Д-р Бойчо Опаранов: 5-7 години минават между диагнозата и лечението при ревматичните заболявания!
Източник: ВМА
Д-р Бойчо Опаранов е шеф на ревматологичното поделение в Клиниката по кардиология и ревматология на Военно-медицинска академия.
Д-р Бойчо Опаранов е приключил медицина в Медицински университет – Пловдив. Има компетентност по вътрешни заболявания и ревматология. От 2003 година е шеф на ревматологичното поделение в Клиниката по кардиология и ревматология на ВМА. Съавтор и създател е на 10 научни изявления.
Разговаряме с него във връзка самодейността за ранна диагностика на ревматичните болести „ Не отлагай, прегледай се през днешния ден “ на Национална организация на пациентите с ревматични болести в България.
- Д-р Опаранов, кои са най-честите ревматични болести?
Ревматичните болести могат да се разделят на две групи. Едните от тях, които са и най-често срещаните, са дегенеративните ставни болести вследствие на остеоартроза. Тя визира ставите и води до инвалидизация, в случай че не се лекува. Другата огромна група са възпалителните ставни болести. Към тях спада и автоимунният инфекциозен ревматоиден артрит, псориатичният и реактивният артрит, както и заболяването на Бехтерев. При възпалителните ставни болести реактивният артрит се развива на фона на зараза в организма. Тривиалната вирусна зараза, от каквато страдат множеството хора през есента и зимата, нормално възпалява две-три стави. Класическият реактивен артрит е присъщ с триадата конюнктивит, уретрит и артрит. Първата и съществена цел е да се откри каква е инфекцията. Понякога тя не може да бъде конкретизирана и, в случай че болестта продължи по-дълго време, може да се трансформира в продължителен артрит. Тогава се изисква по-продължително лекуване.
Колкото до ревматоидния артрит без значение, че е възпалително заболяване, не е известна повода, която го предизвика. Той визира най-често дребните стави на ръцете и краката, както и редица вътрешни органи - сърце и бял дроб, да вземем за пример, което може да докара до затруднения. Понякога се развиват васкулити – възпаления на съдовете, които предизвикат проблеми с бъбречната и белодробната функционалност.
- Възможно ли е ревматоидният артрит или заболяването на Бехтерев да бъдат сбъркани с друго заболяване?
В ранен етап е допустимо да има известни подозрения, тогава по-трудно се слага точна диагноза. В специалността ревматология имаме избрани критерии, на които пациентът би трябвало да дава отговор, с цел да сме сигурни в слагането й. Напоследък диагностиката се усъвършенства доста както във връзка с ранните костни прояви, по този начин и на маркерите на съответните болести. Като съчетаваме тези две неща, слагаме по-точно диагнозата. Световната наклонност е тези болести да се лекуват от по-рано и по-агресивно преди да са настъпили трайни и необратими затруднения.
- Прави усещане, че постоянно диагнозата се слага късно. Защо?
Една от главните аргументи е, че пациентът отсрочва, счита, че нещо го боли от времето и ще му мине от единствено себе си. До огромна степен общопрактикуващите лекари не са осведомени със специалността ревматология и със болесттите, с които тя се занимава. Не рядко, изключително засегнатите от заболяването на Бехтерев, попадат при невролози и травматолози, ползват им несъответстващо лекуване и същинската терапия закъснява. Този проблем, прочее, не е единствено в България. В международен мащаб от слагането на диагнозата до започването на лекуването минават от пет до седем години.
- Как се слага диагнозата при ревматичните болести – с лабораторни проучвания или с образна диагностика?
Лабораторните проучвания, както при множеството болести, са единствено помощно средство. Основна роля играят клиничната картина, анамнезата и подробния обзор на пациента, както и диалогът с него. Лекарят би трябвало да е умел. При подозрение за дадена диагноза лабораторните проучвания и рентгенът идват в помощ като доказателство. Много значимо е да се беседва с индивида, той да знае защо става дума, с цел да стартира да се лекува. В ранните стадии диагнозата се слага мъчно. Не е допустимо това да стане единствено с една кръвна картина. При значително болести, даже една хрема може да даде съществуване на позитивен ревматоиден фактор, тъй като той не е характерен, само че това не значи, че е налице ревматоиден артрит. И противоположното, при почнал ревматоиден артрит, ревматоидният фактор може да бъде негативен, което прави слагането на диагнозата още по-трудно.
Свързани публикации.. Д-р Бойчо Опаранов: Артрозата се подмладява 0 Боряна Ботева: Мит е, че ревматичните болести са проблеми на старостта 0 Над 100 хиляди българи страдат от ревматични болести 0
- До какви затруднения може да докара забавеното диагностициране на ревматичните болести и късното започване на лекуването?
Необратимите ставни промени са най-честата последица от закъснялото лекуване на ревматоидния артрит. Самите стави отслабват, изчезват, следва инвалидизация. Освен това както при всеки инфекциозен, продължителен развой могат да настъпят затруднения на бъбреците, в това число и бъбречна непълнота. Може да се развие и така наречен синдром на Сьогрен, който визира жлезите с външна секреция. При по-тежко протичане на болестта не е изключено да се стигне и до тежки некрозиращи вазкулити и засягане на съдовата стена. Напълно допустимо е да бъдат наранени белият дроб и сърцето.
- Какви възрастови групи засягат ревматичните болести?
Автоимунните болести в ревматологията засягат най-вече младежите от 18 до 40 години. Те обаче се срещат и по-късно, само че тези случаи са доста по-рядко. Поради това те се считат за значими обществени болести. Затова в посочената възраст, при появяването на конюнктивити, иридоциклити, обриви и ставни недоволства, пациентите би трябвало да се извърнат към ревматолог, с цел да се отхвърли хипотезата за автоимунно заболяване или, в случай че то е налице, лекуването му да стартира колкото се може по-скоро.
- Какви са вашите наблюдения - усилва ли се броят на пациентите, които страдат от тях?
Сякаш има наклонност за увеличение на тези болести. В България обаче нямаме направено особено изследване по този въпрос, с цел да е ясно дали фактически ревматичните болести зачестяват или се откриват по-често вследствие на положителната диагностика.
- Какви са актуалните лечения при лекуване на ревматичните болести?
Освен стандартната, така наречен златен стандарт, терапия (противовъзпалителни болкоуспокояващи средства) в последните десет-петнадесет години навлезе биологичната терапия, която води до добра ремисия. Хубавото е, че в България Националната здравноосигурителна каса реимбурсира изцяло тази терапия, което значи, че пациентите имат опция да организират най-съвременното лекуване.. Така те са способни да правят всекидневната си активност и са изцяло работоспособни.
Д-р Бойчо Опаранов е шеф на ревматологичното поделение в Клиниката по кардиология и ревматология на Военно-медицинска академия.
Д-р Бойчо Опаранов е приключил медицина в Медицински университет – Пловдив. Има компетентност по вътрешни заболявания и ревматология. От 2003 година е шеф на ревматологичното поделение в Клиниката по кардиология и ревматология на ВМА. Съавтор и създател е на 10 научни изявления.
Разговаряме с него във връзка самодейността за ранна диагностика на ревматичните болести „ Не отлагай, прегледай се през днешния ден “ на Национална организация на пациентите с ревматични болести в България.
- Д-р Опаранов, кои са най-честите ревматични болести?
Ревматичните болести могат да се разделят на две групи. Едните от тях, които са и най-често срещаните, са дегенеративните ставни болести вследствие на остеоартроза. Тя визира ставите и води до инвалидизация, в случай че не се лекува. Другата огромна група са възпалителните ставни болести. Към тях спада и автоимунният инфекциозен ревматоиден артрит, псориатичният и реактивният артрит, както и заболяването на Бехтерев. При възпалителните ставни болести реактивният артрит се развива на фона на зараза в организма. Тривиалната вирусна зараза, от каквато страдат множеството хора през есента и зимата, нормално възпалява две-три стави. Класическият реактивен артрит е присъщ с триадата конюнктивит, уретрит и артрит. Първата и съществена цел е да се откри каква е инфекцията. Понякога тя не може да бъде конкретизирана и, в случай че болестта продължи по-дълго време, може да се трансформира в продължителен артрит. Тогава се изисква по-продължително лекуване.
Колкото до ревматоидния артрит без значение, че е възпалително заболяване, не е известна повода, която го предизвика. Той визира най-често дребните стави на ръцете и краката, както и редица вътрешни органи - сърце и бял дроб, да вземем за пример, което може да докара до затруднения. Понякога се развиват васкулити – възпаления на съдовете, които предизвикат проблеми с бъбречната и белодробната функционалност.
- Възможно ли е ревматоидният артрит или заболяването на Бехтерев да бъдат сбъркани с друго заболяване?
В ранен етап е допустимо да има известни подозрения, тогава по-трудно се слага точна диагноза. В специалността ревматология имаме избрани критерии, на които пациентът би трябвало да дава отговор, с цел да сме сигурни в слагането й. Напоследък диагностиката се усъвършенства доста както във връзка с ранните костни прояви, по този начин и на маркерите на съответните болести. Като съчетаваме тези две неща, слагаме по-точно диагнозата. Световната наклонност е тези болести да се лекуват от по-рано и по-агресивно преди да са настъпили трайни и необратими затруднения.
- Прави усещане, че постоянно диагнозата се слага късно. Защо?
Една от главните аргументи е, че пациентът отсрочва, счита, че нещо го боли от времето и ще му мине от единствено себе си. До огромна степен общопрактикуващите лекари не са осведомени със специалността ревматология и със болесттите, с които тя се занимава. Не рядко, изключително засегнатите от заболяването на Бехтерев, попадат при невролози и травматолози, ползват им несъответстващо лекуване и същинската терапия закъснява. Този проблем, прочее, не е единствено в България. В международен мащаб от слагането на диагнозата до започването на лекуването минават от пет до седем години.
- Как се слага диагнозата при ревматичните болести – с лабораторни проучвания или с образна диагностика?
Лабораторните проучвания, както при множеството болести, са единствено помощно средство. Основна роля играят клиничната картина, анамнезата и подробния обзор на пациента, както и диалогът с него. Лекарят би трябвало да е умел. При подозрение за дадена диагноза лабораторните проучвания и рентгенът идват в помощ като доказателство. Много значимо е да се беседва с индивида, той да знае защо става дума, с цел да стартира да се лекува. В ранните стадии диагнозата се слага мъчно. Не е допустимо това да стане единствено с една кръвна картина. При значително болести, даже една хрема може да даде съществуване на позитивен ревматоиден фактор, тъй като той не е характерен, само че това не значи, че е налице ревматоиден артрит. И противоположното, при почнал ревматоиден артрит, ревматоидният фактор може да бъде негативен, което прави слагането на диагнозата още по-трудно.
Свързани публикации.. Д-р Бойчо Опаранов: Артрозата се подмладява 0 Боряна Ботева: Мит е, че ревматичните болести са проблеми на старостта 0 Над 100 хиляди българи страдат от ревматични болести 0
- До какви затруднения може да докара забавеното диагностициране на ревматичните болести и късното започване на лекуването?
Необратимите ставни промени са най-честата последица от закъснялото лекуване на ревматоидния артрит. Самите стави отслабват, изчезват, следва инвалидизация. Освен това както при всеки инфекциозен, продължителен развой могат да настъпят затруднения на бъбреците, в това число и бъбречна непълнота. Може да се развие и така наречен синдром на Сьогрен, който визира жлезите с външна секреция. При по-тежко протичане на болестта не е изключено да се стигне и до тежки некрозиращи вазкулити и засягане на съдовата стена. Напълно допустимо е да бъдат наранени белият дроб и сърцето.
- Какви възрастови групи засягат ревматичните болести?
Автоимунните болести в ревматологията засягат най-вече младежите от 18 до 40 години. Те обаче се срещат и по-късно, само че тези случаи са доста по-рядко. Поради това те се считат за значими обществени болести. Затова в посочената възраст, при появяването на конюнктивити, иридоциклити, обриви и ставни недоволства, пациентите би трябвало да се извърнат към ревматолог, с цел да се отхвърли хипотезата за автоимунно заболяване или, в случай че то е налице, лекуването му да стартира колкото се може по-скоро.
- Какви са вашите наблюдения - усилва ли се броят на пациентите, които страдат от тях?
Сякаш има наклонност за увеличение на тези болести. В България обаче нямаме направено особено изследване по този въпрос, с цел да е ясно дали фактически ревматичните болести зачестяват или се откриват по-често вследствие на положителната диагностика.
- Какви са актуалните лечения при лекуване на ревматичните болести?
Освен стандартната, така наречен златен стандарт, терапия (противовъзпалителни болкоуспокояващи средства) в последните десет-петнадесет години навлезе биологичната терапия, която води до добра ремисия. Хубавото е, че в България Националната здравноосигурителна каса реимбурсира изцяло тази терапия, което значи, че пациентите имат опция да организират най-съвременното лекуване.. Така те са способни да правят всекидневната си активност и са изцяло работоспособни.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ