Най-голямото вулканично изригване на XXI век
Изригването на вулкана Тонга през януари 2022 година е прието за най-голямото взривно изригване на XXI век от френски вулканолози от Университета Гренобъл-Алпи. Учените го слагат наедно с най-мощните изригвания, записани в миналото в историята на Земята. Статия за това е оповестена в списание Geophysical Research Letters.
Това изригване е изхвърлило материали с размер от към 10 куб. км, което е генерирало наред с другите неща и атмосферна ударна вълна, обиколила няколко пъти планетата, образувайки пепелен шлейф с повърхност половин Франция.То е еквивалентно по мощ на пагубното изригване на вулкана Пинатубо във Филипините през юни 1991 година, при което са починали минимум 875 души.
За да дефинират мащаба на изригването, Пиеро Поли и Николай Шапиро са употребявали особено създаден логаритъм, който доста понижава размера на полевата работа и директните измервания. По подобен метод оценката по скалата на вулканичната интензивност VEI - Volcanic Explosivity Index - на вулканичното изригване била избрана на равнище 6, като едно такова изригване се чака не повече от един път на всеки 50-100 години.
Най-големите известни изригвания по скалата на VEI са избрани на осмо равнище - такива произшествия се случват към един път на всеки 50 хиляди години, те могат да произведат до 1000 куб. км излъчвания. Нито едно сходно изригване не е записано през последните десетки хиляди години. Януарското изригване от 2022 година на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай - това е цялостното му име - унищожава 90% от необитаемия остров Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай в архипелага Тонга, зародил едвам през 2015 година след друго, по-слабо изригване, когато дистанцията сред островите Хунга-Тонга и Хунга-Хаапай се запълва с огромна вулканична калдера, издигнала се от морското дъно.
Наличието на нов логаритъм за пресмятане на мощността на изригванията може да бъде изключително потребно, когато изригвания се случват на отдалечени от цивилизацията места, където няма належащо съоръжение за непосредствени измервания. Обширната мрежа от стотици сеизмични мониторингови станции по целия свят е в положение неотложно да улови ехото от почналото изригване даже на огромни дистанции. След това тези записи на сеизмични талази се употребяват за пресмятане на мащаба на изригването. Освен това единствено за час, при съществуването на задоволително данни, логаритъмът може да оцени размера на образувалия се облак пепел, като в същото време прави оценка по какъв начин този облак може да повлияе на околната среда.
Това изригване е изхвърлило материали с размер от към 10 куб. км, което е генерирало наред с другите неща и атмосферна ударна вълна, обиколила няколко пъти планетата, образувайки пепелен шлейф с повърхност половин Франция.То е еквивалентно по мощ на пагубното изригване на вулкана Пинатубо във Филипините през юни 1991 година, при което са починали минимум 875 души.
За да дефинират мащаба на изригването, Пиеро Поли и Николай Шапиро са употребявали особено създаден логаритъм, който доста понижава размера на полевата работа и директните измервания. По подобен метод оценката по скалата на вулканичната интензивност VEI - Volcanic Explosivity Index - на вулканичното изригване била избрана на равнище 6, като едно такова изригване се чака не повече от един път на всеки 50-100 години.
Най-големите известни изригвания по скалата на VEI са избрани на осмо равнище - такива произшествия се случват към един път на всеки 50 хиляди години, те могат да произведат до 1000 куб. км излъчвания. Нито едно сходно изригване не е записано през последните десетки хиляди години. Януарското изригване от 2022 година на вулкана Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай - това е цялостното му име - унищожава 90% от необитаемия остров Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай в архипелага Тонга, зародил едвам през 2015 година след друго, по-слабо изригване, когато дистанцията сред островите Хунга-Тонга и Хунга-Хаапай се запълва с огромна вулканична калдера, издигнала се от морското дъно.
Наличието на нов логаритъм за пресмятане на мощността на изригванията може да бъде изключително потребно, когато изригвания се случват на отдалечени от цивилизацията места, където няма належащо съоръжение за непосредствени измервания. Обширната мрежа от стотици сеизмични мониторингови станции по целия свят е в положение неотложно да улови ехото от почналото изригване даже на огромни дистанции. След това тези записи на сеизмични талази се употребяват за пресмятане на мащаба на изригването. Освен това единствено за час, при съществуването на задоволително данни, логаритъмът може да оцени размера на образувалия се облак пепел, като в същото време прави оценка по какъв начин този облак може да повлияе на околната среда.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




