Изследователи на Google направили експеримент, който симулира какво би се

Изследователи на Гугъл създали опит, който симулира какво би се случило, в случай че куп случайни данни бъдат оставени без контрол за милиони генерации. Те станали очевидци на появяването на самовъзпроизвеждащи се цифрови форми на живот. Журналисти от futurism.com се чудят дали тези открития ще хвърлят светлина върху въпроса допустимо ли е действителният биологичен живот да се е самозародил.
„ Да успееш да развиеш самовъзпроизвеждащи се стратегии от случайни начални точки е огромно достижение “, разяснява Сюзън Степни от Университета на Йорк, Обединеното кралство, която не е взела участие в изследването, пред New Scientist. „ Това несъмнено е огромна стъпка към разбирането на вероятни пътища към произхода на живота, тук, в среда, много надалеч от общоприетия „ wetware “ на биологията. “
Животът на Земята евентуално е почнал в „ първична чорба “. В продължение на милиарди години и безчет по-малки взаимоотношения случайната примес от вода и органични съединения в последна сметка е основала първите организми. Как тъкмо е изглеждало това не е ясно. Трудна задача е да се допусна по какъв начин от хаоса се е родил редът.
„ Не мисля, че се е случило нещо магическо “, споделя съавторът на проучването Бен Лори, софтуерен инженер в Гугъл. Симулацията на Лори и неговия екип е нещо като цифрова първична чорба. Експериментаторите не наложили никакви правила и не дали подтик на инцидентно струпаните данни. За да поддържат нещата допустимо най-прости, те употребявали фънки език за програмиране, наименуван Brainfuck. Този език е прочут със своя „ неразбираем минимализъм “, допускащ единствено две математически интервенции: прибавяне на едно или изваждане на едно.
Колегите на Лори трансформирали езика по този начин, че да разрешават единствено на случайни данни – аварийни елементи за молекули – да взаимодействат между тях. Тези частички от молекули били оставени „ да извършват код и да презаписват себе си и съседите въз основа на техните лични указания “.
И макар тези спартански условия, самовъзпроизвеждащите се стратегии съумели да се образуват.Лори има вяра, че има „ вродени механизми “, които разрешават да се образува живот. Но самовъзпроизвеждането единствено по себе си не е живот – съгласно специалисти би трябвало да се следи и увеличение на сложността на организмите.
„ Сложността, както я мерят, нараства след началото на саморепликатора. Но не е ясно дали „ излетява “ по забавен метод “, разсъждава Ричард Уотсън от Университета на Саутхемптън, Обединеното кралство. „ Самовъзпроизвеждането е значимо, само че би било неточност да имаме вяра, че това е вълшебен патрон, от който всичко останало, което е вълнуващо в живота, следва автоматизирано “.