Изследването е проведено върху около 4 000 души на възраст

Изследването е извършено върху към 4 000 души на възраст до 90 години. Всеки участник е минал през мозъчен скенер. Така учените са наблюдавали връзките сред невроните и метода, по който мозъчните мрежи се реорганизират през годините. Резултатите демонстрират, че смяната не е плавна. Мозъкът минава през пет ясно разграничими етапи, написа BBC.

Пет етапи на мозъчното развиване

Детство (0–9 г.)
Мозъкът пораства бързо. В същото време стартира да отстранява непотребните връзки, основани в най-ранните месеци от живота. Този интервал е по-малко ефикасен. Мозъкът изследва околната среда без съответна посока.

 

Юношество (9–32 г.)
Промяната стартира внезапно на 9 години. Мозъчните връзки стават по-ефективни. Това е единственият витален интервал, когато невронната мрежа усъвършенства успеваемостта си. Тук рискът от психологични разстройства е максимален. Фазата продължава доста по-дълго от обичайните показа – до 32 години.

 

Зряла възраст (32–66 г.)
Настъпва непоклатимост. Промените са по-бавни. Ефективността последователно понижава. Учените означават, че това подхожда на платото в интелекта и личността, което доста хора усещат през тези години.

 

Ранно стареене (66–83 г.)
Появяват се нови модели на свързване. Мозъкът работи все по-често в обособени модули. Те стават по-силно свързани вътре в себе си, само че по-слабо с други зони. Това е възрастта, в която се появяват първите по-осезаеми промени, свързани с риск от деменция или високо кръвно налягане.

 

Късно стареене (83+ г.)
Тази фаза повтаря трендовете от ранното стареене, само че доста по-изразено. Данните са по-малко, тъй като е мъчно да се намерят здрави участници на такава възраст. Въпреки това моделите се открояват ясно.

 

Какво значи всичко това?

Д-р Алекса Моусли от екипа, работил по проучването, акцентира, че мозъкът се „ прекроява “ през целия живот. Фазите съответстват с значими житейски моменти – пубертет, стабилизиране на характера, промени в здравето, обществени промени към 30-те, както и първите признаци на стареене.

Според учените резултатите могат да обяснят за какво разнообразни психологични и неврологични разстройства се появяват в разнообразни възрасти. Могат също да оказват помощ за ранно разкриване на опасности и за бъдещи лечения.

 

Професори от университетите в Кеймбридж и Единбург дефинират проучването като доста скъпо. Те акцентират, че то се вписва добре в настоящето схващане за мозъчното развиване. Въпреки това предизвестяват, че хората претърпяват етапите по друго време и не трябва да се одобряват като твърди възрастови граници.