Тревожи ли се наистина обществото ни от ЛГБТ пропагандата в учили...
Изследването е извършено при започване на септември измежду 802 пълнолетни българи по метода " лице в лице ".
След бурни кавги при започване на август Народното събрание забрани в учебните заведения да има агитация, разпространение или подстрекателство, директно или индиректно на хрумвания или възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на полова еднаквост, друга от биологичната.
Обществото у нас е по-скоро разделено в опасенията си за съществуване на агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка в българските учебни заведения.
Яница Петкова от „ Галъп “ разяснява проучването в предаването „ Още от деня “. По думите ѝ обществото не е задоволително осведомено по тематиката. „ То е разграничено. Темата е мощно сензитивна и касае децата и същността на индивида. Хората са доста по-склонни да преглеждат тематиката през страсти, а политиците да я използват “, съобщи тя.
Запитани 39,1% от българите в изследването споделят, че имат сходни терзания. Близо една трета (32,2%) обаче декларират, че не се тревожат за такава агитация в учебните заведения у нас. 28,7% пък дават отговор, че въобще не са чували или отхвърлят дебатите към законодателните начинания в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, ориентиран непосредствено към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по тематиката в обществото ни.
36,8% от интервюираните споделят, че имат терзания, че българските учители правят агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка. 27,6% споделят, че нямат сходни паники, а забележителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за подобен вид проблем.
Значителните дялове, свързани с съмнение и незапознатост в отговорите и на двата въпроса, приказват за необходимост от по-широк публичен дебат сред всички публични групи и заинтригувани страни, в случай че обществото ни желае да избегне превръщането на разделянето в по-остра поляризация.
Макар и настройките, регистрирани в изследването, да не насочват към момента към извода за нарушено доверие към учебните заведения и учителите у нас, подобна заплаха съществува, в случай че тематиката се трансформира в център на предизборни акции и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората сред 30 и 65 година, където дяловете на опасения по тематиката доближават до към и над 40%. Отговорите " тормозя се " понижават като дял с възрастта. Прави усещане по-високия дял на подозрителност и измежду мъжете, жителите на столицата и огромните градове, както и измежду висшистите. Макар и не с огромна заостреност, открояват се и забележими разлики в електоратите на другите партии, а предстоящо по-притеснени са тези с консервативна устременост.
Изследването е извършено сред 28 август и 5 септември август 2024 година измежду 802 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 000 души.
След бурни кавги при започване на август Народното събрание забрани в учебните заведения да има агитация, разпространение или подстрекателство, директно или индиректно на хрумвания или възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на полова еднаквост, друга от биологичната.
Обществото у нас е по-скоро разделено в опасенията си за съществуване на агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка в българските учебни заведения.
Яница Петкова от „ Галъп “ разяснява проучването в предаването „ Още от деня “. По думите ѝ обществото не е задоволително осведомено по тематиката. „ То е разграничено. Темата е мощно сензитивна и касае децата и същността на индивида. Хората са доста по-склонни да преглеждат тематиката през страсти, а политиците да я използват “, съобщи тя.
Запитани 39,1% от българите в изследването споделят, че имат сходни терзания. Близо една трета (32,2%) обаче декларират, че не се тревожат за такава агитация в учебните заведения у нас. 28,7% пък дават отговор, че въобще не са чували или отхвърлят дебатите към законодателните начинания в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, ориентиран непосредствено към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по тематиката в обществото ни.
36,8% от интервюираните споделят, че имат терзания, че българските учители правят агитация на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка. 27,6% споделят, че нямат сходни паники, а забележителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за подобен вид проблем.
Значителните дялове, свързани с съмнение и незапознатост в отговорите и на двата въпроса, приказват за необходимост от по-широк публичен дебат сред всички публични групи и заинтригувани страни, в случай че обществото ни желае да избегне превръщането на разделянето в по-остра поляризация.
Макар и настройките, регистрирани в изследването, да не насочват към момента към извода за нарушено доверие към учебните заведения и учителите у нас, подобна заплаха съществува, в случай че тематиката се трансформира в център на предизборни акции и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората сред 30 и 65 година, където дяловете на опасения по тематиката доближават до към и над 40%. Отговорите " тормозя се " понижават като дял с възрастта. Прави усещане по-високия дял на подозрителност и измежду мъжете, жителите на столицата и огромните градове, както и измежду висшистите. Макар и не с огромна заостреност, открояват се и забележими разлики в електоратите на другите партии, а предстоящо по-притеснени са тези с консервативна устременост.
Изследването е извършено сред 28 август и 5 септември август 2024 година измежду 802 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 000 души.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ