацията или с растежа на междинния застрахователен приход, само че то не беше подкрепено от депутатите.

По време на форума стана ясно, че ще бъдат изменени и разпоредбите за втората пенсия, т.е. за пенсиите от универсалните пенсионни фондове, в които наложително се обезпечават работещите хора, родени след края на 1959 година (ако не са се отказали от частния си фонд и не са минали напълно към държавното публично осигуряване). Може би е пристигнало време за въвеждане на мултифондовете, сподели Диана Йорданова, зам.-председател на Комисията за финансов контрол.

Тя изясни, че сега от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) вършат обзор на пенсионната ни система. И се чака при излизане на отчета една от рекомендациите да бъде въвеждане на мултифондовете. При тях се дава опция на обезпечените за втора пенсия да избират по какъв начин да бъдат ръководени парите им – с невисок, междинен или висок риск.

Идеята е хората в разнообразни възрастови групи да имат право на избор, изясни Диана Йорданова. Предполага се, че по-младите биха могли да изискат парите им да бъдат ръководени по-рисково, само че с опция за по-голяма рентабилност, до момента в който за хората в предпенсионна възраст е целесъобразно да избират нискорискови вложения, с цел да не изгубят парите си.

Експерти към този момент работят за нужните законодателни промени за въвеждане на мултифондовете, тъй че при излизане на отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз да има подготвен план.

При въвеждане на мултифондовете първоначално парите на всички обезпечени ще бъдат във фонд, ръководен със междинен риск на вложенията. А всеки може да изиска насъбраните пари по персоналната му партида да бъдат трансферирани във фонд с висок или невисок риск. Хората схващат единствено от депозити и парцели, няма да могат да се ориентират, разяснява Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа ”. Когато 70% от хората стартират да вършат вноски в непринуден фонд, тогава да бъдат въведени и мултифондовете, предложи Димитър Манолов.

Дефицитът в хазната нараства

Слагат осигуровки и върху приходи от наеми

Има три разновидността

Въвеждането на осигуровки и върху приходите от наеми, и продажба на имущество, а освен върху приходите от заплати, беше стартирано на форума за опциите пред пенсионната система в страната.

Зам.-председателят на БСК Мария Минчева показа резултатите от работата на Групата на високо ниво “Бъдещето на системите за обществената отбрана и обществената страна ” към Европейския дирек за обществените права. Групата, формирана от 11 специалисти, е направила отчет, включващ 21 стратегически рекомендации към страните от Европейския съюз.

От отчета излиза наяве, че разноските за обществена отбрана на страните-членки ще нарастват и са нужни нови източници на доходи. Посочен е образецът на Франция, където хората внасят осигуровки за всичките си приходи, в това число и такива от имущество.

Преобладаващата част от участниците в полемиката се съгласиха, че дефицитът в бюджета на държавното публично обезпечаване нараства прекалено много и са нужни ограничения, с цел да се промени това. “Дефицитът пораства. Трябва да се търсят способи да се обърне наклонността ”, сподели Любомира Язаджиева, шеф на Дирекция “Пенсии ” в Национален осигурителен институт.

Тя уточни три разновидността за това. Първият е да има повече хора на пазара на труда с по-високо заплащане. Другият вид е повишение на размера на осигурителната вноска за държавното публично обезпечаване. Третата опция е по-бавно повишаване на пенсиите.

На форума обясниха, че пенсионният модел в страната е от три стълба. Първият е държавното публично обезпечаване, вторият е спомагателното наложително пенсионно обезпечаване в универсалните пенсионни фондове (за трета категория труд) и в професионалните пенсионни фондове (за първа и второкласен труд), а третият дирек е доброволното обезпечаване за пенсия.

Девет от 10 души с пари за няколко месеца или години

Пожизнените втори пенсии по 82 лева

Взимат по 400 лева при разсрочено заплащане

Близо девет от всеки 10 души, които към този момент са излезли в пенсия и получават пари от частен повсеместен пенсионен фонд, нямат задоволително пари за пожизнена пенсия, стана ясно от данни на Комисията за финансов контрол към края на юни, които бяха показани на форума. Към 30 юни единствено 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14 401 души взимат парите си на разсрочено заплащане, тъй като насъбраните в частните фондове средства на стигат за пожизнени пенсии.

Любопитно е какъв е размерът на изплащаните пенсии. Пожизнените пенсии без спомагателни условия са в размер приблизително на 81,66 лева Пожизнените пенсии с интервал на обезпечено заплащане са още по-ниски – приблизително 71 лева Те са по-ниски, тъй като за избран интервал от време, сред 2 и 10 години, заплащането им е обезпечено и, в случай че пенсионерът почине, сумите ще бъдат получени от наследниците. Най-голям е размерът на изплащаните пожизнени пенсии с разсрочено погашение.

При тях първоначално изплащат закрепени суми до навършване на избрана възраст, а по-късно минават в пожизнени пенсии, като също има отчасти заместничество. Средният размер на изплащаните такива пенсии към края на юни е 254,33 лева Но такива пенсии хората ще взимат единствено през първите години в интервала на разсрочено заплащане, а по-късно пожизнените им пенсии ще бъдат по-ниски.

Хората, които получават парите си на разсрочено заплащане, взимат приблизително по към 400 лева на месец, демонстрират данните на КФН. Хората избират да вземат парите си бързо, а не дълго във времето, с цел да се бъдат обезценени от високата инфлация.