Чуждестранната критика за младия Стефан Данаилов
Източник: bulgarianhistory.org
Без никакво подозрение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино. Неговата известност излиза отвън границите на страната още в социалистическата ера, а интернационалната рецензия му дава ласкави оценки. Предлагаме ви фрагмент от профила за Ламбо, оповестен в руското от време на време издание „ Актьори на задграничното кино “ през 1971 година. Някои от нюансите в публикацията са издържани в каноните на епохата, само че това не лишава от цената на материала.
реклама
Младият артист влезе в киното бързо и, както се оказа, леко. Той зае едно вакантно място в българското кино. Заедно с него в послание влязоха младите герои на 60-те години. Данаилов познава своя съвременник, усеща прочувствено неговите пориви, от време на време гледа на него с подигравка, само че в никакъв случай не е безучастен.
Странно за какво рецензията написа, че Данаилов е влязал в киното инцидентно. Случайност може да се назова неговото присъединяване в детския филм „ Следите остават “. Режисьорът Петър Василев умерено можеше да попадне в друго учебно заведение и да подбере други артисти, които да изиграят приключенията на младите разузнавачи, преследващи група шпиони. Стефан не играе основна роля във кино лентата, само че неговия воин има блестящо изразен темперамент, демонстрира огромна интензивност, предвидливост и приказва внезапно за хлапак.
Данаилов израства в актьорско семейство. Неговата сестра Росица и мъжът й Иван Кондов са известни театрални артисти. В детството си той е слушал разногласия за изкуство и познава театъра освен от гледната точка на фена. „ В ученическите си години в никакъв случай не мислех, че ще стана артист, само че по детски възторжено обичах изкуството във всички негови проявления. За това приказва обстоятелството, че участвах във всички типове художествена самоинициатива – трагични кръжоци, хореографски групи и даже нравствен оркестър и хор “, спомня си Данаилов.
Завършвайки учебно заведение, той избира да кандидатства във ВИТИЗ (б.р. през днешния ден НАТФИЗ), а след сполучливо положения изпит отбива постоянната си военна работа. Именно в този интервал режисьорът Рангел Вълчанов стартира фотосите на „ Инспекторът и нощта “. Данаилов е отзован особено за тях, с цел да влезе в ролята на лековерен младеж, заседяващ се в софийските кафенета.
Неопитният млад артист, който на процедура даже не е прекрачил вратите на театралния институт бива затрупан от неговия усет и естествено омагьосване. След присъединяване му в новелата „ Море “ стартират и първите съпоставения – с физиката на Жерар Филип, с маниера на игра на Марчело Мастрояни, със актуалната мъжка хубост вид „ Белмондо “. Стефан Данаилов обаче е надалеч от всевъзможен вид подражателство – висок, строен, еластичен, той изиграва ролята на младия публицист леко и свободно, а авторската подигравка демонстрира мислещ артист.
Във ВИТИЗ той се учи от един от най-хубавите и ярки модерни режисьори – Методи Андонов, чиято школа оказва помощ на артиста да навлезе в спецификите на киното. След завършването на ВИТИЗ, Данаилов бива разпределен в Пловдивския трагичен спектакъл. Непрекъснатите фотоси обаче на процедура го отдалечават от сцената. Ролята на Иван Губански в „ Първият пощальон “ подкрепя оформянето на артиста.
„ В киното съществува актуален жанр на актьорска игра, само че е мъчно да го определим единствено накратко. И въпреки всичко главното е, че актьорското наличие на екрана се отразява посредством характера на неговия воин. Помоему всичко е цялост от избора на средства и благосъстоянието на детайлите: емоционалност, изключваща патетиката и просветеност, която да не е лишена от логичност. И най-главното…простотата “, споделя той.
Кадър от дебютния филм на Данаилов – „ Следите остават “.
По това време група писатели ( Павел Вежинов, Георги Марков, Евгени Костадинов, Костадин Кюлюмов, Свобода Бъчварова) убеждават управлението на малкия екран да основат сериал, фокусиран върху ориста на един шпионин. Една от новелите дава неговото име – „ На всеки километър “. На Стефан Данаилов е поверена основната роля – тази на Никола Деянов.
Новата работа е сложна за младия артист. На първото място фотосите за телевизия са в доста по-кратки периоди и той няма същото време за подготовка, както при филмите. Освен това режисьорите са двама – телевизионният Неделчо Чернев и привлечения от киностудията Любомир Шарладжиев. В другите епизоди Данаилов би трябвало да влиза в функциите, които самия му воин е заставен да извършва. Веднъж той е посланик, идващия път професионален апаш, който влиза в пандиза, с цел да унищожава провокаторите, а в един епизод даже е кадрови царски офицер. Биографията на артиста му обгръща дълги интервали.
„ Както споделя поетът, тези 15 месеца бяха за мен ария. 13-те епизода са нов и значим стадий от моя живот. Чрез тях като че ли приключих втори институт, този път за кино “, споделя той. Още преди края на фотосите на „ На всеки километър “ Въло Радев го ангажира за кино лентата „ Черните ангели “. И до момента в който в сериала той играе измислена фигура, тук неговия воин Пантер, началник на група млади терористи, има своя прототип в записките на Митка Гръбчева.
След края и на тези фотоси, Данаилов още веднъж си дава среща с режисьора Петър Василев, който му дава роля в „ Князът “, чиито сюжет е написан от него и Банчо Банов особено за артиста. Образът на младия цар Светослав Тертер е забавен за българите освен поради загатна за битките за национална самостоятелност, за основаването на своя страна, само че и приказва за националната мощ, национализъм и предана обич към родината. Очевидно този облик оказва помощ на артиста да покаже своите сантиментални пристрастености и да покаже дълбочината на националния темперамент, родил се във вековете на сложни тествания.
В същото време по избор на феновете се пристъпва към снимане на нови епизоди на „ На всеки километър “. Сега Стефан Данаилов е на 28 години. Той е един от най-популярните млади артисти в България, който се снима без отмора. За страдание би трябвало да установяваме, че на българския екран няма персони, които да могат да си партнират с него. Играейки собствен съвременник или бунтовник от предходното потомство, младия артист отразява вълнението и напрежението на времето. Галерията от облици приказва освен за разнообразните актьорски благоприятни условия на Данаилов, само че и за ярката персона на млад художник.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
реклама Източник: petel.bg
Без никакво подозрение Стефан Данаилов е едно от най-значимите имена в историята на българското кино. Неговата известност излиза отвън границите на страната още в социалистическата ера, а интернационалната рецензия му дава ласкави оценки. Предлагаме ви фрагмент от профила за Ламбо, оповестен в руското от време на време издание „ Актьори на задграничното кино “ през 1971 година. Някои от нюансите в публикацията са издържани в каноните на епохата, само че това не лишава от цената на материала.
реклама
Младият артист влезе в киното бързо и, както се оказа, леко. Той зае едно вакантно място в българското кино. Заедно с него в послание влязоха младите герои на 60-те години. Данаилов познава своя съвременник, усеща прочувствено неговите пориви, от време на време гледа на него с подигравка, само че в никакъв случай не е безучастен.
Странно за какво рецензията написа, че Данаилов е влязал в киното инцидентно. Случайност може да се назова неговото присъединяване в детския филм „ Следите остават “. Режисьорът Петър Василев умерено можеше да попадне в друго учебно заведение и да подбере други артисти, които да изиграят приключенията на младите разузнавачи, преследващи група шпиони. Стефан не играе основна роля във кино лентата, само че неговия воин има блестящо изразен темперамент, демонстрира огромна интензивност, предвидливост и приказва внезапно за хлапак.
Данаилов израства в актьорско семейство. Неговата сестра Росица и мъжът й Иван Кондов са известни театрални артисти. В детството си той е слушал разногласия за изкуство и познава театъра освен от гледната точка на фена. „ В ученическите си години в никакъв случай не мислех, че ще стана артист, само че по детски възторжено обичах изкуството във всички негови проявления. За това приказва обстоятелството, че участвах във всички типове художествена самоинициатива – трагични кръжоци, хореографски групи и даже нравствен оркестър и хор “, спомня си Данаилов.
Завършвайки учебно заведение, той избира да кандидатства във ВИТИЗ (б.р. през днешния ден НАТФИЗ), а след сполучливо положения изпит отбива постоянната си военна работа. Именно в този интервал режисьорът Рангел Вълчанов стартира фотосите на „ Инспекторът и нощта “. Данаилов е отзован особено за тях, с цел да влезе в ролята на лековерен младеж, заседяващ се в софийските кафенета.
Неопитният млад артист, който на процедура даже не е прекрачил вратите на театралния институт бива затрупан от неговия усет и естествено омагьосване. След присъединяване му в новелата „ Море “ стартират и първите съпоставения – с физиката на Жерар Филип, с маниера на игра на Марчело Мастрояни, със актуалната мъжка хубост вид „ Белмондо “. Стефан Данаилов обаче е надалеч от всевъзможен вид подражателство – висок, строен, еластичен, той изиграва ролята на младия публицист леко и свободно, а авторската подигравка демонстрира мислещ артист.
Във ВИТИЗ той се учи от един от най-хубавите и ярки модерни режисьори – Методи Андонов, чиято школа оказва помощ на артиста да навлезе в спецификите на киното. След завършването на ВИТИЗ, Данаилов бива разпределен в Пловдивския трагичен спектакъл. Непрекъснатите фотоси обаче на процедура го отдалечават от сцената. Ролята на Иван Губански в „ Първият пощальон “ подкрепя оформянето на артиста.
„ В киното съществува актуален жанр на актьорска игра, само че е мъчно да го определим единствено накратко. И въпреки всичко главното е, че актьорското наличие на екрана се отразява посредством характера на неговия воин. Помоему всичко е цялост от избора на средства и благосъстоянието на детайлите: емоционалност, изключваща патетиката и просветеност, която да не е лишена от логичност. И най-главното…простотата “, споделя той.
Кадър от дебютния филм на Данаилов – „ Следите остават “. По това време група писатели ( Павел Вежинов, Георги Марков, Евгени Костадинов, Костадин Кюлюмов, Свобода Бъчварова) убеждават управлението на малкия екран да основат сериал, фокусиран върху ориста на един шпионин. Една от новелите дава неговото име – „ На всеки километър “. На Стефан Данаилов е поверена основната роля – тази на Никола Деянов.
Новата работа е сложна за младия артист. На първото място фотосите за телевизия са в доста по-кратки периоди и той няма същото време за подготовка, както при филмите. Освен това режисьорите са двама – телевизионният Неделчо Чернев и привлечения от киностудията Любомир Шарладжиев. В другите епизоди Данаилов би трябвало да влиза в функциите, които самия му воин е заставен да извършва. Веднъж той е посланик, идващия път професионален апаш, който влиза в пандиза, с цел да унищожава провокаторите, а в един епизод даже е кадрови царски офицер. Биографията на артиста му обгръща дълги интервали.
„ Както споделя поетът, тези 15 месеца бяха за мен ария. 13-те епизода са нов и значим стадий от моя живот. Чрез тях като че ли приключих втори институт, този път за кино “, споделя той. Още преди края на фотосите на „ На всеки километър “ Въло Радев го ангажира за кино лентата „ Черните ангели “. И до момента в който в сериала той играе измислена фигура, тук неговия воин Пантер, началник на група млади терористи, има своя прототип в записките на Митка Гръбчева.
След края и на тези фотоси, Данаилов още веднъж си дава среща с режисьора Петър Василев, който му дава роля в „ Князът “, чиито сюжет е написан от него и Банчо Банов особено за артиста. Образът на младия цар Светослав Тертер е забавен за българите освен поради загатна за битките за национална самостоятелност, за основаването на своя страна, само че и приказва за националната мощ, национализъм и предана обич към родината. Очевидно този облик оказва помощ на артиста да покаже своите сантиментални пристрастености и да покаже дълбочината на националния темперамент, родил се във вековете на сложни тествания.
В същото време по избор на феновете се пристъпва към снимане на нови епизоди на „ На всеки километър “. Сега Стефан Данаилов е на 28 години. Той е един от най-популярните млади артисти в България, който се снима без отмора. За страдание би трябвало да установяваме, че на българския екран няма персони, които да могат да си партнират с него. Играейки собствен съвременник или бунтовник от предходното потомство, младия артист отразява вълнението и напрежението на времето. Галерията от облици приказва освен за разнообразните актьорски благоприятни условия на Данаилов, само че и за ярката персона на млад художник.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ