Изреченията, с които писателите откриват“ своите книги, крият в себе

...
Изреченията, с които писателите откриват“ своите книги, крият в себе
Коментари Харесай

Първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга

Изреченията, с които писателите „ откриват “ своите книги, крият в себе си мощ, за която по-рядко си даваме сметка. Първите фрази на великите произведения в художествената литература задължават читателя да продължи да чете, ключ са към сюжета и се трансформират в емблема на книгата и на създателя, а от време на време даже заживяват собствен независим живот.

Вижте селекция от най-хубавите първи фрази в необятния свят на книгите, показана от АзЧета .

„ През осемнадесети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място измежду най-гениалните изроди на тази не напълно бедна откъм гениални изроди ера. Нека ви опиша неговата история. “

„ Парфюмът “, Патрик Зюскинд

„ Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — в случай че въобще в миналото свършеше — стартира, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка. “

„ То “, Стивън Кинг

„ Селището Холкъм е ситуирано измежду високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци назовават „ ей там “. “

„ Хладнокръвно “, Труман Капоти

„ Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит. “

„ Странник в странна страна “, Робърт Хайнлайн

„ Ако в действителност ви се желае да чуете тази история, то несъмнено ще поискате да разберете къде съм роден и по какъв начин съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази слама от сорта на „ Дейвид Копърфилд “, само че на мен не ми се ще да се дълбая из нея. Просто ще ви опиша тази смахната история, дето се случи с мене към Коледа и ме умори до гибел, та трябваше да дойда тук и да си виждам спокойствието. “

„ Спасителят в ръжта “, Дж. Д. Селинджър

„ Когато бях по-млад и схватлив, моят татко ми даде един съвет, който от този момент насам все се върти в главата ми. „ Почувстваш ли предпочитание да критикуваш някого – ми сподели той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти. “

„ Великият Гетсби “, Франсис Скот Фицджералд

„ Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „ Привит Драйв “ номер четири, с горделивост твърдяха, че — популярност Богу! — са изцяло естествени. Бяха от хората, от които минимум ще очаквате да са забъркани в нещо необичайно или загадъчно, тъй като просто не одобряваха такива нелепости. “

„ Хари Потър и философският камък “, Дж. К. Роулинг

„ Малко преди да навърши тринайсет години, брат ми Джем си счупи ръката в лакътя. После счупеното зарасна, Джем към този момент не се опасяваше, че ще му забранят да играе футбол и рядко се сещаше за случая. Лявата му ръка остана малко по-къса от дясната; когато стоеше или ходеше, дланта му се извръщаше под прав ъгъл към тялото, а палецът заставаше паралелно на бедрото. Но на Джем му беше безразлично това, щом можеше да подава и шутира топката. “

„ Да убиеш присмехулник “, Харпър Ли

„ Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на нелепостта, ера на религия, ера на безбожничество, години на светлина, години на мрак, пролетта на вярата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в противоположната посока — казано с две думи, интервалът толкоз доста приличаше на настоящия, само че някои от най-разпалените експерти упорстват, че той би трябвало да се разказва единствено с превъзходна степен на съпоставяне — и в позитивния, и в негативния смисъл. “

„ Повест за два града “, Чарлз Дикенс

„ Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж би трябвало да си вземе брачна половинка. “

„ Гордост и предубеждения “, Джейн Остин

„ Пътувах в таксито и се чудех дали не съм се нагласила прекомерно за празненството довечера, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един резервоар за боклук. Вече се здрачаваше. Бурният мартенски вятър отвяваше парата, която се издигаше от уличните шахти, а минувачите бързаха по пътя си, сгушени във вдигнатите си яки. Задръстването ме бе заклещило на две пресечки от мястото, където отивах. “

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР