Учени са извлекли ДНК на Леонардо Да Винчи от ренесансови творби
Изследователите са разкрили следи от ДНК върху рисунка с червен тебешир върху хартия, озаглавена „ Святото дете “, която евентуално е дело на да Винчи, както и върху писма, написани от неговия предходник Фрозино ди Сер Джовани да Винчи, съхранявани в исторически списък в Италия.
Според изследването, някои Y-хромозомни ДНК последователности от творбата „ Святото дете “ и от писмо, написано от един от братовчедите на Леонардо, наподобява принадлежат към генетична група хора с общ генезис в Тоскана – района, в който е роден художникът. Когато учените сравнили тези Y-хромозомни последователности с обширни референтни бази данни, най-близкото съвпадане било намерено в границите на необятната линия E1b1 / E1b1b. Тази Y-хромозомна линия през днешния ден се среща с релативно висока периодичност в Южна Европа, в това число Италия, Северна Африка и елементи от Близкия изток.
Според списание Science, част от ДНК може да е на самия Леонардо да Винчи. Това обаче не съставлява изрично доказателство, защото установяването дали дадена ДНК диря фактически принадлежи на да Винчи е извънредно комплицирано. Причината е, че учените не могат да сравнят генетичните последователности от артефактите с ДНК, за която сигурно се знае, че произлиза от самия да Винчи. Художникът няма известни потомци, а мястото на неговото заравяне е било разрушено при започване на XIX век.
Историческите артефакти могат да натрупват ДНК от средата, в която се намират, и евентуално да дават скъпа информация за хората, които са ги основали и употребявали, за материалите, от които са направени, както и за средите, през които са минали. Изследването на толкоз скъпи обекти обаче, без те да бъдат развалени или нечисти, от дълго време съставлява съществено предизвикателство. Сега учените са създали „ минимално инвазивен “ способ за добиване на „ биологични подписи на историята “ от ренесансови произведения на изкуството и преписка, свързани с предците на Леонардо да Винчи.
По-голямата част от откритите ДНК следи принадлежат на бактерии, гъбички, растения и вируси, което хвърля светлина върху естеството на материалите на тези артефакти, изискванията на тяхното предпазване, методите на консервация и метода им на боравене през годините. Част от генетичния материал обаче е с човешки генезис.
„ Възстановихме хетерогенни смеси от нечовешка ДНК “, пишат откривателите в изследване, което към момента не е минало през рецензиране и е оповестено на платформата arXiv, „ а в част от пробите – нищожни мъжки характерни сигнали от човешка ДНК “.
Учените са употребявали щадящ способ на взимане на проби, сходен на този, прилаган в музеите, за събиране на люспи кожа, останки от пот, микроорганизми, растителен прашец, нишки и прахуляк от околната среда от повърхността на артефактите. От тези биологични материали те са извлекли минимални количества ДНК, които са дали скъпа информация за самите обекти.
„ Определени безчовечен ДНК следи могат да ни оказват помощ да разберем състава на артефактите, вероятните употребявани материали, както и средата и геологията на творбите, основани по време на Ренесанса във Флоренция и други елементи на Европа “, споделят откривателите.
Като образец те дават откриването на следи от растения като италиански райграс, което може да демонстрира, че даден артефакт произлиза от Италия през XV и XVI век.
„ Крайречни типове като Salix spp били изобилни по поречието на река Арно и постоянно употребявани за плетива, подвързии, скелета и произвеждане на дървени въглища в занаятчийските работилници “, изясняват учените. „ Уникалното наличие на Citrus spp в ‘Святото дете’ може да обезпечи директна връзка с историческия подтекст “.
Тъй като оценените в новото проучване артефакти са свързани с мъжки исторически фигури, учените са анализирали маркери на Y-хромозомна ДНК, открити в биологичните проби.
„ За да могат да се вършат по-категорични изводи, изключително във връзка с произхода, географската локация или историческите характерности, е нужна бъдеща работа, която да помогне да се разграничи сигналът, обвързван с артефактите, от този, дължащ се на модерно боравене. “
Според изследването, някои Y-хромозомни ДНК последователности от творбата „ Святото дете “ и от писмо, написано от един от братовчедите на Леонардо, наподобява принадлежат към генетична група хора с общ генезис в Тоскана – района, в който е роден художникът. Когато учените сравнили тези Y-хромозомни последователности с обширни референтни бази данни, най-близкото съвпадане било намерено в границите на необятната линия E1b1 / E1b1b. Тази Y-хромозомна линия през днешния ден се среща с релативно висока периодичност в Южна Европа, в това число Италия, Северна Африка и елементи от Близкия изток.
Според списание Science, част от ДНК може да е на самия Леонардо да Винчи. Това обаче не съставлява изрично доказателство, защото установяването дали дадена ДНК диря фактически принадлежи на да Винчи е извънредно комплицирано. Причината е, че учените не могат да сравнят генетичните последователности от артефактите с ДНК, за която сигурно се знае, че произлиза от самия да Винчи. Художникът няма известни потомци, а мястото на неговото заравяне е било разрушено при започване на XIX век.
Историческите артефакти могат да натрупват ДНК от средата, в която се намират, и евентуално да дават скъпа информация за хората, които са ги основали и употребявали, за материалите, от които са направени, както и за средите, през които са минали. Изследването на толкоз скъпи обекти обаче, без те да бъдат развалени или нечисти, от дълго време съставлява съществено предизвикателство. Сега учените са създали „ минимално инвазивен “ способ за добиване на „ биологични подписи на историята “ от ренесансови произведения на изкуството и преписка, свързани с предците на Леонардо да Винчи.
По-голямата част от откритите ДНК следи принадлежат на бактерии, гъбички, растения и вируси, което хвърля светлина върху естеството на материалите на тези артефакти, изискванията на тяхното предпазване, методите на консервация и метода им на боравене през годините. Част от генетичния материал обаче е с човешки генезис.
„ Възстановихме хетерогенни смеси от нечовешка ДНК “, пишат откривателите в изследване, което към момента не е минало през рецензиране и е оповестено на платформата arXiv, „ а в част от пробите – нищожни мъжки характерни сигнали от човешка ДНК “.
Учените са употребявали щадящ способ на взимане на проби, сходен на този, прилаган в музеите, за събиране на люспи кожа, останки от пот, микроорганизми, растителен прашец, нишки и прахуляк от околната среда от повърхността на артефактите. От тези биологични материали те са извлекли минимални количества ДНК, които са дали скъпа информация за самите обекти.
„ Определени безчовечен ДНК следи могат да ни оказват помощ да разберем състава на артефактите, вероятните употребявани материали, както и средата и геологията на творбите, основани по време на Ренесанса във Флоренция и други елементи на Европа “, споделят откривателите.
Като образец те дават откриването на следи от растения като италиански райграс, което може да демонстрира, че даден артефакт произлиза от Италия през XV и XVI век.
„ Крайречни типове като Salix spp били изобилни по поречието на река Арно и постоянно употребявани за плетива, подвързии, скелета и произвеждане на дървени въглища в занаятчийските работилници “, изясняват учените. „ Уникалното наличие на Citrus spp в ‘Святото дете’ може да обезпечи директна връзка с историческия подтекст “.
Тъй като оценените в новото проучване артефакти са свързани с мъжки исторически фигури, учените са анализирали маркери на Y-хромозомна ДНК, открити в биологичните проби.
„ За да могат да се вършат по-категорични изводи, изключително във връзка с произхода, географската локация или историческите характерности, е нужна бъдеща работа, която да помогне да се разграничи сигналът, обвързван с артефактите, от този, дължащ се на модерно боравене. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ