Сензационно откритие на US-учени за водата на земята напълно променя историята на планетата и възникването на живота
Източник: Мегавселена
Водата на Земята може да не е пренесена единствено от метеоритите: Според ново проучване направено в Съединени американски щати, водата на Земята може да не произлиза само от материал, донeсен от метеорити, както се смяташе до момента.
Проучването е оповестено в изданието Journal of Geophysical Research. Екип воден от Стивън Деш от Аризонаския държавен университет, слага под подозрение необятно възприетите хрумвания за астероидния генезис на водорода във водата на планетата. Вместо това учените допускат, че водородът може частично да идва от слънчевата мъгливост – облаци прахуляк и газ след сформирането на Слънцето.
Учените считат, че техните открития могат да дадат нови прозрения за развиването на други планети и техния капацитет за поддържане на живот.
Досега доста учени подкрепяха теорията, че цялата вода на Земята идва от метеорити, основно тъй като съотношението на деутерий, по-тежкия водороден изотоп, към естествения водород е сходно в океанските и астероидните проби.
Разбира се, химическият автограф на океана е покрай това, което се намира в метеоритите, само че това може да не е цялата история, изяснява Деш.
„ Това е малко сляпо място в теорията “, споделя той. „ Когато хората мерят съотношението в океанската вода и виждат, че е много покрай това, което намираме в метеоритите, постоянно е било елементарно да повярваме, че всичко идва от метеорити “.
Деш и сътрудниците му споделят, че по-скорошни проучвания демонстрират, че водородът в земните океани не съставлява целия водород на планетата. Проби, взети надълбоко подземен, покрай границата сред ядрото и мантията, имат доста по-малко деутерий, което демонстрира, че този водород може да не е пристигнал от метеорити.
Благородните газове хелий и неон, с изотопни подписи, наследени от слънчевата мъгливост, също са открити в мантията на Земята.
В новото проучване учените създават научен модел, който допуска, че преди няколко милиарда години огромни метеорити, съдържащи вода, стартират да се трансформират в планети, до момента в който слънчевата мъгливост към момента се върти към Слънцето.
Тези метеорити, известни като планетни ембриони, се сблъскват и нарастват бързо, до момента в който в последна сметка великански конфликт основава задоволително сила, с цел да се стопи повърхността на най-големияот тях, създавайки океан от магма. Този обект в последна сметка се е трансформирал в планетата Земя.
Газовете от слънчевата мъгливост, в това число водорода и благородни газове, са били извлечени от огромния ембрион, затрупан с магма, с цел да се образува ранната атмосфера на Земята. Водородът от мъглявината, който съдържа по-малко деутерий и е по-лек от водорода в метеоритите, се разтваря в стопеното желязо на магмения океан.
Чрез развой, наименуван изотопно фракциониране, водородът е изтеглен към центъра на Земята. Елементът, който е притеглен от желязо, се доставя в ядрото от метала, до момента в който огромна част от деутерийят остава в магмата, която в последна сметка се охлажда и става тога. Въздействията от по-малки ембриони и други обекти не престават да прибавят вода и обща маса, до момента в който Земята доближи своя краен размер.
Този нов модел ще остави Земята с благородни газове надълбоко в мантията и по-ниско съответствие на деутерий към водород в ядрото, в сравнение с в мантията и океаните.
Авторите са употребявали модела, с цел да преценяват какъв брой водород произлиза от всеки източник. Те заключават, че по-голямата чест е астероиден водород, само че част от водата на Земята, може би до 2%, в действителност идват от слънчевата мъгливост.
Авторите споделят, че тяхното изследване предлага нови вероятности за развиването на сходни на Земята други планети в други слънчеви системи, които може да не разполагат с достъп до метеорити, натоварени с вода, само че въпреки всичко биха могли да получат вода посредством личните си мъглявини.
„ Този модел допуска, че е неизбежно образуването на вода и то може да се случи на всяка задоволително огромна скалиста екзопланета в друга слънчева система и това е доста вълнуващо “, споделя съавторът на проучването Юн Уу.
Водата на Земята може да не е пренесена единствено от метеоритите: Според ново проучване направено в Съединени американски щати, водата на Земята може да не произлиза само от материал, донeсен от метеорити, както се смяташе до момента.
Проучването е оповестено в изданието Journal of Geophysical Research. Екип воден от Стивън Деш от Аризонаския държавен университет, слага под подозрение необятно възприетите хрумвания за астероидния генезис на водорода във водата на планетата. Вместо това учените допускат, че водородът може частично да идва от слънчевата мъгливост – облаци прахуляк и газ след сформирането на Слънцето.
Учените считат, че техните открития могат да дадат нови прозрения за развиването на други планети и техния капацитет за поддържане на живот.
Досега доста учени подкрепяха теорията, че цялата вода на Земята идва от метеорити, основно тъй като съотношението на деутерий, по-тежкия водороден изотоп, към естествения водород е сходно в океанските и астероидните проби.
Разбира се, химическият автограф на океана е покрай това, което се намира в метеоритите, само че това може да не е цялата история, изяснява Деш.
„ Това е малко сляпо място в теорията “, споделя той. „ Когато хората мерят съотношението в океанската вода и виждат, че е много покрай това, което намираме в метеоритите, постоянно е било елементарно да повярваме, че всичко идва от метеорити “.
Деш и сътрудниците му споделят, че по-скорошни проучвания демонстрират, че водородът в земните океани не съставлява целия водород на планетата. Проби, взети надълбоко подземен, покрай границата сред ядрото и мантията, имат доста по-малко деутерий, което демонстрира, че този водород може да не е пристигнал от метеорити.
Благородните газове хелий и неон, с изотопни подписи, наследени от слънчевата мъгливост, също са открити в мантията на Земята.
В новото проучване учените създават научен модел, който допуска, че преди няколко милиарда години огромни метеорити, съдържащи вода, стартират да се трансформират в планети, до момента в който слънчевата мъгливост към момента се върти към Слънцето.
Тези метеорити, известни като планетни ембриони, се сблъскват и нарастват бързо, до момента в който в последна сметка великански конфликт основава задоволително сила, с цел да се стопи повърхността на най-големияот тях, създавайки океан от магма. Този обект в последна сметка се е трансформирал в планетата Земя.
Газовете от слънчевата мъгливост, в това число водорода и благородни газове, са били извлечени от огромния ембрион, затрупан с магма, с цел да се образува ранната атмосфера на Земята. Водородът от мъглявината, който съдържа по-малко деутерий и е по-лек от водорода в метеоритите, се разтваря в стопеното желязо на магмения океан.
Чрез развой, наименуван изотопно фракциониране, водородът е изтеглен към центъра на Земята. Елементът, който е притеглен от желязо, се доставя в ядрото от метала, до момента в който огромна част от деутерийят остава в магмата, която в последна сметка се охлажда и става тога. Въздействията от по-малки ембриони и други обекти не престават да прибавят вода и обща маса, до момента в който Земята доближи своя краен размер.
Този нов модел ще остави Земята с благородни газове надълбоко в мантията и по-ниско съответствие на деутерий към водород в ядрото, в сравнение с в мантията и океаните.
Авторите са употребявали модела, с цел да преценяват какъв брой водород произлиза от всеки източник. Те заключават, че по-голямата чест е астероиден водород, само че част от водата на Земята, може би до 2%, в действителност идват от слънчевата мъгливост.
Авторите споделят, че тяхното изследване предлага нови вероятности за развиването на сходни на Земята други планети в други слънчеви системи, които може да не разполагат с достъп до метеорити, натоварени с вода, само че въпреки всичко биха могли да получат вода посредством личните си мъглявини.
„ Този модел допуска, че е неизбежно образуването на вода и то може да се случи на всяка задоволително огромна скалиста екзопланета в друга слънчева система и това е доста вълнуващо “, споделя съавторът на проучването Юн Уу.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ