Изследванията на проф. Брус Грейсън за преживяванията, близки до смъртта
Изследванията на проф. Брус Грейсън за прекарванията, близки до гибелта … В неотдавна издадената си книга, психиатърът Брус Грейсън (Bruce Greyson) обобщава 50 години работа с пациенти с прекарвания, близки до гибелта (Zona666.com). Той се пробва да разбере какво са видели в реалност и по какъв начин това е повлияло на бъдещия им живот. Професорът написа за тези, които в моментите на клинична гибел “летят през тунела “, „ висят над личните си тела “, „ отиват в Рая или Ада “, „ поддържат връзка с умряли родственици “, „ виждат Исус “ и т.н. Според Грейсън, той учи тези феномени, тъй като изцяло има вяра, че те са действителни, и че не са халюцинации.
В скорошната си книга “След ” (After), ученият дава доста образци и такива истории, в това число следната: „ Един понеделник сутринта, 56-годишният водач на камион Ал Съливан потегля за работа, само че преди да успее да седне зад кормилото, той получава тежък инфаркт. Следващото нещо, което си спомня е по какъв начин поглежда надолу към тялото си, лежащо на операционната маса. Интересно му е да види, че гърдите му са прорязани и отворени, а сърцето се вижда. Очите му са покрити с тиксо, което постоянно се прави, когато пациент е признат в болница в безсъзнание и не може да мига. Вниманието му е привлечено от мъж в костюм на хирург, който крачи из стаята до тялото му, клатушка се и пляска с лакти като пилешки крила. След това, Съливан още веднъж „ влиза “ в тялото си, и когато се разсънва му споделят, че е претърпял четворен коронарен байпас. Тогава в стаята му влиза различен доктор и Съливан го разпознава като същия хирург, който махал необичайно с ръце. Хирургът го пита по какъв начин се усеща и Съливан споделя, че е добре. Пита хирурга какво точно е правил, когато размахвал неуместно лакти в операционната. Хирургът го поглежда шокиран и в същото време нервиран. Пита го: “Кой ти сподели за това? “. Хирургът декларира на Съливан, че е направил всичко както би трябвало, щом в този момент пациентът е жив и всичко е наред с него, след което напуща стаята. Съливан взема решение, че инцидентно е „ шпионирал “ нещо доста персонално. По един или различен метод, този случай ясно демонстрира, че явленията, близки до гибелта, или най-малко някои от тях, несъмнено не са някаква „ игра “ на засегнатия мозък или халюцинации. Защото по какъв начин тогава Съливан може да види какво прави хирургът? “ Когато Брус Грейсън схваща за този случай, той особено се свързва с въпросния хирург и го пита дали в действителност е направил нещо ексцентрично преди интервенцията? Хирургът му споделя, че да …, имало подобен случай, когато той ходел и размахвал лакти преди интервенцията. Тъй като към този момент бил дезинфекцирал ръцете си и се опитвал да не допира нищо, само че трябвало да уточни нужните принадлежности на медицинските сестри. Отстрани изглеждало, че размахва лакти в разнообразни направления.
Следващата история се случва с 20-годишно момиче на име Холи, което е признато в болница във Вирджиния след предозиране с опиати. Тогава доктор Грейсън към момента е студент. Целта му била да разпита приятелката на момичето, с цел да разбере какви субстанции приема. Срещнал се със Сюзън, покрай стаята, където потърпевшата лежала в безсъзнание. Отвел приятелката й в прилежащата стая, с цел да приказва с нея там. На идната заран, Холи пристигнала на себе си, и когато Грейсън отишъл в стаята й, тя незабавно споделила: „ Помня те, беше тук нощес! “. Това прозвучало необичайно, тъй като Холи в никакъв случай преди не се била срещала с Грейсън, а и била в безсъзнание, когато той влезнал в стаята й нощес. Тогава момичето му споделило, че нощес „ видяло “ по какъв начин Грейсън се е срещнал със Сюзън и по какъв начин по-късно са влезнали в прилежащата стая, а тя ги „ е последвала “. Тогава Холи доста тъкмо предала целия диалог на Грейсън със Сюзън. Тя споделила също, че по-късно докторът отишъл да смени вратовръзката си, защото на нея имало алено леке от доматен сок. И в действителност, той я бил изцапал със сок малко преди срещата с приятелката й. Оказва се, че сега, когато тялото на Холи лежало в безсъзнание в отделението, нейната душа или астрално тяло (или нещо друго) се е „ скитало “ из болничното заведение. След това се е „ завърнало “ в тялото на момичето. Четете още: Не гледайте действителността единствено през физическите си очи Именно този случай с Холи въодушевил Брус Грейсън да изследва прекарването покрай гибелта. Той прави това съвсем 50 години, съчетавайки го със общоприетата работа на психиатър.
В книгата си, Грейсън цитира доста такива истории, на които е попадал персонално. В същото време, той не се пробва да убеди читателя, че е намерил доказателства за съществуването на „ духовно измерение “ или „ живот след гибелта “, само че ясно показва, че това, което е изучавал, не е халюцинации, а е нещо напълно действително. Грейсън показва, че това е доста мъчно за схващане, още по-малко за приемане. Той съпоставя тези истории с приказките за средновековни пътешественици: „ Представете си да вземем за пример Марко Поло, който се завръща вкъщи след завършения в далечни страни и разказва на европейската общност екзотично животно, което е срещнал. Животното може да пътува през целия ден в пустинята без вода и има две гърбици. Самите слушатели в никакъв случай не са виждали това създание – камилата. За тях наподобява безусловно фантастично! Те са научили за това единствено от думите на пътешественика и по тази причина е доста мъчно да одобряват обстоятелството, че това творение може да бъде същинско. По същия метод в нашия свят е доста мъчно да повярваме, че има нещо друго отвън гибелта, и че има друго измерение, в което човешката душа може да се движи, без да бъде видяна от никой жив, само че имайки опция да следи всичко извън. Скептиците безмилостно ще осмиват тези, които се осмеляват да повярват в това, тъй като за тях “камили ” не съществуват! “ По време на работата си по проучването на прекарването наоколо до гибелта, Грейсън се сблъсква с друго любопитно събитие – хората, минали през такова прекарване, трансформират възгледа си за гибелта, те към този момент не изпитват боязън от нея.
Опитват се да живеят пълноценно, намират наслада даже в дребните неща. Защо да страдат, да се нервират и изтезават …? Животът не е основан за това, а какво ще се случи след него, те към този момент знаят.
В скорошната си книга “След ” (After), ученият дава доста образци и такива истории, в това число следната: „ Един понеделник сутринта, 56-годишният водач на камион Ал Съливан потегля за работа, само че преди да успее да седне зад кормилото, той получава тежък инфаркт. Следващото нещо, което си спомня е по какъв начин поглежда надолу към тялото си, лежащо на операционната маса. Интересно му е да види, че гърдите му са прорязани и отворени, а сърцето се вижда. Очите му са покрити с тиксо, което постоянно се прави, когато пациент е признат в болница в безсъзнание и не може да мига. Вниманието му е привлечено от мъж в костюм на хирург, който крачи из стаята до тялото му, клатушка се и пляска с лакти като пилешки крила. След това, Съливан още веднъж „ влиза “ в тялото си, и когато се разсънва му споделят, че е претърпял четворен коронарен байпас. Тогава в стаята му влиза различен доктор и Съливан го разпознава като същия хирург, който махал необичайно с ръце. Хирургът го пита по какъв начин се усеща и Съливан споделя, че е добре. Пита хирурга какво точно е правил, когато размахвал неуместно лакти в операционната. Хирургът го поглежда шокиран и в същото време нервиран. Пита го: “Кой ти сподели за това? “. Хирургът декларира на Съливан, че е направил всичко както би трябвало, щом в този момент пациентът е жив и всичко е наред с него, след което напуща стаята. Съливан взема решение, че инцидентно е „ шпионирал “ нещо доста персонално. По един или различен метод, този случай ясно демонстрира, че явленията, близки до гибелта, или най-малко някои от тях, несъмнено не са някаква „ игра “ на засегнатия мозък или халюцинации. Защото по какъв начин тогава Съливан може да види какво прави хирургът? “ Когато Брус Грейсън схваща за този случай, той особено се свързва с въпросния хирург и го пита дали в действителност е направил нещо ексцентрично преди интервенцията? Хирургът му споделя, че да …, имало подобен случай, когато той ходел и размахвал лакти преди интервенцията. Тъй като към този момент бил дезинфекцирал ръцете си и се опитвал да не допира нищо, само че трябвало да уточни нужните принадлежности на медицинските сестри. Отстрани изглеждало, че размахва лакти в разнообразни направления.
Следващата история се случва с 20-годишно момиче на име Холи, което е признато в болница във Вирджиния след предозиране с опиати. Тогава доктор Грейсън към момента е студент. Целта му била да разпита приятелката на момичето, с цел да разбере какви субстанции приема. Срещнал се със Сюзън, покрай стаята, където потърпевшата лежала в безсъзнание. Отвел приятелката й в прилежащата стая, с цел да приказва с нея там. На идната заран, Холи пристигнала на себе си, и когато Грейсън отишъл в стаята й, тя незабавно споделила: „ Помня те, беше тук нощес! “. Това прозвучало необичайно, тъй като Холи в никакъв случай преди не се била срещала с Грейсън, а и била в безсъзнание, когато той влезнал в стаята й нощес. Тогава момичето му споделило, че нощес „ видяло “ по какъв начин Грейсън се е срещнал със Сюзън и по какъв начин по-късно са влезнали в прилежащата стая, а тя ги „ е последвала “. Тогава Холи доста тъкмо предала целия диалог на Грейсън със Сюзън. Тя споделила също, че по-късно докторът отишъл да смени вратовръзката си, защото на нея имало алено леке от доматен сок. И в действителност, той я бил изцапал със сок малко преди срещата с приятелката й. Оказва се, че сега, когато тялото на Холи лежало в безсъзнание в отделението, нейната душа или астрално тяло (или нещо друго) се е „ скитало “ из болничното заведение. След това се е „ завърнало “ в тялото на момичето. Четете още: Не гледайте действителността единствено през физическите си очи Именно този случай с Холи въодушевил Брус Грейсън да изследва прекарването покрай гибелта. Той прави това съвсем 50 години, съчетавайки го със общоприетата работа на психиатър.
В книгата си, Грейсън цитира доста такива истории, на които е попадал персонално. В същото време, той не се пробва да убеди читателя, че е намерил доказателства за съществуването на „ духовно измерение “ или „ живот след гибелта “, само че ясно показва, че това, което е изучавал, не е халюцинации, а е нещо напълно действително. Грейсън показва, че това е доста мъчно за схващане, още по-малко за приемане. Той съпоставя тези истории с приказките за средновековни пътешественици: „ Представете си да вземем за пример Марко Поло, който се завръща вкъщи след завършения в далечни страни и разказва на европейската общност екзотично животно, което е срещнал. Животното може да пътува през целия ден в пустинята без вода и има две гърбици. Самите слушатели в никакъв случай не са виждали това създание – камилата. За тях наподобява безусловно фантастично! Те са научили за това единствено от думите на пътешественика и по тази причина е доста мъчно да одобряват обстоятелството, че това творение може да бъде същинско. По същия метод в нашия свят е доста мъчно да повярваме, че има нещо друго отвън гибелта, и че има друго измерение, в което човешката душа може да се движи, без да бъде видяна от никой жив, само че имайки опция да следи всичко извън. Скептиците безмилостно ще осмиват тези, които се осмеляват да повярват в това, тъй като за тях “камили ” не съществуват! “ По време на работата си по проучването на прекарването наоколо до гибелта, Грейсън се сблъсква с друго любопитно събитие – хората, минали през такова прекарване, трансформират възгледа си за гибелта, те към този момент не изпитват боязън от нея.
Опитват се да живеят пълноценно, намират наслада даже в дребните неща. Защо да страдат, да се нервират и изтезават …? Животът не е основан за това, а какво ще се случи след него, те към този момент знаят.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ