Изследвания на сондажите за стопанска дейност оскъпяват ненужно процеса на

Изследвания на сондажите за стопанска дейност оскъпяват ненужно процеса на ...

Еко изследвания за сондажи могат да накарат собствениците им да излязат в сивия сектор |


Изследвания на сондажите за стопанска дейност оскъпяват ненужно процеса на въвеждането им в употреба и могат да накарат собствениците им да излязат в “сивия сектор”. За това алармира инж. Валентин Ненков от Пазарджик. Организирана е подписка на хидрогеолози и геоинженери, която ще бъде изпратена до Министерството на околната среда и водите до дни.

Те искат промяна в текст от наредба, който е още от 2007 година, но басейновите дирекции в страната започват да го прилагат едва в последните месеци. За узаконяване на кладенец - съществуващ или нов се изисква да се направи пълен химичен и радиологичен анализ по 41 показателя, който струва между 1200 и 1600 лева в различните лаборатории.

“Ако някой реши да си направи автомивка, която да ползва подземна вода чрез набиване на водопроводни тръби до дълбочина 6-8 метра (достатъчно за районите на Пазарджик и Пловдив) ще трябва да извади и плати около 3000 лв., от които 1600 лв. на лаборатории. В което няма абсолютно никакъв смисъл. Тези 41 показателя, които са дадени в Наредба №1/2007 г. за подземните води, са се правели и се правят и до момента, но само за питейно-битово водоснабдяване и в случаите, когато водата се влага в производство на хранителни и парфюмерийни продукти. Тогава има смисъл – прави се пълен химичен анализ, включващ пестициди, бензен, нефтопродукти и т.н., прави се уран, алфа и бета активност”, каза инж. Ненков.

Той припомни, че когато в Хасково и областта, както и за част от Велинград преди няколко години се установиха завишени стойности на алфа активността и урана, на хората им беше препоръчано да не ползват водата само за пиене и готвене, за всичко останало, включително къпане, тя беше безопасна. “Тогава какъв е смисълът за непитейно водоснабдяване от изброените преди видове, пък и каквито и да са други извън питейно-битовото да се извършва толкова скъп пълен химически и радиологичен анализ?”, попита инж. Ненков. От всички изготвени от него проекти за кладенци за питейно-битово водоснабдяване на територията на областите Пазарджик, Пловдив, София и др., които са над 100, никъде изследванията не са показали наличието в подземните води на пестициди, бензен, нефтопродукти и други органични съединения.

До прилагането на наредбата се стигна в края на миналата годината, когато изтече крайният срок, в който фирмите и гражданите трябва да регистрират съоръженията си за подземни води в имотите си. Това са кладенци, сондажи, герани, каптирани извори, дренажи и други. МОСВ реши, че кладенци и сондажи, които не са регистрирани, ще бъдат премахвани след 27 ноември 2020 г. За кладенците за лично ползване бившият министър на екологията Емил Димитров удължи срока с две години – до 28 ноември 2022 г., заради обществено недоволство, но срокът за стопанско ползване остана.

При регистрация на съоръженията за стопански субекти собствениците трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция за вписване в регистрите на водовземните съоръжения. Към заявлението трябва да се приложат информация за конструктивните характеристики на водовземното съоръжение и състоянието му - диаметри и дълбочина на разполагане на прикриващите колони и филтрите, наличието и качеството на задтръбната циментация; резултати от заснемане със сондажна камера на състоянието на ствола на съоръжението до пълната му дълбочина; резултати от проведени за целите на вписването опитно-филтрационни изследвания, както и пълен химичен анализ на подземните води по всички показатели, за които са определени стандарти за качество на подземните води. Това трябва да стане от акредитирана лаборатория.

Освен това се изискват доказателства, че водовземното съоръжение разкрива само едно водно тяло, включително геолого-хидрогеоложка колонка и геоложки профили.

Собственикът трябва да предостави и данни за местоположението на водовземното съоръжение, включително геодезически координати и надморска височина на устието на съоръжението или на характерни точки от линейните съоръжения.

Изисква се и информация за оборудването на съоръжението за експлоатация.

Нужна е и декларация за годината на изграждане на съоръжението, както и декларация за намеренията на собственика за ползване или консервиране на съоръжението.

Собствениците на водовземни съоръжения за стопански нужди трябва да платят и такса за регистриране на кладенеца.

Източник: offnews.bg