Океанската плоча между Арабския полуостров и Евразия се напуква
Изследователи от университета в Гьотинген са проучили по какъв начин планините Загрос в Ирак са повлияли на кривината на земната повърхнина през последните 20 милиона години. Проучването демонстрира, че океанската плоча Neotethys, която в миналото е разделяла арабския и евразийския континент, в този момент се разчупва хоризонтално. Този разлом последователно се уголемява от Югоизточна Турция до Северозападен Иран. Резултатите удостоверяват, че процесите в дълбините на планетата въздействат директно върху измененията в нейната повърхнина.
Когато два континента последователно се сближават в продължение на милиони години, океанското дъно сред тях потъва на огромна дълбочина под единия от континентите. В последна сметка континентите се сблъскват и голямото налягане провокира надигане на скални маси от краищата им, които образуват величествени планински вериги. Под тежестта на тези планини земната кора към тях стартира да се свлича, образувайки големи вдлъбнатини. С течение на времето ерозията унищожава планинските вериги, а скалните фрагменти последователно запълват тези вдлъбнатини, създавайки плодородни равнини като антична Месопотамия в Близкия изток.
Изследователите са моделирали дълбокото 3-4 км отклоняване на земната повърхнина, породено от натоварването на планините Загрос, където Арабският полуостров се сблъсква с Евразия. Те комбинират изчисленията на размера на получената долина с топография, учредена на данни за земната тога. В резултат на това те съумяха да пресъздадат тази долина, ситуирана в югоизточната част на района.
Оказа се, че единствено с тежестта на планините не може да се изясни образуването на сходна дълбока хлътналост, която се е формирала и запълнила със седименти през последните 15 милиона години.
Учените изясняват този феномен с спомагателното натоварване от потъващата океанска плоча, която към момента е обвързвана с Арабската плоча. Тази плоча, която в миналото е била океанско дъно, придърпва района надолу, създавайки в допълнение пространство за струпване на седименти. В посока към Турция дълбочината на котловината понижава, което демонстрира, че плочата в този район се е откъснала и привличането надолу е отслабнало.
Разработеният в изследването геодинамичен модел ще помогне при изследването на естествените запаси, в това число рудните находища и геотермалната сила, както и при оценката на риска от трусове.
