Българският бряг е бил 60 километра навътре в Черно море
Изследването на поселищата, открити на 100 метра дълбочина в Черно море демонстрира, че сегашният български бряг е бил на към 60 километра във вътрешността в морето, само че потъването се е случило последователно и това не поддържа тезата, че Ной е построил своя ковчег тук, преди да отплава и да се избави от упоменатия в Библията потоп. Това бе обявено на конференцията в Бургас във връзка края на плана “Black Sea Map”.
Министърът на културата Боил Банов и зам.-министър Амелия Гешева се срещнаха със сензационните открития на изследователския транспортен съд „ Havila Subsea”, от борда на който се правиха теренните изследвания от екипа на плана Black Sea MAP тази година. На събитието участва и кметът на морския град Димитър Николов. Екипът от световноизвестни морски и подводни учени се завръща през днешния ден от тригодишна експедиция.
Боил Банов разяснява пред медии, че планът е извънреден освен с това, че ни връща хиляди години обратно, само че и с откритата археология, с останките от кораби, с другите артефакти.
„ Както сме обсъждали към този момент с шефа на Центъра за подводна археология Калин Димитров – имаме визия за основаването на Музей на подводната археология, в който да се събират археолози от целия свят. Най-доброто място съгласно нас за този музей е на остров „ Св. Св. Кирик и Юлита” край Созопол. Така мястото ще се трансформира в неповторим културен център, това е най-хубавото, което може да се случи за острова, който е разгласен за недвижима културна полезност, защото на територията му са разкрити обилни археологически находки, като разкопките там не престават през годините”, безапелационен бе министър Банов.
Водещият археолог на плана, проф. Джон Адамс от Университета в Саутхемптън, разяснява: „ Тази цялост от остатъци евентуално съставлява един от най-хубавите подводни музеи на корабите и мореплаването в света въобще.” От екипа на плана разясниха също, че до момента България не е могла да си разреши сходна огромна експедиция и в този момент се прекатурва и се пренаписва историята на българското мореплаване. Много от откритията се е предполагало, че ги има, само че в този момент към този момент се удостоверява и се покрива целият исторически интервал на корабоплаването в Черно море.
Black Sea MAP е един от най-големите планове за морска археология, проведени до момента. Той има за цел да изследва измененията от древността в Черно море. Разкрити са 60 остатъци от корабокрушения за интервал от 2500 години. Останките са били открити в хода на изследванията на Black Sea MAP чрез най-новите роботизирани лазерни сканиращи, акустични и фотограметрични техники. Най-ранната такава находка към този момент е от класическия интервал, към 4-ти-5-ти век пр.н.е. Били са открити също по този начин и кораби от римския, византийския и османски интервали, обхващащи две и половина хилядолетия. Откритията показват един непрестанен модел на търговия и продан, война и другарство, датиращ от праисторията до наши дни и заради аноксичните условия на Черно море (липсата на кислород) под избрана дълбочина, някои от останките са оживели в необикновено положително положение. На събитието бяха показани и сбирка от амфори и други скъпи артефакти.
Изследователският транспортен съд „ Havila Subsea” ще бъде в Бургаското пристанище против Морска гара и ще бъде отворен за гости.
Фондацията за обучение и експедиции (EEFE) също по този начин сътвори Black Sea Films и им разпореди да проследят работата на Джон Адамс и неговия екип от учени. В продължение на три години продуцентите на документални филми Дейвид Белтън и Анди Байът, носители на премията БАФТА, документираха необикновените открития на всяко пътешестване по Черно море. Екипът им е събрал невероятни подводни фрагменти от останките от корабокрушения, както и от върховете и спадовете на пътешествията по море, с цел да даде на интернационалната публика един неповторим и забавен взор върху историята на Черно море.
За Анди Байът, водещ продуцент на сериала на Дейвид Атънбъро за Би Би Си „ Синя планета”, това е извънредно удовлетворяващо прекарване: „ Мисля, че всички бяхме изумени от забележителните открития, направени от Джон Адамс и неговия екип. Качеството на фрагментите, разкриващи този прикрит свят, е безусловно неповторимо.”
Морски археологически план Черно море е дълготраен морски археологически план, който се реализира в българската акватория на Черно море сред 2015 година и 2017 година Проектът е финансиран от подаяние от Фондация за експедиции и обучение, Англия.
Основните сътрудници в плана са Центърът за морска археология (ЦМА), Университет на Саутхемптън, Англия и Центърът за подводна археология (ЦПА), България, подпомагани в работата си от експерти от НАИМ, Българска академия на науките, България, Университета на Кънектикът, Съединени американски щати, Морския археологически научно-изследователски институт, Sodertorn (MARIS), Университета на Sodertorn, Швеция и Гръцкия център за морски проучвания (HCMR). Основната цел на плана е реализирането на морски археологически изследвания в българските води на Черно море, с цел да бъде картографирано подводното културно завещание на България. По този метод планът ще способства за основаването на база данни за човешката активност в района през праисторическите и исторически интервали и за въздействието на тази активност върху околната среда.
Министърът на културата Боил Банов и зам.-министър Амелия Гешева се срещнаха със сензационните открития на изследователския транспортен съд „ Havila Subsea”, от борда на който се правиха теренните изследвания от екипа на плана Black Sea MAP тази година. На събитието участва и кметът на морския град Димитър Николов. Екипът от световноизвестни морски и подводни учени се завръща през днешния ден от тригодишна експедиция.
Боил Банов разяснява пред медии, че планът е извънреден освен с това, че ни връща хиляди години обратно, само че и с откритата археология, с останките от кораби, с другите артефакти.
„ Както сме обсъждали към този момент с шефа на Центъра за подводна археология Калин Димитров – имаме визия за основаването на Музей на подводната археология, в който да се събират археолози от целия свят. Най-доброто място съгласно нас за този музей е на остров „ Св. Св. Кирик и Юлита” край Созопол. Така мястото ще се трансформира в неповторим културен център, това е най-хубавото, което може да се случи за острова, който е разгласен за недвижима културна полезност, защото на територията му са разкрити обилни археологически находки, като разкопките там не престават през годините”, безапелационен бе министър Банов.
Водещият археолог на плана, проф. Джон Адамс от Университета в Саутхемптън, разяснява: „ Тази цялост от остатъци евентуално съставлява един от най-хубавите подводни музеи на корабите и мореплаването в света въобще.” От екипа на плана разясниха също, че до момента България не е могла да си разреши сходна огромна експедиция и в този момент се прекатурва и се пренаписва историята на българското мореплаване. Много от откритията се е предполагало, че ги има, само че в този момент към този момент се удостоверява и се покрива целият исторически интервал на корабоплаването в Черно море.
Black Sea MAP е един от най-големите планове за морска археология, проведени до момента. Той има за цел да изследва измененията от древността в Черно море. Разкрити са 60 остатъци от корабокрушения за интервал от 2500 години. Останките са били открити в хода на изследванията на Black Sea MAP чрез най-новите роботизирани лазерни сканиращи, акустични и фотограметрични техники. Най-ранната такава находка към този момент е от класическия интервал, към 4-ти-5-ти век пр.н.е. Били са открити също по този начин и кораби от римския, византийския и османски интервали, обхващащи две и половина хилядолетия. Откритията показват един непрестанен модел на търговия и продан, война и другарство, датиращ от праисторията до наши дни и заради аноксичните условия на Черно море (липсата на кислород) под избрана дълбочина, някои от останките са оживели в необикновено положително положение. На събитието бяха показани и сбирка от амфори и други скъпи артефакти.
Изследователският транспортен съд „ Havila Subsea” ще бъде в Бургаското пристанище против Морска гара и ще бъде отворен за гости.
Фондацията за обучение и експедиции (EEFE) също по този начин сътвори Black Sea Films и им разпореди да проследят работата на Джон Адамс и неговия екип от учени. В продължение на три години продуцентите на документални филми Дейвид Белтън и Анди Байът, носители на премията БАФТА, документираха необикновените открития на всяко пътешестване по Черно море. Екипът им е събрал невероятни подводни фрагменти от останките от корабокрушения, както и от върховете и спадовете на пътешествията по море, с цел да даде на интернационалната публика един неповторим и забавен взор върху историята на Черно море.
За Анди Байът, водещ продуцент на сериала на Дейвид Атънбъро за Би Би Си „ Синя планета”, това е извънредно удовлетворяващо прекарване: „ Мисля, че всички бяхме изумени от забележителните открития, направени от Джон Адамс и неговия екип. Качеството на фрагментите, разкриващи този прикрит свят, е безусловно неповторимо.”
Морски археологически план Черно море е дълготраен морски археологически план, който се реализира в българската акватория на Черно море сред 2015 година и 2017 година Проектът е финансиран от подаяние от Фондация за експедиции и обучение, Англия.
Основните сътрудници в плана са Центърът за морска археология (ЦМА), Университет на Саутхемптън, Англия и Центърът за подводна археология (ЦПА), България, подпомагани в работата си от експерти от НАИМ, Българска академия на науките, България, Университета на Кънектикът, Съединени американски щати, Морския археологически научно-изследователски институт, Sodertorn (MARIS), Университета на Sodertorn, Швеция и Гръцкия център за морски проучвания (HCMR). Основната цел на плана е реализирането на морски археологически изследвания в българските води на Черно море, с цел да бъде картографирано подводното културно завещание на България. По този метод планът ще способства за основаването на база данни за човешката активност в района през праисторическите и исторически интервали и за въздействието на тази активност върху околната среда.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ