Освен „Северен поток“, какво друго минава по дъното на Балтийско море и може ли светът да обърка катастрофално?
Изтичането на газ от " Северен поток 2 ", забелязано от датския изтребител F-16 на остров Борнхолм. Снимка: Датската защита
Дълбоко под водата тръбите и кабелите, които придвижват виталната мощ на актуалния свят – сила и информация – не се виждат и значително не се помнят. Докато нещо не се обърка пагубно.
Предполагаемият бойкот тази седмица на газопроводите, които свързват Русия и Европа, демонстрира какъв брой жизненоважна, само че едва предпазена е подводната инфраструктура, уязвима за офанзиви, с евентуално пагубни последствия за международната стопанска система.
Не е известно кой е детонирал експлозивите, задоволително мощни, с цел да бъдат засечени от земетръсните монитори в Балтийско море, за които европейските държавни управления подозират, че са причина за многочислените пробиви в тръбопроводите на „ Северен поток “. При течовете се отделят разпенващи се потоци метан – мощен парников газ.
Кремъл отхвърля да е забъркан, като назовава съмненията, че е саботирал тръбопроводите, „ предсказуеми и глупави “.
Анализаторите считат, че е мъчно да се повярва в това, като настояват, че производителят на газ Русия явно има най-голяма полза от повишението на пазарните цени с сходен удар и от наказването на Европа посредством основаване на боязън и неустановеност в отговор на прекосяването ѝ към други снабдители на газ поради нашествието на Кремъл в Украйна.
Тъй като подводният бойкот е по-труден за разкриване и по-лесен за отказване от по-лесно забележимите офанзиви на земята и във въздуха, гърмежите наподобява се вписват и във военния справочник на Русия за „ хибридна война “. Това е потреблението на набор от средства – военни, невоенни и подмолни – за дестабилизиране, делене и оказване на напън върху съперниците.
Поглед към подводните инфраструктури, които съгласно военни и стопански анализатори се нуждаят от по-силна отбрана:
Какво има там долу?
Газовите мрежи са единствено част от гъстата мрежа от подводни тръби и кабели по света, които зареждат стопанските системи, поддържат топлината в домовете и свързват милиарди хора.
Според TeleGeography, която наблюдава и картографира жизненоважните информационни мрежи, над 1,3 милиона километра оптични кабели – повече от задоволително, с цел да стигнат до Луната и назад – се простират в океаните и моретата.
Кабелите нормално са необятни колкото култивиран маркуч. Но 97% от международните връзки, в това число финансови транзакции за трилиони долари, минават през тях всеки ден.
Без тях актуалният живот може ненадейно да замре, стопанските системи да се срутен, а държавните управления да се затруднят да споделят между тях и с войските си, предизвестява английският народен представител Риши Сунак в отчет от 2017 година, в който излага рисковете, преди да стане началник на английското финансово министерство.
Електрическите кабели също минават под водата. През 2015 година Литва твърди, че съветски боен транспортен съд неведнъж се е опитвал да попречва полагането на подводен захранващ кабел, свързващ страната с Швеция. Министърът на енергетиката на Литва беше представен да споделя, че счита дейностите на Русия за „ враждебни “.
Колко уязвими са те?
Взривовете на газопровода демонстрираха, че е допустимо да се нанесе удар по морската инфраструктура и да се избяга видимо неусетно, даже в пренаселеното Балтийско море. Сравнително плитко, с доста морски трафик и невзривени бомби по дъното му от двете международни войни, морето се преглежда като предизвикателство за неусетно напредване.
Дори Кремъл се съгласи, че е малко евентуално това да е дело на дилетанти.
„ Прилича на терористична офанзива, евентуално извършена на държавно равнище “, съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков в четвъртък.
Десетки скъсвания на подводни информационни кабели всяка година, постоянно породени от риболовни кораби и котви, свидетелстват за тяхната чупливост. Местоположението им на морското дъно не е секретно, не са надеждно предпазени от интернационалното право и не са нужни големи знания или запаси, с цел да бъдат развалени, се споделя в отчета на Сунак.
„ Инфраструктурата ни е нежна “, споделя Торбен Йоргенсен, пенсиониран адмирал от датските военноморски сили. Изтичането на газ в Балтийско море „ заостри вниманието ни върху тези уязвимости, които са интернет, електрическите кабели или газопроводите “, сподели той.
Интернет колоси като Amazon, Фейсбук и Meta, Гугъл и Microsoft са измежду моторите на разпространяващата се мрежа от кабели, като имат дялове във все по-голям брой подводни кабели. Така се заобикаля нуждата от консумиране на средства на данъкоплатците за полагане на мрежите. Но защото частните компании не мислят за националната сигурност толкоз необятно, колкото държавните управления, те не са били нащрек за „ нападателната нова опасност “ за кабелите от места като Русия, се споделя в отчета на Сунак.
Какво може да се направи?
След края на Студената война страните от отбранителния съюз НАТО свиха своите сили за битка с подводници, като редуцираха бюджетите за защита и решиха, че опасността от Русия е намаляла.
„ Способността на доста западни страни надеждно да откриват, наблюдават, възпират и противодействат на съветските подводни действия е атрофирала “, се споделя в изследване от 2016 година „ Подводната война в Северна Европа “, което е ръководено от Катлийн Хикс, в този момент №2 в Министерството на защитата на Съединени американски щати.
Френският вицеадмирал от запаса Мишел Олхагарай, някогашен началник на френския център за висши военни проучвания, съобщи, че западните страни „ са си разрешили да заспят “ и че в този момент би трябвало да се хвърлят в по-добра отбрана на подводните кабели и тръби, които Русия е определила като жизненоважни и уязвими.
Те „ сигурно са изостанали “, сподели Олхагарай за западните отбрани против подводни офанзиви.
„ Дъната на океаните са доста по-важна и явна област “ от проучването на космоса, добави той. „ Вместо да отиваме на Марс, би трябвало да пазиме по-добре инфраструктурата “.
Текстът е препубликуван от Асошиейтед прес. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Дълбоко под водата тръбите и кабелите, които придвижват виталната мощ на актуалния свят – сила и информация – не се виждат и значително не се помнят. Докато нещо не се обърка пагубно.
Предполагаемият бойкот тази седмица на газопроводите, които свързват Русия и Европа, демонстрира какъв брой жизненоважна, само че едва предпазена е подводната инфраструктура, уязвима за офанзиви, с евентуално пагубни последствия за международната стопанска система.
Не е известно кой е детонирал експлозивите, задоволително мощни, с цел да бъдат засечени от земетръсните монитори в Балтийско море, за които европейските държавни управления подозират, че са причина за многочислените пробиви в тръбопроводите на „ Северен поток “. При течовете се отделят разпенващи се потоци метан – мощен парников газ.
Кремъл отхвърля да е забъркан, като назовава съмненията, че е саботирал тръбопроводите, „ предсказуеми и глупави “.
Анализаторите считат, че е мъчно да се повярва в това, като настояват, че производителят на газ Русия явно има най-голяма полза от повишението на пазарните цени с сходен удар и от наказването на Европа посредством основаване на боязън и неустановеност в отговор на прекосяването ѝ към други снабдители на газ поради нашествието на Кремъл в Украйна.
Тъй като подводният бойкот е по-труден за разкриване и по-лесен за отказване от по-лесно забележимите офанзиви на земята и във въздуха, гърмежите наподобява се вписват и във военния справочник на Русия за „ хибридна война “. Това е потреблението на набор от средства – военни, невоенни и подмолни – за дестабилизиране, делене и оказване на напън върху съперниците.
Поглед към подводните инфраструктури, които съгласно военни и стопански анализатори се нуждаят от по-силна отбрана:
Какво има там долу?
Газовите мрежи са единствено част от гъстата мрежа от подводни тръби и кабели по света, които зареждат стопанските системи, поддържат топлината в домовете и свързват милиарди хора.
Според TeleGeography, която наблюдава и картографира жизненоважните информационни мрежи, над 1,3 милиона километра оптични кабели – повече от задоволително, с цел да стигнат до Луната и назад – се простират в океаните и моретата.
Кабелите нормално са необятни колкото култивиран маркуч. Но 97% от международните връзки, в това число финансови транзакции за трилиони долари, минават през тях всеки ден.
Без тях актуалният живот може ненадейно да замре, стопанските системи да се срутен, а държавните управления да се затруднят да споделят между тях и с войските си, предизвестява английският народен представител Риши Сунак в отчет от 2017 година, в който излага рисковете, преди да стане началник на английското финансово министерство.
Електрическите кабели също минават под водата. През 2015 година Литва твърди, че съветски боен транспортен съд неведнъж се е опитвал да попречва полагането на подводен захранващ кабел, свързващ страната с Швеция. Министърът на енергетиката на Литва беше представен да споделя, че счита дейностите на Русия за „ враждебни “.
Колко уязвими са те?
Взривовете на газопровода демонстрираха, че е допустимо да се нанесе удар по морската инфраструктура и да се избяга видимо неусетно, даже в пренаселеното Балтийско море. Сравнително плитко, с доста морски трафик и невзривени бомби по дъното му от двете международни войни, морето се преглежда като предизвикателство за неусетно напредване.
Дори Кремъл се съгласи, че е малко евентуално това да е дело на дилетанти.
„ Прилича на терористична офанзива, евентуално извършена на държавно равнище “, съобщи представителят на Кремъл Дмитрий Песков в четвъртък.
Десетки скъсвания на подводни информационни кабели всяка година, постоянно породени от риболовни кораби и котви, свидетелстват за тяхната чупливост. Местоположението им на морското дъно не е секретно, не са надеждно предпазени от интернационалното право и не са нужни големи знания или запаси, с цел да бъдат развалени, се споделя в отчета на Сунак.
„ Инфраструктурата ни е нежна “, споделя Торбен Йоргенсен, пенсиониран адмирал от датските военноморски сили. Изтичането на газ в Балтийско море „ заостри вниманието ни върху тези уязвимости, които са интернет, електрическите кабели или газопроводите “, сподели той.
Интернет колоси като Amazon, Фейсбук и Meta, Гугъл и Microsoft са измежду моторите на разпространяващата се мрежа от кабели, като имат дялове във все по-голям брой подводни кабели. Така се заобикаля нуждата от консумиране на средства на данъкоплатците за полагане на мрежите. Но защото частните компании не мислят за националната сигурност толкоз необятно, колкото държавните управления, те не са били нащрек за „ нападателната нова опасност “ за кабелите от места като Русия, се споделя в отчета на Сунак.
Какво може да се направи?
След края на Студената война страните от отбранителния съюз НАТО свиха своите сили за битка с подводници, като редуцираха бюджетите за защита и решиха, че опасността от Русия е намаляла.
„ Способността на доста западни страни надеждно да откриват, наблюдават, възпират и противодействат на съветските подводни действия е атрофирала “, се споделя в изследване от 2016 година „ Подводната война в Северна Европа “, което е ръководено от Катлийн Хикс, в този момент №2 в Министерството на защитата на Съединени американски щати.
Френският вицеадмирал от запаса Мишел Олхагарай, някогашен началник на френския център за висши военни проучвания, съобщи, че западните страни „ са си разрешили да заспят “ и че в този момент би трябвало да се хвърлят в по-добра отбрана на подводните кабели и тръби, които Русия е определила като жизненоважни и уязвими.
Те „ сигурно са изостанали “, сподели Олхагарай за западните отбрани против подводни офанзиви.
„ Дъната на океаните са доста по-важна и явна област “ от проучването на космоса, добави той. „ Вместо да отиваме на Марс, би трябвало да пазиме по-добре инфраструктурата “.
Текстът е препубликуван от Асошиейтед прес. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ