Изригването на връх Тамбора през 1815 г. е най-мощното известно,

Изригването на връх Тамбора през 1815 година е най-мощното известно, написа. Учените предизвестяват, че нашата планета може да бъде изправена пред нова злополука от подобен мащаб.

Планината Тамбора в миналото е повлияла на целия свят. През 1815 година индонезийският вулкан избухва в най-мощното изригване, известно на учените, изпращайки голям облак от дребни частици в атмосферата, които отразяват слънчевата светлина, охлаждайки планетата и предизвиквайки разнообразни бедствия.

Изригването е последвано от по този начин наречената „ година без лято “. Температурата на планетата падна, посевите умират, стартира апетит и зараза от холера, вследствие на което десетки хиляди хора са били обречени на гибел. Някои откриватели считат, че изригването е въодушевило Мери Шели да напише Франкенщайн, когато е избягала от извънредно студеното време в Швейцария през 1816 година

Оттогава доста вулкани са изригнали, само че изригването на Тамбора остава най-мощното. Повече от 200 години по-късно учените предизвестяват, че светът може да бъде изправен пред ново изригване.

Според професора по климатология в Женевския университет Маркус Щофел въпросът не е дали ще се случи изригване, а по кое време ще се случи. Той сподели пред CNN, че геоложките доказателства допускат, че има един на всеки шест шанса за огромно изригване през този век.

Този път вулканично изригване ще се случи на планета, която се е трансформирала доста освен вследствие на пренаселеността, само че и заради световното стопляне.

Следващото мощно изригване „ ще провокира климатичен безпорядък “, сподели Стофел „ Няма проект за оцеляване на човечеството “.

Вулканите в миналото са определяли образа на нашата планета. Благодарение на тях са се образували континентите, трансформирали са се атмосферата и климатът.

По време на изригване вулканите отделят примес от лава, пепел и газове, в това число въглероден диоксид, който затопля планетата, само че в несравнимо по-големи количества, в сравнение с вследствие на изгарянето на въглеводородни горива от хората.

Що се отнася до изменението на климата, учените се интересуват повече от различен газ: серен диоксид.

Мощно вулканично изригване може да изпрати серен диоксид през един от пластовете на атмосферата - тропосферата, където се образува времето, в стратосферата, ситуирана на 11 км над повърхността на Земята, където нормално летят самолети.

Тук се образуват дребни аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, отразяват я назад в космоса и охлаждат повърхността на нашата планета. Тези частици „ ще бъдат разпръснати по целия свят и ще бъдат в атмосферата няколко години “, споделя професорът по климатични науки от университета Рутгерс Алън Робок, който е изучавал вулкани от десетилетия.

Днес, с помощта на сателитни данни, е допустимо да се оцени какъв брой серен диоксид е бил обособен по време на изригването.

Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 година, към 15 милиона тона от този газ навлязоха в стратосферата. Не беше толкоз мощно изригване като изригването на Тамбора, само че въпреки всичко охлади света с към 0,5 градуса по Целзий в продължение на няколко години.

Щофел сподели, че за по-стари изригвания имаме доста малко данни. Учените се пробват да възстановят картината, употребявайки информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съдържащи секрети от атмосферата на предишното.

Въз основа на тези данни е известно, че мощните изригвания през последните няколко хиляди години краткотрайно са охладили планетата с към 1-1,5 градуса по Целзий.

Например изригването на Тамбора е намалило междинните световни температури с най-малко 1 градус по Целзий. Има доказателства, че мощното изригване на планината Самалас в Индонезия през 1257 година може да е провокирало Малката ледникова ера, траяла стотици години.

Има също признаци, че мощни изригвания могат да повлияят на преваляванията, изсушавайки мусонните системи, в това число в Африка и Азия. „ Мусоните се случват през лятото, тъй като земята се затопля по-бързо от океана “, споделя Робок. Мощно вулканично изригване може да наруши температурната разлика сред тях.

„ По-нестабилен свят “

Разбирането на резултатите от мощни изригвания в предишното е от решаващо значение, само че бъдещи изригвания ще се появят на планета, която е доста по-топла, в сравнение с е била преди хората да стартират да изгарят огромни количества петрол, въглища и газ.

„ Сега светът е по-нестабилен “, споделя професорът от Нюйоркския университет Майкъл Рампино, който учи връзката сред вулканичните изригвания и изменението на климата. „ Последствията може да са даже по-лоши, в сравнение с през 1815 година “
По подигравка на ориста, една по-топла планета може да значи, че мощните вулканични изригвания ще имат още по-охлаждащ резултат върху нея.

Това е по този начин, тъй като образуването на аерозолни частици и техният превоз са „ напълно подвластни от климата “, сподели Томас Обри, физичен вулканолог от Университета на Ексетър.

Според него с увеличението на стоплянето скоростта на циркулация на въздуха в атмосферата се усилва, което значи, че аерозолните частици се разсейват по-бързо и нямат време да усилят размера си. Малките частици могат да разпилян слънчевата светлина по-ефективно от по-големите, което значи, че охлаждащият им резултат ще бъде по-голям.

Океаните също играят значима роля. Когато повърхността на океана се затопли, пласт от по-лека, по-топла вода седи от горната страна и работи като преграда за разбъркване сред междинните и дълбоките пластове. Това може да значи, че изригванията охлаждат непропорционално горната част на океана и атмосферата над него, сподели Стофел.

Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на лед може да аргументи повече изригвания, защото изгубването на ледените маси понижава налягането, което разрешава на магмата да се издига от дълбините по-бързо. Учените също са разкрили, че по-силните превалявания, породени от изменението на климата, могат да обхванат надълбоко в земята, където реагират с магмата и предизвикват изригвания, сподели Обри.

Невъзможно за прогнозиране

Светът се бори с световното стопляне и интервал на студено време може да наподобява като позитивно развиване. Учените не са съгласни с това.

Първо, има директно влияние върху популацията. Приблизително 800 милиона души живеят на 100 км от дейни вулкани. Мощно изригване може да унищожи цялостен град. Например вулканът Campi Flegrei демонстрира признаци на интензивност и се намира западно от Неапол, Италия, където живеят към 1 милион души.

В дълготраен проект следствията могат да бъдат пагубни. Понижаване на температурата с 1 градус по Целзий може да наподобява нищожно, само че това е междинната стойност за планетата. „ Ако разгледаме обособени райони, резултатите са доста по-силни “, сподели Мей Чим, геоучен от университета в Кеймбридж.

Вулканът Окмок изригна в Аляска през 43 година пр.н.е. д., година след убийството на Юлий Цезар. Той охлади елементи от Южна Европа и Северна Африка със 7 градуса по Целзий.

По-студеното време, по-малкото слънчево греене и измененията във преваляванията могат да обиден няколко съществени района за произвеждане на зърно, в това число Съединени американски щати, Китай и Русия, нанасяйки удар на световната продоволствена сигурност и евентуално водещи до политическо напрежение, което даже може да докара до война, откри неотдавнашен разбор, извършено от експерти на застрахователния пазар на Lloyd`s.

Човешките жертви и икономическите загуби ще бъдат големи. При изключително рисков сюжет, сходен на изригването на Тамбора, икономическите загуби единствено през първата година могат да възлизат на повече от 3,6 трилиона $, пресмята Lloyd`s.

Освен това охлаждането няма да поправя казуса с изменението на климата. След няколко години планетата ще се върне в предходното си положение.

Следващото изригване може да се случи на всички места. Учените следят някои области, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони на планетата, и Йелоустоун в западните Съединени щати, където не е имало огромно изригване от стотици хиляди години.

„ Какво ще се случи по-късно и по кое време ще се случи, към момента е невероятно да се планува “, споделя Стофел.

Според него мощните вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, само че човек би трябвало да се приготви за тях. Той приканва специалистите да оценят най-лошите сюжети, да проведат нужните проби и да разработят проекти за евакуация, помощ и доставки на храна.

Въпреки че някои откриватели може да кажат, че вероятността от огромно изригване към момента е ниска, Стофел сподели, че „ това не е малко нещо и светът сега не е квалифициран за следствията, които друго изригване може да аргументи. Ние едвам започваме да разбираме какво може да се случи. "