Изследване на дървесни пръстени показва как суша е погубила древната

Изследване на дървесни пръстени демонстрира по какъв начин суша е погубила античната империя на хетите, оповестява Българска телеграфна агенция.

Около 1200 година пр.н.е. настава така наречен „ срив на бронзовата ера “, съпроводен от едновременното изгубване или крах на няколко значими култури в Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Една от най-могъщите империи, които умират, е тази на хетите с център в днешна Турция и обхващаща елементи от Сирия и Ирак.

Учени предложиха неотдавна нов взор върху хетската просвета, като изследваха дървета, расли по това време. Резултатите демонстрират, че е имало три поредни години на тежка суша, която може да е предизвикала срив в реколтите, апетит и политико-обществен разпад.

Хетите, чиято столица Хатуша е ситуирана в централната част на Анатолия, са били една от великите сили в античния свят в продължение на близо пет века. Те стават съществени геополитически противници на Древен Египет по време на неговия блестящ интервал на Новото царство.

„ В предмодерни времена, без никаква модерна инфраструктура и технологии, хетите са направлявали и управлявали голям район в продължение на епохи макар безбройните провокации като лимитираното витално пространство, закани от съседи и племена, включени в империята им и макар че са били съсредоточени в полусух район “, споделя Стърт Манинг, професор по типичен науки и изкуства в университета „ Корнел “, който е началник на проучването, оповестено в сп. „ Нейчър “.

Учените от дълго време размишляват какво е провокирало рухването на хетите и по-широкия срив, който опустошава също царства в Гърция, Крит и Близкия изток, като в същото време отслабва египтяните.

Хипотезите включват война, настъпление и климатични промени.

Изследователите са проучили остарели хвойнови дървета, които са расли в района по това време и в последна сметка са били отсечени за създаване на дървена конструкция югозападно от Анкара към 748 година прочие н. е. Това евентуално е била погребална камера на родственик на фригийския цар Мидас, който съгласно легендата превръщал всичко, до което се докоснел, в злато.

Дърветата оферират районен палеоклиматичен запис по два метода: моделите на годишния напредък на дървесните пръстени - с тесни пръстени, показващи сухи условия и съотношението на два изотопа на въглерода в пръстените, което разкрива реакцията на дърветата към съществуването на вода.

Учените откриват последователно прекосяване към по-сухи условия от XIII век пр.н.е. до XII век пр.н.е. По-важното е, че и посредством двата способа на проучване се стига до извода за три поредни години на тежка суша - през 1198 година, 1197 година и 1196 година прочие н. е., които изцяло съответстват с времето на раздробяване на империята.

„ Имало е съвсем цялостна липса на годишна продукция за три поредни години. Хората най-вероятно са имали хранителни ресурси, които да им оказват помощ да преживеят най-вече една година на суша. Но когато ударът е три поредни години, не е останала храна, която да поддържа живота “, сподели Брита Лоренцен, професор по антропология в Университета на Джорджия и член на екипа.

„ Това би довело до срив при събирането на налози, поголовно дезертиране от огромната хетска войска и евентуално всеобщо изселване на хора, търсещи оцеляване. Хетите са били в допълнение затруднени, защото не са имали пристанища или други лесни пътища за напредване и намиране на храна в региона “, прибавя Лоренцен.

Столицата Хатуша, оградена с монументална каменна стена с врати, украсени с лъвове и сфинксове, е била опожарена и изоставена. Секват ненадейно и текстовете, написани на глинени плочки с клинописно писмо, които дават детайлности за хетското общество, политика, вяра, стопанска система и външни работи.

Това е неочакваният завършек на една цивилизация. 

„ Мисля, че изследването в действителност демонстрира уроците, които можем да извлечем от историята. Климатичните промени, които евентуално ще настъпят в света през идващото столетие, ще бъдат доста по-тежки от тези, които са унищожили хетите “, предизвестява професорът по екология в „ Корнел “ и съавтор на проучването Джед Спаркс.