Изследването е проведено в периода – 30 август - 04

Изследването е извършено в интервала – 30 август - 04 септември 2022 година с 1008 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.

Основни заключения

Засега данните дават съображение да се чака доста ниска изборна интензивност на идните избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % декларират, че твърдо ще гласоподават още веднъж. Същевременно не се следи активизация измежду тези, които преди не гласоподаваха. Може да се чака, че пред урните на тези избори ще застанат към 2,2 милиона гласоподаватели.

При това състояние, прагът за прекосяване на 4%-ната преграда ще падне доста - до към 85 – 88 хиляди гласоподаватели. Това дава добра опция на по-малките партии да се борят за попадане в Народното събрание. Като цяло, това ще даде на всички партии по-голяма „ тежест “ в процентно отношение (при релативно невисок брой действителни избиратели). Същевременно ниската изборна интензивност в страната ще увеличи мощно тежестта на гласовете от чужбина.

Има огромна възможност в идващия парламент да има към този момент 8 или даже 9 партии – всички, които бяха до момента плюс „ Български напредък “ и „ Изправи се България “.

Засега ГЕРБ несъмнено господства като води с близо 6 % пред „ Продължаваме промяната ”. Три партии (БСП, Движение за права и свободи и „ Възраждане “) се борят за трето, четвърто и пето място с на практика изравнени позиции. (Следва да се има поради огромния капацитет на Движение за права и свободи от гласовете в чужбина – нещо, което не е отразено в сегашното изследване). Въпреки, че „ ИТН “ бележи забележителен отлив на гласоподаватели, към този момент те несъмнено резервират опциите си за посланичество в Народното събрание. „ Демократична България “ и „ Български Възход “ също са устойчиво над 4 %-ната преграда за влизане в Народното събрание. Партията на Мая Манолова към този момент е близо, само че под чертата за влизане в Народното събрание, като резервира шансове да бъде деветата партия в новия парламент.

Данните от проучването демонстрират, че резултатите от изборите ще се дефинират не толкоз от предизборната политическа борба сред партиите, а от икономическите разтърсвания в обществото. Наблюдаваме извънредно засилена тревога във връзка с персоналното материално богатство, вероятностите пред страната и страхове за идната зима и непосредственото бъдеще.

Близо 70 % от хората споделят, че в последната година материалното състояние на тяхното семейство се е влошило, като имат опасения, че това е единствено началото. Също толкоз чакат, че в идващите месеци ситуацията им ще става още по-лошо (а 9 % се притесняват, че могат да изпаднат в последна мизерия). 40 % (!) от хората споделят, че ще им се наложи да пестят от храна и отопление в идните месеци, като единствено 20 % са уверени, че ще могат да се оправят безпроблемно с тези си разноски.

Тази висока тревога за бита и всекидневието изтиква на назад във времето „ чистия “ политически спор и хвърля отражение върху всичко – доставките на газ, влизането на страната в еврозоната, войната в Украйна, глобите против Русия … Всичко се гледа през призмата на страха за всекидневието и непосредственото бъдеще. Съответно, апелите за прецизно следване на геополитическата ни ориентировка, евроатлантическите полезности, глобите срещу Русия, еврозоната, борбата на демокрацията против авторитаризма звучат на болшинството като опасност – „ Вече плащаме за всичко това, а в вероятност желаят да плащаме още! Не желаеме, а и не можем! “

Логично, преобладаващите публични настроения се ориентират в посока: „ Стига с тези наказания и контра наказания ” (42%); Украйна и Запада също имат отговорност за войната (38%); „ Не е в този момент врeмето да влизаме в Еврозоната ” (58%); Газ да купуваме от този, който ни го предлага по-евтино (64%). В основата на всичко това не е някаква геополитическа преориентация, отвод от Европа и тежнения към азиатски авторитаризъм (както постоянно се тиражира), а простоват смут от инфлационния потрес и страхът за бъдещето. (Наблюдава се доста разминаване в тези оценки сред заможните и бедните обществени групи).

Това е главният декор, на който ще се разиграва (и реши) актуалната политическата борба - водовъртеж от страхове, обезсърчение, скептицизъм, геополитика и стопанска система.

парламентарни избори

„ А АКО ДНЕС, СЕГА ИМАШЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ? “

% от деклариралите, че ще гласоподават