ЕС от последните 20 или 30 години, вече няма да съществува
Източноевропейците желаеха нормалност и взеха решение да я реализиран, подражавайки на Запада. Но този Запад към този момент не е същият – и мнозина в някогашните соцстрани са разочаровани, споделя за британското издание на " Дойче веле " Иван Кръстев.
Последната Ви книга носи шокиращото заглавие: " След Европа ". Означава ли това, че Европа към този момент не съществува?
- Книгата показва несъгласието ми с хората, които одобряват Европейския съюз за даденост. Не споделям, че Европейски Съюз ще се разпадне. Но Европейският съюз, който познаваме от последните 20 или 30 години, към този момент няма да съществува.
Дали това е песимистично мислене? Не бих споделил, тъй като през последните десетилетия Европейски Съюз доста се промени. Аз диспутирам с тези, които са уверени, че нищо не може да се случи, че актуалната рецесия е нещо обикновено и Европейският съюз ще оцелее така или другояче. Не, тази рецесия е доста по-радикална рецесия от всяка друга, която сме виждали преди.
Много страни в Източна Европа наподобяват много недоволни от Европейски Съюз. Защо?
- Аз числя се към източноевропейското потомство от 1989 година Дотогава " Европа " означаваше " Западна Европа ". С други думи, утопията от 1989 година беше химера на нормалността: искахме да бъдем естествени, а нормалността означаваше да живеем като западноевропейци. За нас преходът се базираше върху концепцията, че би трябвало да се имитира Западът.
Някои от рецесиите, които виждаме в този момент в Източна Европа, са в действителност отпушен протест против тази реплика. Част от казуса, който се следи в Унгария или Полша, е завръщането към традицията. Също като у второто потомство мигранти, които внезапно стартират да размишляват за своята еднаквост. Точно това се случва в доста източноевропейски страни.
От друга страна: източноевропейците са привикнали с политически промени.
- Да, това е доста значимо. Представете си утопията на комунизма през 30-те и 40-те години: вие се пробвате да изградите общество, което в никакъв случай не е съществувало. Нещо изцяло нереално, химера, която съществува само на хартия.
Но точно затова тя се оказа толкоз жилава. Парадоксалното е, че след края на комунизма източноевропейците започнаха да имитират едно западно общество, което обаче доста се промени през последните 30 години.
Представете си един закостенял поляк: През 1985 година той е мечтаел за Западна Европа и за това по какъв начин ние, източноевропейците, би трябвало да бъдем " естествени ". От негова позиция, " обикновено " значи - за разлика от комунистическите страни - че църквата се почита. По-късно обаче той открива, че този " Запад ", който имитира, в действителност е скептично надъхан към църквата - тъкмо противоположното на това, което въпросният поляк счита " обикновено ".
По чудноват метод Източна Европа стана жертва на една съвсем шизофренична концепция за нормалност. Тоест, пита се: Къде е днешната химера?
А какво ще кажете за хората в Западна Европа? И те ли търсят химера?
- Помислете си за " жълтите жилетки " във Франция: Те облякоха жълтите жилетки, с цел да бъдат видени. Те олицетворят тези многочислени хора, които по принцип не се усещат показани в публичния живот. Те са уверени, че решенията, взимани в Брюксел, не отразяват действителните им проблеми. В прочут смисъл " жълтите жилетки " съставляват всички хора отвън огромните градове, които считат, че държавните управления и Европейската комисия не ги схващат. Тези хора не се опасяват от края на света. Но се опасяват от края на месеца.
Друга група са тези, които аз назовавам " нечутите ". Те са доста забележими и най-вече млади. Вземете, да вземем за пример, протестиращите против климатичните промени. Тяхното обръщение е: евентуално ние сме малцинство, само че желаеме да бъдем изслушани, тъй като се нуждаем от политики за нашето бъдеще след 30 години, освен за три години.
Третата група е тази на имигрантите. За разлика от останалите, те не желаят да бъдат толкоз забележими. Докато " жълтите жилетки " страдат, тъй като никой не ги вижда, имигрантите имат чувството, че всеки ги гледа - а те просто желаят да бъдат оставени намира за известно време. Тоест, имаме си работа с три напълно разнообразни политически условия.
Някои европейци наподобява са изгубили всякаква вяра - изключително в ерата на Брекзит...
- И аз не бях по никакъв начин благополучен, че Англия напуща Европейския съюз. Днес обаче се запитвам: дали Европейският съюз въобще ще може да оцелее, Обединеното кралство реши да се върне? Това не е риторичен въпрос, тъй като в случай че Англия в действителност реши да се върне, тя към този момент ще е друга страна, не онази, която искаше да напусне Европейски Съюз.
Днес това е едно доста поляризирано и ядосано общество. Англия изпитва едно оскърбление, което постоянно би трябвало да имаме поради в разбора. Понастоящем нито една огромна политическа партия в Европейски Съюз не се застъпва за напускането на Европейски Съюз или на общата валута. Следователно Брекзитът първо дестабилизира Европейския съюз, а по-късно го стабилизира на несъмнено ниво.
Ами Германия? Може ли да управлява Европейски Съюз?
- В Германия най-зле охраняваната граница е границата сред обичайните политически партии и радикалните партии. Хората я прекрачват и двете направления посоки: освен от главните партии към популистките, само че и противоположното. Това възходящо комплициране, този боязън от бъдещето отразява и още нещо: манталитета на едно застаряващо общество. Германският мироглед сега припомня за мисленето на пенсионерите с техните пенсионни фондове.
Влизаме в интервал, в който Европа евентуално ще поеме някои опасности, с цел да успее. Германия наподобява доста постоянна и сполучлива, само че в това време като че ли не е склонна да поема тези опасности. Остава да се види дали тази опозиция против риска е съвместима с концепцията за немско водачество в Европейския съюз.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (274)
Последната Ви книга носи шокиращото заглавие: " След Европа ". Означава ли това, че Европа към този момент не съществува?
- Книгата показва несъгласието ми с хората, които одобряват Европейския съюз за даденост. Не споделям, че Европейски Съюз ще се разпадне. Но Европейският съюз, който познаваме от последните 20 или 30 години, към този момент няма да съществува.
Дали това е песимистично мислене? Не бих споделил, тъй като през последните десетилетия Европейски Съюз доста се промени. Аз диспутирам с тези, които са уверени, че нищо не може да се случи, че актуалната рецесия е нещо обикновено и Европейският съюз ще оцелее така или другояче. Не, тази рецесия е доста по-радикална рецесия от всяка друга, която сме виждали преди.
Много страни в Източна Европа наподобяват много недоволни от Европейски Съюз. Защо?
- Аз числя се към източноевропейското потомство от 1989 година Дотогава " Европа " означаваше " Западна Европа ". С други думи, утопията от 1989 година беше химера на нормалността: искахме да бъдем естествени, а нормалността означаваше да живеем като западноевропейци. За нас преходът се базираше върху концепцията, че би трябвало да се имитира Западът.
Някои от рецесиите, които виждаме в този момент в Източна Европа, са в действителност отпушен протест против тази реплика. Част от казуса, който се следи в Унгария или Полша, е завръщането към традицията. Също като у второто потомство мигранти, които внезапно стартират да размишляват за своята еднаквост. Точно това се случва в доста източноевропейски страни.
От друга страна: източноевропейците са привикнали с политически промени.
- Да, това е доста значимо. Представете си утопията на комунизма през 30-те и 40-те години: вие се пробвате да изградите общество, което в никакъв случай не е съществувало. Нещо изцяло нереално, химера, която съществува само на хартия.
Но точно затова тя се оказа толкоз жилава. Парадоксалното е, че след края на комунизма източноевропейците започнаха да имитират едно западно общество, което обаче доста се промени през последните 30 години.
Представете си един закостенял поляк: През 1985 година той е мечтаел за Западна Европа и за това по какъв начин ние, източноевропейците, би трябвало да бъдем " естествени ". От негова позиция, " обикновено " значи - за разлика от комунистическите страни - че църквата се почита. По-късно обаче той открива, че този " Запад ", който имитира, в действителност е скептично надъхан към църквата - тъкмо противоположното на това, което въпросният поляк счита " обикновено ".
По чудноват метод Източна Европа стана жертва на една съвсем шизофренична концепция за нормалност. Тоест, пита се: Къде е днешната химера?
А какво ще кажете за хората в Западна Европа? И те ли търсят химера?
- Помислете си за " жълтите жилетки " във Франция: Те облякоха жълтите жилетки, с цел да бъдат видени. Те олицетворят тези многочислени хора, които по принцип не се усещат показани в публичния живот. Те са уверени, че решенията, взимани в Брюксел, не отразяват действителните им проблеми. В прочут смисъл " жълтите жилетки " съставляват всички хора отвън огромните градове, които считат, че държавните управления и Европейската комисия не ги схващат. Тези хора не се опасяват от края на света. Но се опасяват от края на месеца.
Друга група са тези, които аз назовавам " нечутите ". Те са доста забележими и най-вече млади. Вземете, да вземем за пример, протестиращите против климатичните промени. Тяхното обръщение е: евентуално ние сме малцинство, само че желаеме да бъдем изслушани, тъй като се нуждаем от политики за нашето бъдеще след 30 години, освен за три години.
Третата група е тази на имигрантите. За разлика от останалите, те не желаят да бъдат толкоз забележими. Докато " жълтите жилетки " страдат, тъй като никой не ги вижда, имигрантите имат чувството, че всеки ги гледа - а те просто желаят да бъдат оставени намира за известно време. Тоест, имаме си работа с три напълно разнообразни политически условия.
Някои европейци наподобява са изгубили всякаква вяра - изключително в ерата на Брекзит...
- И аз не бях по никакъв начин благополучен, че Англия напуща Европейския съюз. Днес обаче се запитвам: дали Европейският съюз въобще ще може да оцелее, Обединеното кралство реши да се върне? Това не е риторичен въпрос, тъй като в случай че Англия в действителност реши да се върне, тя към този момент ще е друга страна, не онази, която искаше да напусне Европейски Съюз.
Днес това е едно доста поляризирано и ядосано общество. Англия изпитва едно оскърбление, което постоянно би трябвало да имаме поради в разбора. Понастоящем нито една огромна политическа партия в Европейски Съюз не се застъпва за напускането на Европейски Съюз или на общата валута. Следователно Брекзитът първо дестабилизира Европейския съюз, а по-късно го стабилизира на несъмнено ниво.
Ами Германия? Може ли да управлява Европейски Съюз?
- В Германия най-зле охраняваната граница е границата сред обичайните политически партии и радикалните партии. Хората я прекрачват и двете направления посоки: освен от главните партии към популистките, само че и противоположното. Това възходящо комплициране, този боязън от бъдещето отразява и още нещо: манталитета на едно застаряващо общество. Германският мироглед сега припомня за мисленето на пенсионерите с техните пенсионни фондове.
Влизаме в интервал, в който Европа евентуално ще поеме някои опасности, с цел да успее. Германия наподобява доста постоянна и сполучлива, само че в това време като че ли не е склонна да поема тези опасности. Остава да се види дали тази опозиция против риска е съвместима с концепцията за немско водачество в Европейския съюз.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (274)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ