Изследването е проведено в периода 25 май – 2 юни сред

Изследването е проведено в интервала 25 май – 2 юни измежду 1071 жители на възраст над 16 години под формата на директна анкета онлайн. Разработено е взаимно с Централноевропейската и Унгарската медийни обсерватории. Сравнителните данни към момента не са налични.

 

Според Тодор Галев, шеф " Научни проучвания " в ЦИД, резултатите се дължат на " склонността на българското общество да има вяра на дезинформация и конспирации ". По думите му, страната ни е на едно от първите места в Европейски Съюз и в Европа по дял на популацията, склонно да има вяра на дезинформация и конспирации.

 

" Почти две трети от популацията има вяра в тайни теории. Почти 40% имат вяра в или споделят дезинформационни изказвания. " Конспиративното мислене е надълбоко вкоренено в нашата обществена обстановка, разяснява Тодор Галев в предаването " Преди всички " на БНР.

 

Така се демонстрира ефектът българските жители да не имат вяра на формалните институции и медиите, а да имат вяра на способи като " ухо на ухо ", добави той.

" Особено в обществените медии най-многобройни са тези постове, отзиви, които са по-скоро свързани с тайни и дезинформационни послания или са прекомерно крайни. Няма улегналост на мненията, няма чуване на съперника. Мнозинството от българите живеят в лични осведомителни балони. "

 

Зловредното въздействие Галев дефинира като " въздействие най-много на непознати държавни управления, които се пробват посредством разнообразни механизми, в това число политическа или стратегическа корупция да повлияят върху политики и образуване на публично мнение в други страни ".

 

" Това се свързва с геополитическата битка за превъзходство и сфери на въздействие, която е извънредно изострена в Европа и освен в Европа. "