Св. Лукия носи светлина, тя закриля хората с болни очи
Източноправославната и Католическата църкви празнуват през днешния ден деня на Света Лучия (Лукия). Името значи " светлина ".
Света Лучия е родена към 283 година в Сиракува (Сицилия) по времето на император Диоклетиян. Тя произлиза от богато римско семейство, само че още като дете остава без татко. Още като госпожица приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие. Щом навършва пълноправие майка й Евтихия я сгодява за богат юноша, само че момичето не приема този брак. Оскърбен, годеникът й си отмъщава като рапортува на управляващите, че Лучия е християнка. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от прегрешението, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Християните от Сиракуза погребват тялото й в катакомбите, на мястото на нейното страдалчество, и по-късно издигат там храм.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Според Юлианския календар през днешния ден е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. Заради това има вярване, че Света Лучия трансферира дните и носи светлина.
Света Лучия е настойничка на зрението и на хората, страдащи от очни заболявания. Тя е патрон на острова Света Лучия, както и на родния й град Сиракуза.
В северноевропейските страни - Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, 13 декември се празнува и като празник на светлината.
Света Лучия е родена към 283 година в Сиракува (Сицилия) по времето на император Диоклетиян. Тя произлиза от богато римско семейство, само че още като дете остава без татко. Още като госпожица приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие. Щом навършва пълноправие майка й Евтихия я сгодява за богат юноша, само че момичето не приема този брак. Оскърбен, годеникът й си отмъщава като рапортува на управляващите, че Лучия е християнка. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от прегрешението, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Християните от Сиракуза погребват тялото й в катакомбите, на мястото на нейното страдалчество, и по-късно издигат там храм.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Според Юлианския календар през днешния ден е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. Заради това има вярване, че Света Лучия трансферира дните и носи светлина.
Света Лучия е настойничка на зрението и на хората, страдащи от очни заболявания. Тя е патрон на острова Света Лучия, както и на родния й град Сиракуза.
В северноевропейските страни - Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, 13 декември се празнува и като празник на светлината.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ