Полярните мечки в Арктика са на ръба на изчезване: защо женските губят мляко?
Изследователите към този момент не се плашат от изменението на климата; те ясно декларират, че климатичната рецесия към този момент е тук. Всъщност планетата към този момент е минала от ерата на „ световното стопляне “ към ерата на „ световното шупване “.
Ефектите от климатичната рецесия към този момент се демонстрираха под формата на интензивни горещи талази и солидни горски пожари, които удариха планетата тази година. Докато хората носят тежестта на климатичната рецесия, животните също страдат, пише IFLScience. Затоплянето на температурите и загубата на морски лед могат да застрашат оцеляването на дребните полярни мечки в Арктика, демонстрират нови проучвания.
Когато морският лед се стопи, полярните мечки са принудени да излизат на сушата в продължение на месеци, което на процедура ги оставя без достъп до храна, съгласно откривателя по биологични науки от Университета на Торонто Луиз Арчър. Този интервал на недояждане е сложен за всички животни, само че изключително за майките, които кърмят дребни.
Ново изследване откри, че увеличеното време, прекарано на сушата по време на топенето на морското дъно, оказва негативно влияние върху лактацията на полярните мечки. Учените считат, че спирането на лактацията евентуално е изиграло роля за скорошния спад в няколко популации на полярни мечки. Освен това резултатите демонстрират по какъв начин фамилиите на полярните мечки могат да бъдат наранени в бъдеще от продължаващата загуба на морски лед, провокирана от климата.
Морският лед обезпечава значима платформа за полярните мечки за лов на богати на сила тюлени. Известно е, че морският лед е динамична система, която се трансформира с времето в разнообразни райони на Арктика. Например в западната част на залива Хъдсън в Канада полярните мечки изпитват сезонна загуба на морски лед през летните месеци. Това ги принуждава да се реалокират във вътрешността, до момента в който по-ниските зимни температури възстановят ледената завивка.
На сушата опциите за лов са редки и по тази причина полярните мечки са склонни да гладуват. През този интервал от време те разчитат на запасите от телесни мазнини, с цел да им доставят сила. Учените са открили, че без достъп до храна полярните мечки могат да изгубят до кг телесно тегло дневно, което ги принуждава да понижат равнищата си на интензивност, до момента в който ледът се върне.
Най-голямата тежест обаче пада върху женските, които хранят дребните. Те би трябвало да вземат поради спомагателната тежест, обвързвана с лактацията. Имайте поради, че полярните мечки създават високоенергийно мляко, до 35% мазнини, сходно на бита сметана. Това високомаслено мляко разрешава на дребните да порастват бързо, като се усилват от 600 грама при раждането до над 100 кг на 2,5 години.
Арчър отбелязва, че майките мечки в действителност са изправени пред избор: да спрат да се хранят и да изложат на риск здравето на бебетата си или да продължат с цената на личното си здраве. Въпреки че кърменето е значимо както за майката, по този начин и за дребните, проучванията върху лактацията при полярните мечки са релативно редки. За да хвърлят светлина върху това какъв брой сила се нуждаят от дамите по време на кърмене, учените организираха ново изследване.
Те се обърнаха към набор от данни за проби от мляко на полярна мечка, събрани в края на 80-те и началото на 90-те години на сушата по време на интервали без лед. Екипът пресметна какъв брой време всяка майка мечка гладува и откри, че енергийната стойност на млякото им понижава с колкото повече дни остават без достъп до храна. В последна сметка някои майки мечки стопираха изцяло да създават мляко.
Резултатите демонстрират също, че мечките майки, които са понижили разноските си за кърмене, са се облагодетелствали, тъй като са употребявали по-малко от запасите на тялото си, което значи, че са били в положение да гладуват по-дълго. В същото време дребните, които са получавали мляко с по-ниско наличие на калории, порастват по-бавно от потомството на женските, които не престават лактацията. Сега учените считат, че в дълготраен проект това може да понижи % на оцеляване на дребните и в последна сметка да повлияе на динамичността на популацията.
Ефектите от климатичната рецесия към този момент се демонстрираха под формата на интензивни горещи талази и солидни горски пожари, които удариха планетата тази година. Докато хората носят тежестта на климатичната рецесия, животните също страдат, пише IFLScience. Затоплянето на температурите и загубата на морски лед могат да застрашат оцеляването на дребните полярни мечки в Арктика, демонстрират нови проучвания.
Когато морският лед се стопи, полярните мечки са принудени да излизат на сушата в продължение на месеци, което на процедура ги оставя без достъп до храна, съгласно откривателя по биологични науки от Университета на Торонто Луиз Арчър. Този интервал на недояждане е сложен за всички животни, само че изключително за майките, които кърмят дребни.
Ново изследване откри, че увеличеното време, прекарано на сушата по време на топенето на морското дъно, оказва негативно влияние върху лактацията на полярните мечки. Учените считат, че спирането на лактацията евентуално е изиграло роля за скорошния спад в няколко популации на полярни мечки. Освен това резултатите демонстрират по какъв начин фамилиите на полярните мечки могат да бъдат наранени в бъдеще от продължаващата загуба на морски лед, провокирана от климата.
Морският лед обезпечава значима платформа за полярните мечки за лов на богати на сила тюлени. Известно е, че морският лед е динамична система, която се трансформира с времето в разнообразни райони на Арктика. Например в западната част на залива Хъдсън в Канада полярните мечки изпитват сезонна загуба на морски лед през летните месеци. Това ги принуждава да се реалокират във вътрешността, до момента в който по-ниските зимни температури възстановят ледената завивка.
На сушата опциите за лов са редки и по тази причина полярните мечки са склонни да гладуват. През този интервал от време те разчитат на запасите от телесни мазнини, с цел да им доставят сила. Учените са открили, че без достъп до храна полярните мечки могат да изгубят до кг телесно тегло дневно, което ги принуждава да понижат равнищата си на интензивност, до момента в който ледът се върне.
Най-голямата тежест обаче пада върху женските, които хранят дребните. Те би трябвало да вземат поради спомагателната тежест, обвързвана с лактацията. Имайте поради, че полярните мечки създават високоенергийно мляко, до 35% мазнини, сходно на бита сметана. Това високомаслено мляко разрешава на дребните да порастват бързо, като се усилват от 600 грама при раждането до над 100 кг на 2,5 години.
Арчър отбелязва, че майките мечки в действителност са изправени пред избор: да спрат да се хранят и да изложат на риск здравето на бебетата си или да продължат с цената на личното си здраве. Въпреки че кърменето е значимо както за майката, по този начин и за дребните, проучванията върху лактацията при полярните мечки са релативно редки. За да хвърлят светлина върху това какъв брой сила се нуждаят от дамите по време на кърмене, учените организираха ново изследване.
Те се обърнаха към набор от данни за проби от мляко на полярна мечка, събрани в края на 80-те и началото на 90-те години на сушата по време на интервали без лед. Екипът пресметна какъв брой време всяка майка мечка гладува и откри, че енергийната стойност на млякото им понижава с колкото повече дни остават без достъп до храна. В последна сметка някои майки мечки стопираха изцяло да създават мляко.
Резултатите демонстрират също, че мечките майки, които са понижили разноските си за кърмене, са се облагодетелствали, тъй като са употребявали по-малко от запасите на тялото си, което значи, че са били в положение да гладуват по-дълго. В същото време дребните, които са получавали мляко с по-ниско наличие на калории, порастват по-бавно от потомството на женските, които не престават лактацията. Сега учените считат, че в дълготраен проект това може да понижи % на оцеляване на дребните и в последна сметка да повлияе на динамичността на популацията.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ