Шест неща, които трябва да знаете за сраженията на Източния фронт по време на Втората световна война
Източният фронт по време на Втората международна война е събирателно разбиране за сраженията сред нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики в Централна и Източна Европа, състояли се в интервала 1941 – 1945 година
Това е най-големият боен спектакъл в историята. На него се борят и умират повече хора, в сравнение с всички останали фронтове по време на войната, взети дружно. Именно там се организират някои от най-мащабните борби – като тази при Сталинград и обсадата на Ленинград.
Operation Barbarossa: Unseen Second World War photographs by Field Marshal Wolfram von Richthofen
— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews)
Поражението на Германия в спора със Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в една от главните аргументи за краха на Третия райх.
Изненадваща инвазия
Германската инвазия в Съюз на съветските социалистически републики е една от най-големите изненадващи офанзиви в международната история. Според редица историци обаче тя надалеч не е била непредвидена. Въпреки че Съветският съюз и нацистка Германия подписали пакт за ненападение през август 1939 година, доста хора още тогава били уверени, че в някакъв миг Адолф Хитлер неизбежно ще реши да нападне Съюз на съветските социалистически републики. Йосиф Сталин обаче отказвал да се вслуша в тези предизвестия. В месеците преди нападението, до него достигнали десетки отчети на шпиони, съгласно които нашествието ще стартира напълно скоро.
Той също по този начин повярвал на Хитлер, който обяснил наличието на немски войски наоколо до границите на Съюз на съветските социалистически републики с желанието му да ги отдалечи от зоните, бомбардирани от английската авиация. Сталин даже забранил да се стреля по немските разследващи самолети, които все по-често почнали да навлизат „ инцидентно “ във въздушното пространство над Съветския съюз.
Необяснимото му доверие в Третия райх се сринало на 22 юни 1941 година, когато почнала интервенция „ Барбароса “ и близо 4 млн. немски бойци нахлули в Съюз на съветските социалистически републики.
Очаквания за бърза победа
Операция „ Барбароса “ трябвало да докара до цялостен провал на Съюз на съветските социалистически републики в границите на към половин година. Много хора обаче сметнали, че това може да се случи още по-бързо. През първата седмица на нашествието немската войска умъртвила или ранила към 150 000 руски бойци. Нацистките военновъздушни сили „ Луфтвафе “ пък свалили 2000 руски самолета единствено за два дни. Всичко това предиздвикало редица задгранични специалисти да заявят, че успеха на Германия е въпрос на седмици или даже дни. Това обаче по този начин и не се случило. Огромен брой руски бойци починали или били ранени, само че и нацистките сили понесли извънредно тежки загуби.
German soldiers struggle through the mud during the Rasputitsa season on the Eastern Front, 1943-44.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
До ноември 1941 година починали над 700 000 души от немската войска, а след серия от руски контраатаки Хитлер дефинитивно се дал прошка с очакванията, че ще успее да реализира лесна и бърза победа над Съюз на съветските социалистически републики.
„ Генерал Мраз “
Една от главните аргументи, заради които опитът на Хитлер да превземе Съюз на съветските социалистически републики се провалил, била тежката съветска зима, известна с прякора „ Генерал Мраз “ (въпросното име се появява за пръв път през 1812 година в английска подигравка, отдадена на пагубната военна акция на Наполеон в Русия). Нацистките военачалници чудесно осъзнавали, че тежките студове ще се трансфорат в сериозна спънка за интервенция „ Барбароса “. По тази причина те желали да принудят Съветския съюз да капитулира още преди настъпването на зимата. Планът им обаче се провалил.
A column of German StuG III assault guns loaded with infantry in Ukraine, winter 1944.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
В края на 1941 година немското нахлуване спряло. Облечени със своите летни униформи, доста бойци на Вермахта трябвало да употребяват хартия и плява като подплата, с цел да се топлят. Това обаче нямало по какъв начин да ги защищити от минусовите температури и доста от тях измръзнали (предполага се, че студовете лишили живота на най-малко 100 000 войници). Показателен е фактът, че са документирани близо 15 000 случая на ампутации на крака.
Зимата се оказала голям проблем и за нацистката военна техника. Танковете и джиповете постоянно отказвали да възпламенят, а оръдията замръзвали и не можели да бъдат употребявани. Червената войска, която била надалеч по-подготвена за сражения в сходни условия, на собствен ред употребила особено пригодени пушки, ски и камуфлажни облекла, с цел да прави изненадващи офанзиви против своите съперници.
Битката при Курск
На Източния фронт се състояли някои от най-големите и значими сражения по време на Втората международна война. Едно от тях е борбата при Курск, в която взели присъединяване към 4 млн. бойци, 13 000 бронирани машини, 12 000 самолета и 50 000 оръдия. Историците означават, че това е последната огромна немска атака против Съюз на съветските социалистически републики. Тя почнала на 5 юли 1943 година Целта на Хитлер била да си върне контрола над територията към Курск, изгубена след провалянето на немската войска в основната борба при Сталинград.
Kursk WW2: Why Russia is still fighting world's biggest tank battle
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Т. нар. интервенция „ Цитадела “ трябвало да започва през май, само че началото ѝ било отлагано на няколко пъти. Причината била желанието на Хитлер в региона да се натрупат задоволително доста танкови обединения, в състава на които влизали новите танкове „ Пантера “ и „ Тигър “, както и самоходните противотанкови оръдия „ Елефант “. Това дало на Червената войска задоволително време да укрепи своите позиции.
В хода на интервенция „ Цитадела “ се провело най-голямото танково стълкновение в историята. Това се случило на 12 юли, в региона на Прохоровка, където били струпани към 1500 танка и самоходни оръжия. В рамките на един ден немската войска изгубила 10 000 души, както и 350 танка. Това се оказало преломен миг, защото немската войска минала към защита, а от 16 юли почнала да отстъпва от своите позиции. Според някои историци, борбата при Курск завършила чак на 23 август, когато Червената войска превзела Харков.
Ужасяващи военни закононарушения
Ожесточените сражения на Източния фронт били белязани от осъществяването на огромен брой военни закононарушения. Нацистката войска унищожила редица селища в хода на интервенция „ Барбароса “. Десетки хиляди евреи и представители на други малцинства били разстреляни или убити в мобилни газови камери. Освен това по време на траялата близо две години и половина блокада на Ленинград, стотици хиляди поданици на града умряли от апетит и мраз.
Tiger Tanks during the Battle of Kursk, July 1943.
— WWII (@WWII9)
Червената войска също е виновна за някои ужасяващи закононарушения. В последните дни на войната, по време на настъплението към Берлин, руските бойци разстреляли, изгорили живи или разпънали на кръст стотици хиляди цивилни германци. Според някои проучвания, те също по този начин изнасилили към два милиона дами.
Съдбата на пленените немски бойци
Западните съдружници освободили последните хванати от тях военнопленници през 1948 година В същото време доста немски бойци, пленени по време на бойните дейности в Съюз на съветските социалистически републики, останали в страната още няколко години. Повечето от тях били изпратени да работят в мини. По разнообразни данни сред 400 000 и 1 млн. немски военнопленници починали. Около 20 000 бойци към момента били в руски плен през 1953 година, когато Сталин умрял. Последните от тях били освободени в интервала 1955 – 1956 година – цяло десетилетие след приключването на Втората международна война.
Още от създателя:
Това е най-големият боен спектакъл в историята. На него се борят и умират повече хора, в сравнение с всички останали фронтове по време на войната, взети дружно. Именно там се организират някои от най-мащабните борби – като тази при Сталинград и обсадата на Ленинград.
Operation Barbarossa: Unseen Second World War photographs by Field Marshal Wolfram von Richthofen
— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews)
Поражението на Германия в спора със Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в една от главните аргументи за краха на Третия райх.
Изненадваща инвазия
Германската инвазия в Съюз на съветските социалистически републики е една от най-големите изненадващи офанзиви в международната история. Според редица историци обаче тя надалеч не е била непредвидена. Въпреки че Съветският съюз и нацистка Германия подписали пакт за ненападение през август 1939 година, доста хора още тогава били уверени, че в някакъв миг Адолф Хитлер неизбежно ще реши да нападне Съюз на съветските социалистически републики. Йосиф Сталин обаче отказвал да се вслуша в тези предизвестия. В месеците преди нападението, до него достигнали десетки отчети на шпиони, съгласно които нашествието ще стартира напълно скоро.
Той също по този начин повярвал на Хитлер, който обяснил наличието на немски войски наоколо до границите на Съюз на съветските социалистически републики с желанието му да ги отдалечи от зоните, бомбардирани от английската авиация. Сталин даже забранил да се стреля по немските разследващи самолети, които все по-често почнали да навлизат „ инцидентно “ във въздушното пространство над Съветския съюз.
Необяснимото му доверие в Третия райх се сринало на 22 юни 1941 година, когато почнала интервенция „ Барбароса “ и близо 4 млн. немски бойци нахлули в Съюз на съветските социалистически републики.
Очаквания за бърза победа
Операция „ Барбароса “ трябвало да докара до цялостен провал на Съюз на съветските социалистически републики в границите на към половин година. Много хора обаче сметнали, че това може да се случи още по-бързо. През първата седмица на нашествието немската войска умъртвила или ранила към 150 000 руски бойци. Нацистките военновъздушни сили „ Луфтвафе “ пък свалили 2000 руски самолета единствено за два дни. Всичко това предиздвикало редица задгранични специалисти да заявят, че успеха на Германия е въпрос на седмици или даже дни. Това обаче по този начин и не се случило. Огромен брой руски бойци починали или били ранени, само че и нацистките сили понесли извънредно тежки загуби.
German soldiers struggle through the mud during the Rasputitsa season on the Eastern Front, 1943-44.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
До ноември 1941 година починали над 700 000 души от немската войска, а след серия от руски контраатаки Хитлер дефинитивно се дал прошка с очакванията, че ще успее да реализира лесна и бърза победа над Съюз на съветските социалистически републики.
„ Генерал Мраз “
Една от главните аргументи, заради които опитът на Хитлер да превземе Съюз на съветските социалистически републики се провалил, била тежката съветска зима, известна с прякора „ Генерал Мраз “ (въпросното име се появява за пръв път през 1812 година в английска подигравка, отдадена на пагубната военна акция на Наполеон в Русия). Нацистките военачалници чудесно осъзнавали, че тежките студове ще се трансфорат в сериозна спънка за интервенция „ Барбароса “. По тази причина те желали да принудят Съветския съюз да капитулира още преди настъпването на зимата. Планът им обаче се провалил.
A column of German StuG III assault guns loaded with infantry in Ukraine, winter 1944.
— WWII Pictures (@WWIIpix)
В края на 1941 година немското нахлуване спряло. Облечени със своите летни униформи, доста бойци на Вермахта трябвало да употребяват хартия и плява като подплата, с цел да се топлят. Това обаче нямало по какъв начин да ги защищити от минусовите температури и доста от тях измръзнали (предполага се, че студовете лишили живота на най-малко 100 000 войници). Показателен е фактът, че са документирани близо 15 000 случая на ампутации на крака.
Зимата се оказала голям проблем и за нацистката военна техника. Танковете и джиповете постоянно отказвали да възпламенят, а оръдията замръзвали и не можели да бъдат употребявани. Червената войска, която била надалеч по-подготвена за сражения в сходни условия, на собствен ред употребила особено пригодени пушки, ски и камуфлажни облекла, с цел да прави изненадващи офанзиви против своите съперници.
Битката при Курск
На Източния фронт се състояли някои от най-големите и значими сражения по време на Втората международна война. Едно от тях е борбата при Курск, в която взели присъединяване към 4 млн. бойци, 13 000 бронирани машини, 12 000 самолета и 50 000 оръдия. Историците означават, че това е последната огромна немска атака против Съюз на съветските социалистически републики. Тя почнала на 5 юли 1943 година Целта на Хитлер била да си върне контрола над територията към Курск, изгубена след провалянето на немската войска в основната борба при Сталинград.
Kursk WW2: Why Russia is still fighting world's biggest tank battle
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Т. нар. интервенция „ Цитадела “ трябвало да започва през май, само че началото ѝ било отлагано на няколко пъти. Причината била желанието на Хитлер в региона да се натрупат задоволително доста танкови обединения, в състава на които влизали новите танкове „ Пантера “ и „ Тигър “, както и самоходните противотанкови оръдия „ Елефант “. Това дало на Червената войска задоволително време да укрепи своите позиции.
В хода на интервенция „ Цитадела “ се провело най-голямото танково стълкновение в историята. Това се случило на 12 юли, в региона на Прохоровка, където били струпани към 1500 танка и самоходни оръжия. В рамките на един ден немската войска изгубила 10 000 души, както и 350 танка. Това се оказало преломен миг, защото немската войска минала към защита, а от 16 юли почнала да отстъпва от своите позиции. Според някои историци, борбата при Курск завършила чак на 23 август, когато Червената войска превзела Харков.
Ужасяващи военни закононарушения
Ожесточените сражения на Източния фронт били белязани от осъществяването на огромен брой военни закононарушения. Нацистката войска унищожила редица селища в хода на интервенция „ Барбароса “. Десетки хиляди евреи и представители на други малцинства били разстреляни или убити в мобилни газови камери. Освен това по време на траялата близо две години и половина блокада на Ленинград, стотици хиляди поданици на града умряли от апетит и мраз.
Tiger Tanks during the Battle of Kursk, July 1943.
— WWII (@WWII9)
Червената войска също е виновна за някои ужасяващи закононарушения. В последните дни на войната, по време на настъплението към Берлин, руските бойци разстреляли, изгорили живи или разпънали на кръст стотици хиляди цивилни германци. Според някои проучвания, те също по този начин изнасилили към два милиона дами.
Съдбата на пленените немски бойци
Западните съдружници освободили последните хванати от тях военнопленници през 1948 година В същото време доста немски бойци, пленени по време на бойните дейности в Съюз на съветските социалистически републики, останали в страната още няколко години. Повечето от тях били изпратени да работят в мини. По разнообразни данни сред 400 000 и 1 млн. немски военнопленници починали. Около 20 000 бойци към момента били в руски плен през 1953 година, когато Сталин умрял. Последните от тях били освободени в интервала 1955 – 1956 година – цяло десетилетие след приключването на Втората международна война.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ