Изследват произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика
Изследват произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика
Започва проучване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика. Професор Филип Мачев, който е експерт по изотопно датиране и геохимична характерност, е на посещаване в Градски исторически музей-Петрич, с цел да прегледа статуите и другите скъпи находки, открити по време на разкопките в античния град.
„ Това са неповторими неща. Просто от време на време не ни стига въображението…
за всевъзможен тип действия, по какъв начин са успявали да реализират такова съвършенство, такава шлифовка. Впечатлен съм, макар че още не съм разгледал всичко, само че са неповторими неща “, сподели пред Българска телеграфна агенция професор Филип Мачев.
„ Това посещаване е опознавателно, с цел да се срещна с обектите,
защото всички способи за проучване са деструктивни. Т.е. би трябвало да се извлече парче от обекта, който се изследва с общо тегло към пет грама, с цел да се употребява за другите проучвания. За това би трябвало доста деликатно да се подхожда към тези обекти, да се вземе проба от задната част на плоча или от задната част на постамента на скулптурата, тъй че да се нанесат минимални вреди “, изясни проф. Мачев.
Той уточни, че един от разновидностите за проучване на мрамора е така наречен петрографско проучване.
При този тип изследване се извлича парченце от скалата и се прави полирана пластинка. Скалата се изтънява до дебелина 0,03 милиметра и в следствие става транспарантна и може да се види дали в нея участват минерали, които са доста дребни или в малко количество и не могат да ги видят макроскопски.
Този тип разбор разрешава също така да се откри така наречен конструкция,
т.е. взаимоотношенията сред минералите в скалата. „ Това е сериозен деструктивен способ, защото би трябвало една плочка с размери, да вземем за пример три на два сантиметра “, разясни още професор Мачев.
Другите два метода за проучване се отнасят към геохимичните способи за проучване. Единият е установяване на постоянните изотопи на въглерода и кислорода.
„ Мраморите са построени от минерала калцит и когато е формиран на дъното на водния басейн, той е съхранил в себе си това количество изотопи на кислорода и на въглерода, което е било в океанската вода.
В геоложките столетия количествата на тези изотопи са се променяли
– в другите водни басейни те варират и можем по този метод да съпоставяме мраморите в находките с тези, които се разкриват на повърхността тук в региона. Този способ не е доста благонадежден, защото в случай че скалата, откакто е формирана, е била подложена на някакво термично влияние или хидротермално, т.е. в случай че през нея по пукнатини са текли горещи разтвори, най-обикновена гореща минерална вода,
те могат да трансформират наличието на въглерода и на кислорода “, уточни експертът.
Друг способ, който ще разреши да се направи разбор на мрамора на античните находки, е установяване на така наречен начално стронциево отношение – отношението на изотопите на стронция. Професор Филип Мачев описа, че когато е формиран на дъното на басейна, калцитът е запечатал в себе си това начално отношение, което е било в океанската вода. Според него има задоволително доста проучвания
по какъв начин се е променяло това стронциево съответствие по време на геоложката история на земята.
„ Мраморът е метаморфна канара. Първоначално той е бил варовик – седиментна канара, формирана на дъното на воден басейн. Когато този варовик попадне в условия на нараснала температура и налягане, той стартира да се метаморфозира,
да се трансформира и да се трансформира в мрамор.
Затова, казано на геоложки език, прототипът на мрамора е карбонатна седиментна канара “, добави той. Според проф. Мачев, в случай че има опция за отчупване на парченца от находките, проучването ще се направи в Софийския университет. Изотопните проучвания на въглерода и на кислорода ще се създадат в Природонаучния музей в Берлин. А за началното стронциево отношение
най-вероятно ще използваме лабораторията на университета в Женева, означи откривателят.
„ Засега имаме обещанието, че 10 проби могат да се проучват гратис в Берлин. Цената, в случай че се направи проучване на по-голям брой находки, е девет евро за един разбор “, заяви професор Филип Мачев.
Проф. Филип Мачев е роден в град Свищов и живее в България.
Членува в Българското геологическо сдружение. Завършва висшето си обучение през 1982 година в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ Геология “. Специализира изотопно датиране и геохимична характерност в Женевски университет.
Започва проучване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика. Професор Филип Мачев, който е експерт по изотопно датиране и геохимична характерност, е на посещаване в Градски исторически музей-Петрич, с цел да прегледа статуите и другите скъпи находки, открити по време на разкопките в античния град.
„ Това са неповторими неща. Просто от време на време не ни стига въображението…
за всевъзможен тип действия, по какъв начин са успявали да реализират такова съвършенство, такава шлифовка. Впечатлен съм, макар че още не съм разгледал всичко, само че са неповторими неща “, сподели пред Българска телеграфна агенция професор Филип Мачев.
„ Това посещаване е опознавателно, с цел да се срещна с обектите,
защото всички способи за проучване са деструктивни. Т.е. би трябвало да се извлече парче от обекта, който се изследва с общо тегло към пет грама, с цел да се употребява за другите проучвания. За това би трябвало доста деликатно да се подхожда към тези обекти, да се вземе проба от задната част на плоча или от задната част на постамента на скулптурата, тъй че да се нанесат минимални вреди “, изясни проф. Мачев.
Той уточни, че един от разновидностите за проучване на мрамора е така наречен петрографско проучване.
При този тип изследване се извлича парченце от скалата и се прави полирана пластинка. Скалата се изтънява до дебелина 0,03 милиметра и в следствие става транспарантна и може да се види дали в нея участват минерали, които са доста дребни или в малко количество и не могат да ги видят макроскопски.
Този тип разбор разрешава също така да се откри така наречен конструкция,
т.е. взаимоотношенията сред минералите в скалата. „ Това е сериозен деструктивен способ, защото би трябвало една плочка с размери, да вземем за пример три на два сантиметра “, разясни още професор Мачев.
Другите два метода за проучване се отнасят към геохимичните способи за проучване. Единият е установяване на постоянните изотопи на въглерода и кислорода.
„ Мраморите са построени от минерала калцит и когато е формиран на дъното на водния басейн, той е съхранил в себе си това количество изотопи на кислорода и на въглерода, което е било в океанската вода.
В геоложките столетия количествата на тези изотопи са се променяли
– в другите водни басейни те варират и можем по този метод да съпоставяме мраморите в находките с тези, които се разкриват на повърхността тук в региона. Този способ не е доста благонадежден, защото в случай че скалата, откакто е формирана, е била подложена на някакво термично влияние или хидротермално, т.е. в случай че през нея по пукнатини са текли горещи разтвори, най-обикновена гореща минерална вода,
те могат да трансформират наличието на въглерода и на кислорода “, уточни експертът.
Друг способ, който ще разреши да се направи разбор на мрамора на античните находки, е установяване на така наречен начално стронциево отношение – отношението на изотопите на стронция. Професор Филип Мачев описа, че когато е формиран на дъното на басейна, калцитът е запечатал в себе си това начално отношение, което е било в океанската вода. Според него има задоволително доста проучвания
по какъв начин се е променяло това стронциево съответствие по време на геоложката история на земята.
„ Мраморът е метаморфна канара. Първоначално той е бил варовик – седиментна канара, формирана на дъното на воден басейн. Когато този варовик попадне в условия на нараснала температура и налягане, той стартира да се метаморфозира,
да се трансформира и да се трансформира в мрамор.
Затова, казано на геоложки език, прототипът на мрамора е карбонатна седиментна канара “, добави той. Според проф. Мачев, в случай че има опция за отчупване на парченца от находките, проучването ще се направи в Софийския университет. Изотопните проучвания на въглерода и на кислорода ще се създадат в Природонаучния музей в Берлин. А за началното стронциево отношение
най-вероятно ще използваме лабораторията на университета в Женева, означи откривателят.
„ Засега имаме обещанието, че 10 проби могат да се проучват гратис в Берлин. Цената, в случай че се направи проучване на по-голям брой находки, е девет евро за един разбор “, заяви професор Филип Мачев.
Проф. Филип Мачев е роден в град Свищов и живее в България.
Членува в Българското геологическо сдружение. Завършва висшето си обучение през 1982 година в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ Геология “. Специализира изотопно датиране и геохимична характерност в Женевски университет.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ