Професии на бъдещето: космически чистач
Изследователите в ESA се надяват някой ден да боравим с рециклируеми спътници в орбита
Многобройните изкуствени спътници на Земята са все по-застрашени от конфликти с галактически парчета. И това роди нова специалност: галактически чистач (снимка: CC0 Public Domain)
В днешно време проектантите на спътници все по-сериозно мислят за извеждането на апаратите от земната орбита. Но може би някой ден ще използваме сглобяеми спътници, които ще можем да рециклираме в орбита?
Стийн Леменс е чистач. Но неговата работа не е като на другите чистачи. Той е старши анализатор по понижаване на галактическите боклуци при Европейската галактическа организация (ESA). Работи върху ограниченията за понижаване на галактическото замърсяване, като си сътрудничи с дизайнерите на галактически кораби и цялата аерокосмическа промишленост за основаване на задачи, които е по-малко евентуално да затрупат с отпадъци орбиталната среда.
Какво да се прави с боклука
Въпреки че се приказва доста за изстрелването на галактически кораби в космоса, въпросът какво да се прави с тях след края на задачата на всеки от тях си остава значително пренебрегната тематика. Много предходни задачи нямаха каквато и да е тактика за извеждане от приложимост. Вместо да бъдат изтласкани в орбити, където да навлязат още веднъж в земната атмосфера и да изгорят, спътниците просто бяха оставяни в орбита в края на живота си, създавайки отпадъци, които се натрупат и летят със страшна скорост.
Сега, когато пространството към планетата към този момент е цялостно с работещи спътници, тези остарели апарати би трябвало да се следят и, в случай че е допустимо, да се изведат от орбита, с цел да се понижи рискът от конфликт. „ През последните 60 години ние използвахме [космоса], като че ли е безконечен запас “, споделя Леменс. „ Но изключително през последните 10 години стана много ясно, че това не е по този начин “.
Първа стъпка в намаляването на орбиталния хаос – или, разговорно, галактическия отпадък – е проектирането на галактически кораби, които безвредно напущат космоса, когато задачите им са приключени. „ Като студент си мислех наивно: „ Колко мъчно може да бъде това? “, споделя Леменс. „ Е, отговорът се оказа по-сложен, в сравнение с чаках “.
В ESA той работи с учени и инженери по съответни задачи за създаване на положителни подходи за понижаване на непотребните орбитални тела. Някои проекти включват задвижване, което работи надеждно даже десетилетия след изстрелването; други включват планиране на системи, които могат да движат галактически кораби, с цел да ги предпазят от конфликт с други спътници и с галактически боклуци.
Учените също по този начин работят и по проекти за превозване на останките през атмосферата без огромни опасности за авиацията и инфраструктурата. Лека-полека в главите на „ галактическите чистачи “ назрява концепцията за известно стандартизиране на орбиталните практики.
Ускорени проекти
Земната атмосфера упражнява противодействие върху спътниците, което в последна сметка ще ги извади от орбита. Националните и интернационалните насоки предлагат спътниците да понижат надморската си височина в края на експлоатационния си живот, тъй че да влязат още веднъж в атмосферата и да изгорят. Доскоро задачата беше това да лишава най-вече 25 години.
Леменс и сътрудниците му в този момент оферират срокът да е пет години или по-малко. Това ще е времева рамка, която би трябвало да се вземе поради от началото на планирането и проектирането на задачата.
Обясняването на нуждата от тази смяна в политиката може да звучи малко като свещеническо проповядване, споделя Леменс – и това е минимум обичаната му част от работата. Предизвикателство е, споделя той, да убеди, хората да не мислят за безкрайното пространство като за „ безпределно количество орбити “.
Без смяна количеството галактически боклуци индивидът може да сътвори сериозен проблем през идващите десетилетия, затрупвайки орбитите и увеличавайки броя на конфликтите.
В дълготраен проект Леменс се надява работата му да стане ненужна в бъдеще. Но в този момент, при съществуването на към 11 500 спътника и над 35 000 парчета в орбитата към земята, наред с от ден на ден планувани изстрелвания, фантазията на Леменс наподобява малко евентуално да се сбъдне.
С мисъл за устойчивостта
Междувременно откривателите търсят по-драстични промени в метода, по който се извършват галактическите задачи. Може един ден, да вземем за пример, да боравим със сглобяеми спътници – и да намерим способи да рециклираме техните съставни елементи в орбита.
Подобен метод надали ще бъде употребен скоро, споделя Леменс. Но той е уверен, че повече проектанти на галактически кораби мислят за устойчивостта. „ В идеалния случай това става обикновено – в смисъл, че това се трансформира в общоприета инженерна процедура, за която мислите непринудено, до момента в който проектирате своя галактически транспортен съд “.
Многобройните изкуствени спътници на Земята са все по-застрашени от конфликти с галактически парчета. И това роди нова специалност: галактически чистач (снимка: CC0 Public Domain)
В днешно време проектантите на спътници все по-сериозно мислят за извеждането на апаратите от земната орбита. Но може би някой ден ще използваме сглобяеми спътници, които ще можем да рециклираме в орбита?
Стийн Леменс е чистач. Но неговата работа не е като на другите чистачи. Той е старши анализатор по понижаване на галактическите боклуци при Европейската галактическа организация (ESA). Работи върху ограниченията за понижаване на галактическото замърсяване, като си сътрудничи с дизайнерите на галактически кораби и цялата аерокосмическа промишленост за основаване на задачи, които е по-малко евентуално да затрупат с отпадъци орбиталната среда.
Какво да се прави с боклука
Въпреки че се приказва доста за изстрелването на галактически кораби в космоса, въпросът какво да се прави с тях след края на задачата на всеки от тях си остава значително пренебрегната тематика. Много предходни задачи нямаха каквато и да е тактика за извеждане от приложимост. Вместо да бъдат изтласкани в орбити, където да навлязат още веднъж в земната атмосфера и да изгорят, спътниците просто бяха оставяни в орбита в края на живота си, създавайки отпадъци, които се натрупат и летят със страшна скорост.
Сега, когато пространството към планетата към този момент е цялостно с работещи спътници, тези остарели апарати би трябвало да се следят и, в случай че е допустимо, да се изведат от орбита, с цел да се понижи рискът от конфликт. „ През последните 60 години ние използвахме [космоса], като че ли е безконечен запас “, споделя Леменс. „ Но изключително през последните 10 години стана много ясно, че това не е по този начин “.
Първа стъпка в намаляването на орбиталния хаос – или, разговорно, галактическия отпадък – е проектирането на галактически кораби, които безвредно напущат космоса, когато задачите им са приключени. „ Като студент си мислех наивно: „ Колко мъчно може да бъде това? “, споделя Леменс. „ Е, отговорът се оказа по-сложен, в сравнение с чаках “.
В ESA той работи с учени и инженери по съответни задачи за създаване на положителни подходи за понижаване на непотребните орбитални тела. Някои проекти включват задвижване, което работи надеждно даже десетилетия след изстрелването; други включват планиране на системи, които могат да движат галактически кораби, с цел да ги предпазят от конфликт с други спътници и с галактически боклуци.
Учените също по този начин работят и по проекти за превозване на останките през атмосферата без огромни опасности за авиацията и инфраструктурата. Лека-полека в главите на „ галактическите чистачи “ назрява концепцията за известно стандартизиране на орбиталните практики.
Ускорени проекти
Земната атмосфера упражнява противодействие върху спътниците, което в последна сметка ще ги извади от орбита. Националните и интернационалните насоки предлагат спътниците да понижат надморската си височина в края на експлоатационния си живот, тъй че да влязат още веднъж в атмосферата и да изгорят. Доскоро задачата беше това да лишава най-вече 25 години.
Леменс и сътрудниците му в този момент оферират срокът да е пет години или по-малко. Това ще е времева рамка, която би трябвало да се вземе поради от началото на планирането и проектирането на задачата.
Обясняването на нуждата от тази смяна в политиката може да звучи малко като свещеническо проповядване, споделя Леменс – и това е минимум обичаната му част от работата. Предизвикателство е, споделя той, да убеди, хората да не мислят за безкрайното пространство като за „ безпределно количество орбити “.
Без смяна количеството галактически боклуци индивидът може да сътвори сериозен проблем през идващите десетилетия, затрупвайки орбитите и увеличавайки броя на конфликтите.
В дълготраен проект Леменс се надява работата му да стане ненужна в бъдеще. Но в този момент, при съществуването на към 11 500 спътника и над 35 000 парчета в орбитата към земята, наред с от ден на ден планувани изстрелвания, фантазията на Леменс наподобява малко евентуално да се сбъдне.
С мисъл за устойчивостта
Междувременно откривателите търсят по-драстични промени в метода, по който се извършват галактическите задачи. Може един ден, да вземем за пример, да боравим със сглобяеми спътници – и да намерим способи да рециклираме техните съставни елементи в орбита.
Подобен метод надали ще бъде употребен скоро, споделя Леменс. Но той е уверен, че повече проектанти на галактически кораби мислят за устойчивостта. „ В идеалния случай това става обикновено – в смисъл, че това се трансформира в общоприета инженерна процедура, за която мислите непринудено, до момента в който проектирате своя галактически транспортен съд “.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ