Проучване разкри, че мерките около COVID-19 са променили мозъка на тийнейджърите
Изследване демонстрира, че ограниченията към Коронавирус пандемията може да са довели до прибързано остаряване на мозъците на младежите. Това ускорено съзряване е било изключително ясно изразено при младите девойки, като са били следени евентуално необратими структурни промени във всички области на мозъка им.
New study reveals COVID-19 lockdowns accelerated brain aging in teens, especially girls
— ScienceBlog.com (@ScienceBlogTwit)
Ограничителните ограничения, въведени сред 2020 и 2021 година, изиграха значима роля за ограничение на разпространяването на ковид SARS-CoV-2. Тези забрани обаче имаха своята цена: нарушаването на ежедневния живот и обществените действия . Смята се, че тези разстройства са били изключително нездравословни за младежите, които разчитат на обществените взаимоотношения, с цел да развият възприятието си за самоидентификация и надзор.
„ Смятаме пандемията от COVID-19 за здравна рецесия, само че знаем, че тя докара до други дълбоки промени в живота ни, изключително за младежите “ , споделя в изказване Патриша Кул, старши създател на новото изследване и съдиректор на Института за образование и мозъчни науки (I-LABS) към Вашингтонския университет.
През 2018 година Кул и сътрудниците ѝ от Вашингтонския университет стартират надлъжно изследване със 160 младежи на възраст сред 9 и 17 години, с цел да оценят измененията в структурата на мозъка по време на типичното юношество. По-специално екипът си слага за цел да изследва измененията във външния пласт на мозъка, наименуван мозъчна кора, за който е известно, че изтънява с възрастта.
През 2020 година обаче стана ясно, че тийнейджърските прекарвания на тези участници надалеч няма да са „ естествени “. „ След като пандемията стартира, започнахме да мислим кои мозъчни ограничения ще ни разрешат да оценим какво е направило блокирането на мозъка от пандемията “ , споделя в изказване Нева Кориган, водещ създател на проучването и академик в I-LABS.
„ Какво означаваше за нашите младежи да бъдат у дома, а не в обществените си групи - да не са в учебно заведение, да не спортуват, да не излизат на открито? “
Fast-Forward 4.2 Years: COVID-19 Lockdowns Prematurely Aged Teenage Brains |
— SciTechDaily (@SciTechDaily1)
Известно е, че хроничният стрес и отрицателните събития в живота форсират изтъняването на кората на основния мозък, което е обвързвано с нараснал риск от развиване на психологични разстройства, изключително измежду младите дами. И по този начин, какви последствия може да има една световна пандемия върху тези промени в структурата на мозъка?
Използвайки истинските си данни от 2018 година, екипът сътвори модел, който да покаже предстоящата траектория на кортикално изтъняване при тези младежи. След това участниците са били доведени за второ сканиране на мозъка през 2021 година, с цел да се съпостави по какъв начин в действителност се е трансформирал мозъкът им през този интервал.
Средно мозъците на младежите посочили доста ускорено кортикално изтъняване, с изключително ясно изразени резултати при дамите. Докато при момчетата кортикалното изтъняване се следило единствено в зрителната кора, при девойките то се следило по целия мозък. откривателите считат, че тази разлика сред половете може да се дължи на разликите в метода, по който девойките и момчетата са склонни да се социализират, и на публичния стрес, който може да изпитват поради обществените медии.
„ Тийнейджърите в действителност вървят по въже, пробвайки се да подредят живота си “ , споделя Кул. „ Те са подложени на голям напън. След това настава световна пандемия и естествените им канали за освобождение от напрежението изчезват. Тези канали за освобождение към този момент ги няма, само че обществените рецензии и натискът остават поради обществените медии. "
„ Това, което пандемията сякаш в действителност направи, е да изолира девойките “ , споделя тя. „ Всички младежи са изолирани, само че девойките страдат повече. Това се отрази доста по-драматично на мозъците им. “
Кул сподели, че въпреки да е допустимо тези младежи да видят известно възобновяване, като да вземем за пример по-бавно изтъняване с течение на времето, малко евентуално е мозъчната кора да стане още веднъж по-дебела.
Това изследване обаче има някои съществени дефекти. Като начало, макар че световното блокиране е било обвързвано с изтъняване на мозъка на тези младежи, през този интервал са настъпили доста други променливи, които също може да са съдействали за тези промени в мозъка.
„ Изследването демонстрира, че след заключването мозъците на дамите като цяло са посочили по-голямо от предстоящото изтъняване на кората, само че не и че ограниченията за заключване фактически са предизвикали изтъняването “ , споделя в изказване Ребека Шериф, психиатър-консултант и старши клиничен откривател в Оксфордския университет.
Тя съобщи, че в изследването са изключени много огромна част от младежите заради историята на психологичното им здраве.
„ Участниците са били изключени, в случай че в миналото са били диагностицирани с разстройство на развиването или психологично разстройство, което, като се има поради, че до един на всеки пет юноши има евентуално психологично разстройство, наподобява значителен пропуск. Освен това не се оповестява за други източници на стрес, тъй че не можем да кажем дали има други вероятни аргументи за мозъчните промени “ , споделя Шериф.
Според Ричард Витлеем, доцент по невроинформатика в Университета в Кеймбридж, е мъчно тези резултати да се приложат към общото население.
New study reveals COVID-19 lockdowns accelerated brain aging in teens, especially girls
— ScienceBlog.com (@ScienceBlogTwit)
Ограничителните ограничения, въведени сред 2020 и 2021 година, изиграха значима роля за ограничение на разпространяването на ковид SARS-CoV-2. Тези забрани обаче имаха своята цена: нарушаването на ежедневния живот и обществените действия . Смята се, че тези разстройства са били изключително нездравословни за младежите, които разчитат на обществените взаимоотношения, с цел да развият възприятието си за самоидентификация и надзор.
„ Смятаме пандемията от COVID-19 за здравна рецесия, само че знаем, че тя докара до други дълбоки промени в живота ни, изключително за младежите “ , споделя в изказване Патриша Кул, старши създател на новото изследване и съдиректор на Института за образование и мозъчни науки (I-LABS) към Вашингтонския университет.
През 2018 година Кул и сътрудниците ѝ от Вашингтонския университет стартират надлъжно изследване със 160 младежи на възраст сред 9 и 17 години, с цел да оценят измененията в структурата на мозъка по време на типичното юношество. По-специално екипът си слага за цел да изследва измененията във външния пласт на мозъка, наименуван мозъчна кора, за който е известно, че изтънява с възрастта.
През 2020 година обаче стана ясно, че тийнейджърските прекарвания на тези участници надалеч няма да са „ естествени “. „ След като пандемията стартира, започнахме да мислим кои мозъчни ограничения ще ни разрешат да оценим какво е направило блокирането на мозъка от пандемията “ , споделя в изказване Нева Кориган, водещ създател на проучването и академик в I-LABS.
„ Какво означаваше за нашите младежи да бъдат у дома, а не в обществените си групи - да не са в учебно заведение, да не спортуват, да не излизат на открито? “
Fast-Forward 4.2 Years: COVID-19 Lockdowns Prematurely Aged Teenage Brains |
— SciTechDaily (@SciTechDaily1)
Известно е, че хроничният стрес и отрицателните събития в живота форсират изтъняването на кората на основния мозък, което е обвързвано с нараснал риск от развиване на психологични разстройства, изключително измежду младите дами. И по този начин, какви последствия може да има една световна пандемия върху тези промени в структурата на мозъка?
Използвайки истинските си данни от 2018 година, екипът сътвори модел, който да покаже предстоящата траектория на кортикално изтъняване при тези младежи. След това участниците са били доведени за второ сканиране на мозъка през 2021 година, с цел да се съпостави по какъв начин в действителност се е трансформирал мозъкът им през този интервал.
Средно мозъците на младежите посочили доста ускорено кортикално изтъняване, с изключително ясно изразени резултати при дамите. Докато при момчетата кортикалното изтъняване се следило единствено в зрителната кора, при девойките то се следило по целия мозък. откривателите считат, че тази разлика сред половете може да се дължи на разликите в метода, по който девойките и момчетата са склонни да се социализират, и на публичния стрес, който може да изпитват поради обществените медии.
„ Тийнейджърите в действителност вървят по въже, пробвайки се да подредят живота си “ , споделя Кул. „ Те са подложени на голям напън. След това настава световна пандемия и естествените им канали за освобождение от напрежението изчезват. Тези канали за освобождение към този момент ги няма, само че обществените рецензии и натискът остават поради обществените медии. "
„ Това, което пандемията сякаш в действителност направи, е да изолира девойките “ , споделя тя. „ Всички младежи са изолирани, само че девойките страдат повече. Това се отрази доста по-драматично на мозъците им. “
Кул сподели, че въпреки да е допустимо тези младежи да видят известно възобновяване, като да вземем за пример по-бавно изтъняване с течение на времето, малко евентуално е мозъчната кора да стане още веднъж по-дебела.
Това изследване обаче има някои съществени дефекти. Като начало, макар че световното блокиране е било обвързвано с изтъняване на мозъка на тези младежи, през този интервал са настъпили доста други променливи, които също може да са съдействали за тези промени в мозъка.
„ Изследването демонстрира, че след заключването мозъците на дамите като цяло са посочили по-голямо от предстоящото изтъняване на кората, само че не и че ограниченията за заключване фактически са предизвикали изтъняването “ , споделя в изказване Ребека Шериф, психиатър-консултант и старши клиничен откривател в Оксфордския университет.
Тя съобщи, че в изследването са изключени много огромна част от младежите заради историята на психологичното им здраве.
„ Участниците са били изключени, в случай че в миналото са били диагностицирани с разстройство на развиването или психологично разстройство, което, като се има поради, че до един на всеки пет юноши има евентуално психологично разстройство, наподобява значителен пропуск. Освен това не се оповестява за други източници на стрес, тъй че не можем да кажем дали има други вероятни аргументи за мозъчните промени “ , споделя Шериф.
Според Ричард Витлеем, доцент по невроинформатика в Университета в Кеймбридж, е мъчно тези резултати да се приложат към общото население.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ