Източна Германия - измислица на Запада - това е провокативното

" Източна Германия - небивалица на Запада " - това е провокативното заглавие на книгата на професора по литература в Лайпцигския университет Дирк Ошман. Тя е толкоз сериозна към обединена Германия, че руснаците си я харесаха, преведоха и скоро ще я издадат. Преди да се трансфорат в книга, размислите на проф. Ошман бяха събрани в няколко публикации във авторитетния вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " и провокираха доста прочувствена полемика.

На районните избори в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия " Съюзът Сара Вагенкнехт " се трансформира в огромната изненада в немската политика - това е първата лидерска партия в най-новата история на Германия, която за по-малко от година от основаването си набра нечувана поддръжка на изборите и се трансформира в незаобиколим фактор при съставянето на държавно управление в две източногермански провинции, където влиза във властта. И не на последно място - " Съюз Сара Вагенкнехт " е директен правоприемник на комунистическата партия в някогашната Германска демократична република. Генезисът на партията не тормози ли гласоподавателите в някогашната Германска демократична република?

" Не мисля, че генезисът на тази партия е имал значение за гласоподавателите, когато в изборния ден са предпочели да поддържат Сара Вагенкнехт. Подобни политически явления, когато леви гласоподаватели стартират да гласоподават за десни партии, и противоположното, са познати и от други европейски страни като Франция или Италия. Такива преливания на поддръжка от едната в другата прекаленост се дължат на огромни структурни промени, на дълбоките разбърквания в обществото и разтварянето на ножицата сред небогати и богати. Наблюдаваме този развой на доста места в Европа ", разяснява проф. Дирк Ошман в изявление за БНР.

" У нас е същото - в източната част на Германия разликата в качеството на живот сред градовете и селата е голяма. Много по-голяма в сравнение с в западните провинции. На изток има три огромни града - Берлин, Дрезден и Лайпциг. Останалата част е едва обитаема без огромни индустриални производства.

Сара Вагенкнехт се обръща точно към хората, които живеят в тази част на Източна Германия, в дребните обитаеми места. Според мен нейните гласоподаватели не гласоподават за нея от някаква носталгия по социалистическото минало. То въпреки всичко е много обратно в годините. В поддръжка на това мнение е фактът, че за нейната партия гласоподаваха доста младежи, които не са живели по времето на комунизма. Младите, които в този момент навлизат в дейния професионален живот, са разочаровани от ниските заплати и от изчезналите професионални вероятности в тази част на Германия ", акцентира проф. Ошман.

Ако вярно Ви разбирам, описвате протестния избор, който нормално се дължи на стопански неволи. Социологически проучвания сочат, че заплатите на изток са с над 20 % по-ниски от тези в западните провинции. И също толкоз по-малка е поддръжката за демокрацията като публичен ред. Само това ли е обяснението за растежа на популистките партии като " Съюз Сара Вагенкнехт " и " Алтернатива за Германия "?

" Абсолютно. Но " Алтернатива за Германия " отбелязва растеж и на запад. В две богати западни провинции като Бавария и Хесен партията завоюва на районните избори предходната година 16%. В същото време въздействието на тези две партии прави по-голямо усещане на изток, тъй като тук общественото и икономическо неравноправие е по-силно изразено. Рискът от изпадане в беднотия тук е шест пъти по-голям в сравнение с в западната част на страната.

Източногерманците са доста по-чувствителни на промени, тъй като са претърпели доста обрати в живота си за малко време. Разбираемо е, че не имат вяра на обичайните партии, които без изключение са партии от Западна Германия. " Алтернатива за Германия " също е западногерманска партия. Дори фашистът Бьорн Хьоке - водачът на партията в източногерманската провинция Тюрингия - е западногерманец.

Фашистите и националсоциалистите намират в Източна Германия плодородна почва за своите послания. Тук хората постоянно са били по-бедни и ще бъдат и в бъдеще по-бедни от западногерманците. Тук приходите са доста по-ниски, а поради национализацията хората нямат фамилни благосъстояния и завещание, на които да разчитат при финансови разтърсвания.

Освен това в някогашната Германска демократична република се получи нещо като политически вакуум. Две от в този момент ръководещите Германия партии, Зелените и либералите, по този начин и не съумяха да пуснат корени в източните провинции. Либералите така и така вършат политика за богатите. А политиката на Зелените е обърната напълно към градския хайлайф в университетските градове. "

Във Вашата книга твърдите, че методът, по който се е случило обединяването, е било неточност. Трябвало е вместо Германска демократична република да се причисли към Федерална Република Германия страната да бъде основана отначало, с нова конституция, в чието разработване да вземат участие и западногерманците, и източногерманците. Какво съгласно Вас е последвало от тази неточност?

" Дори бих споделил, че обединяването беше нещо приблизително сред западно завладяване и източно предаване. Защото източногерманците непринудено се предадоха на богатия Запад. Тогавашните западногермански политици въобще нямаха желание да договарят с Германска демократична република на равни нога.

Когато милиони германци с друга история и след дълги години на разделяне се сплотяват в една страна, би било редно дружно да изковат своята нова конституция. За мен това е пропуснат исторически миг и причина през днешния ден да продължаваме да сме разграничени. Западна Германия не разбра - или не искаше да разбере, че през 1989-а светът се е трансформирал, че настава съществен поврат, който визира и остарялата западна Германия. А тя не искаше да се трансформира.

Посланието на това решение беше, че резервираме нашата конституция и източногерманците нямат принос към нашия общ либерален ред, в който ще заживеем дружно. А Източна Германия имаше с какво да способства за взаимния ни живот. "

се още към немското държавно управление има прокурист за източните провинции. Защо е нужен този пост 35 години след рухването на Берлинската стена и обединяването на Германия?

" Позитивното пояснение е, че в Източна Германия би трябвало да се свърши още доста работа и по тази причина е необходим прокурист на държавното управление, който да координира тези действия. Но има една прилика, която слага този координатор в недобра светлина - такива специфични пълномощници нормално има за публични групи в неравностойно състояние.

Тази работа може би е зародила от положително възприятие, само че носи със себе си нещо покровителствено. Сякаш става дума за деца, на които би трябвало да се обяснят нещата от живота, които би трябвало да възпитаваш. Всъщност, в Западна Германия се знае доста малко за историята и порядките в Източна Германия. Единственото, което слушам от там за нас, са клишета и преднамереност. "

Когато говорите за равни шансове, незабавно се сещам за статистическите данни, които цитирате във Вашата книга - по-малко от 2% от лидерските позиции във всички области на живота са заети от източногерманци. " Бял мъж на към 50 години " - това е формулата на триумфа в университетите в някогашната Германска демократична република, пишете още. Почти няма ректор източногерманец. Едно от обясненията, несъмнено, е промяната на елитите след измененията по идеологически аргументи. Но лустрацията би трябвало от дълго време да е завършила, нали?

" Още по-тревожни са резултатите от едно проучване от предходната година, съгласно което делът на източногерманците на водещи позиции даже понижава. Т.е. 30 години след рухването на стената и обединяването все по-малко източногерманци съумяват да се повдигнат в специалността си. Това е проблем от една страна за представителността, а от друга - за присъединяване и доверието на хората тук в демократичното общество.

Когато няма водачи, с които хората да могат да се разпознават, които да служат за образец за подражателство, които да имат водеща роля в публичния спор, тогава масата остава с усещането, че е единствено част от миманса, безгласна писмен знак. Това е рисково.

А за какво е по този начин, мога единствено да се опитам да проучвам. Единият отговор е, че елитите се възпроизвеждат. Всеки, който търси правоприемник за поста, който е заемал, го търси първо измежду познати и другари. Така е на всички места по света. За страдание, има още една причина - източногерманците нямат самочувствието, че са способни да бъдат водачи и не са подготвени да поемат отговорност, да рискуват, нямат храброст да се борят за лидерски позиции в която и да е сфера. Това държание единствено затвърждава всеобщото поверие измежду източногерманците, че шефовете са западняци. "

Озаглавили сте книгата си " Източна Германия - небивалица на Запада ". Когато я четях, имах възприятието, че описвате освен Източна Германия, а цяла Източна Европа. Защо се насади убеждението, че Западът е нормата, а Изтокът - отклонението от нормата? И имаме ли и ние на изток виновност за това, проф. Ошман?

" Разбира се, че носим виновност. Може би най-хубавото изложение е на Иван Кръстев в книгата му " Светлината, която угасна " в съавторство със Стивън Холмс - за отърсването от похлупака на Съветския съюз и доброволното мятане в обятията на Запада. Бившите руски спътници отхвърлиха диктата на Москва и го замениха с покровителството на Брюксел. Западът сподели: " Само ние знаем какво би трябвало да се прави, ние ще диктуваме разпоредбите на играта, също така държим парите. "

Известно време след рухването на Берлинската стена всичко вървеше добре. Но последователно източноевропейците се тормозиха, че губят националната си еднаквост. Мисля си, че първоначално източноевропейците са се надявали, че ще бъдат равностойни сътрудници. И през днешния ден знаят, че са били политически наивни в това поверие. "

Като стана дума за другите функции, които са възприели Западна и Източна Европа - за какво политическите промени от 1989-а накараха единствено Изтока да се промени? Промените тогава са толкоз революционни, че постановат осмисляне и на запад. Съгласен ли сте, проф. Ошман?

" Това е пропуснат исторически късмет. По принцип ми е мъчно да служа си с систематизираните понятия " Изток - Запад ". След рухването на Берлинската стена Германия беше разграничена във връзка с обединяването. Консерваторите и либералите бяха " за ", само че социалдемократите и левите партии бяха скептични. В последна сметка консерваторите се оказаха от вярната страна на историята, тъй като усетиха, че е настъпил политическият миг за обединяването на Германия.

Но западните политици не си даваха сметка, че с рухването на Берлинската стена се трансформира цялата международна политика. Рухна цяла една политическа система, която се градеше върху опълчването на две идеологии. Позицията на Германия на международната политическа сцена се промени. Промени се смисъла на Америка за Европа. Но политическите водачи дълго време не отчитаха какъв брой дълбоки са тези промени и Западът продължи да живее по този начин, като че ли всичко е останало както досега. Резултатите от това неглижиране на революционните промени от края на 90-те пристигнаха десетилетия по-късно, когато Източна Европа разбра, че Западът не е безусловна норма, която не предстои на преосмисляне. "