Пресметнат риск? Няма такова нещо
Израснах в доста дребен град в Индия, в къща без течаща вода или баня. Когато бях младеж, бях слаб възпитаник. За мен най-сигурният метод беше довеждане докрай на гимназията с посредствени оценки и започване на работа незабавно след дипломиране.
Вместо това, татко ми даде съвет, който първоначално изглеждаше безразсъден. Той ме посъветва да не помни за оценките и да отделя цялото си време и внимание на подготовката за приемния изпит, който отваря вратите към най-хубавите университети в Индия.
Може да се каже, че избирайки този път аз заложих бъдещето си на карта. В последна сметка обаче този риск се отплати. След доста тествания и инциденти, включващи първични отводи от държавните университети в страната, дойде писмо от Индийския софтуерен институт (IIT) - най-конкурентната и влиятелна колежанска система в страната.
Човек може да извлече някои явни поучения от моя опит, като да вземем за пример какъв брой е значимо да мечтаеш за огромни неща, да бъдеш твърдоглав и да се вслушваш в на бащата. Но пътят, който татко ми и аз избрахме, изиграва основна роля за метода, по който виждам на една все по-критична за бизнеса тематика - рискът.
Стремежът към триумф на приемния изпит за университет макар очевидната ми липса на научен капацитет представляваше персонален риск (такъв, който другите хора в нашия град намираха за объркващ), само че в действителност не беше доста по-различен от огромните залози, които хората от света на бизнеса правият всеки ден. Рискът и търговията постоянно са били неразривно свързани. В края на краищата, съвсем всичко, което носи възвръщаемост – инвестиция, пускане на компания, стартиране на нов артикул, съставлява някакъв риск.
Експертите постоянно ни споделят, че най-хубавият тип риск е пресметнатият риск. Казват ни, че умните бизнесмени са в положение да обработват информация и да дефинират вероятността за триумф или неуспех, преди да решат дали рискът си коства да се поеме.
Беше ли моят неортодоксален курс на деяние в гимназията обмислен риск?
Не мисля. Това по-скоро беше самоуверен опит за реализиране на впечатляващ резултат, когато нямах какво да изгубвам. Трябваше да поема трансформационен риск, с цел да трансформира бъдещето си.
Не съм последовател на пресметнатия риск - нито на самия термин, нито на неговата практическа приложимост. За мен това е половинчата мярка, която не разрешава на човек да разкрие цялостния си капацитет.
„ Пресметнат риск “ също по този начин звучи като оксиморон.
Ако рискът в действителност може да бъде изчислен по някакъв метод, то той не е риск. Рискът по своето естество е нещо нестабилно, което го прави извънредно сложен, в случай че не е неосъществим, за оценяване. Това важи в особена мощ за започващите бизнеси, при които има прекалено много променливи.
Второ, в случай че рискът можеше да бъде изчислен, хората нямаше да поемат опасности. Защо някой рационален човек би основал компания, когато 9 от 10 се провалят? Защо бих желал банкет в IIT, когато процентът на приемане е по-малък от 2%?
Предвид казаното дотук, по какъв начин би трябвало да подхождат към риска водачите?
Първата стъпка би трябвало да бъде максимизиране на риска, а не негово отбягване. За да създадете напредък в започващ бизнес, да вземем за пример, първите години от съществуването на компанията би трябвало да са изпълнени с огромни опасности. И да, това важи даже във времена на икономическа неустановеност. Всъщност, като се има поради броя на водещите компании, основани по време на стопански спад (Microsoft, Disney, FedEx, Uber и др.), може би това важи в особена мощ точно в сходни интервали..
Бизнесът на един стартъп е основаване на нещо от нищото. Той, сходно на мен преди години, няма какво да губи. Разбиването на пазарното статукво не може да се случи без пристрастеност за вдишване на опасности.
Когато приказваме за нови бизнес инициативи, въпросът към риска не би трябвало да бъде какъв и какъв брой, а за какво.
Това беше нашата философия в ранните дни от основаването на стартъпа Rubrik, който към този момент е еднорог. Решихме да вложим 10% от капитала, който събрахме при всеки кръг на финансиране, към най-високото равнище на риск, което бихме могли да поемем. Например, когато имахме единствено 10 млн. $ капитал и нашият артикул даже не беше в бета версия, ние отделихме 1 млн. $ за маркетинг.
С концепцията, че нашият артикул ще излезе на пазара след една година, запазихме щандове на разнообразни световни конгреси и създадохме маркетингови материали за артикул, който даже не беше в алфа версия. Наехме екип по продажбите, с цел да сътвори търсене за продукта. С други думи, инвестирахме преди да имаме артикул, с цел да създадем напредък и инерция. Осигуреният напредък наподобява си заслужаваше цената и риска. Ако бяхме задавали прекалено много въпроси и анализирали рисковете, може би в никакъв случай нямаше да ги поемем!
Втората стъпка е да придобиете по-задълбочено схващане на рисковите фактори, които основават спънки пред растежа, и да работите неуморно за премахването им. Всичко, което компанията прави от този миг нататък, би трябвало да ориентирано към понижаване на триенето и реализиране на огромните цели за напредък.
Да, рискът ще се измества с развиването на компанията. В даден миг организацията може даже да стане задоволително огромна, че да би трябвало да промени метода си на мислене, с цел да отбрани активите, които е основала. Тогава тя няма да може да продължи да поема опасности в същото съответствие. В последна сметка рисковете в никакъв случай не би трябвало да бъдат безразсъдни.
Но до момента в който пресметнатият риск допуска, че рискът е нещо, което би трябвало да бъде количествено несъмнено и смекчено, той в действителност би трябвало да се преглежда като нещо, което би трябвало да бъде разбрано, тъй че факторите зад него да могат да бъдат смекчени. Рискът в действителност не е обвързван със самия риск, а със способността да живеем с неустановеност и неизясненост, до момента в който безмилостно оформяме по-добро бъдеще.
Като бизнесмен знам, че в случай че ставам всяка заран и изпитвам едни и същи страсти, то някъде греша. Ръководенето на започващ бизнес значи, че в някои дни би трябвало да се усещам като че ли хвърча, а в други – като че ли загивам.
Вместо да разглеждате риска като нещо, което може да бъде изчислено и изолирано, помислете за него по друг метод - като група от фактори, които може да се наложи да бъдат прегледани, само че в никакъв случай не би трябвало да се трансформират в лична действителност и да пречат на постигането на високи цели.
Струва си да запомните, че думата риск идва от староиталиански risicare, което значи „ да се осмеляваш “. Предприемачите и далновидните водачи се осмеляват. Те не пресмятат риска, те го одобряват.
…………………..
Бипул Синха , съосновател и основен изпълнителен шеф на CEO Rubrik, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Вместо това, татко ми даде съвет, който първоначално изглеждаше безразсъден. Той ме посъветва да не помни за оценките и да отделя цялото си време и внимание на подготовката за приемния изпит, който отваря вратите към най-хубавите университети в Индия.
Може да се каже, че избирайки този път аз заложих бъдещето си на карта. В последна сметка обаче този риск се отплати. След доста тествания и инциденти, включващи първични отводи от държавните университети в страната, дойде писмо от Индийския софтуерен институт (IIT) - най-конкурентната и влиятелна колежанска система в страната.
Човек може да извлече някои явни поучения от моя опит, като да вземем за пример какъв брой е значимо да мечтаеш за огромни неща, да бъдеш твърдоглав и да се вслушваш в на бащата. Но пътят, който татко ми и аз избрахме, изиграва основна роля за метода, по който виждам на една все по-критична за бизнеса тематика - рискът.
Стремежът към триумф на приемния изпит за университет макар очевидната ми липса на научен капацитет представляваше персонален риск (такъв, който другите хора в нашия град намираха за объркващ), само че в действителност не беше доста по-различен от огромните залози, които хората от света на бизнеса правият всеки ден. Рискът и търговията постоянно са били неразривно свързани. В края на краищата, съвсем всичко, което носи възвръщаемост – инвестиция, пускане на компания, стартиране на нов артикул, съставлява някакъв риск.
Експертите постоянно ни споделят, че най-хубавият тип риск е пресметнатият риск. Казват ни, че умните бизнесмени са в положение да обработват информация и да дефинират вероятността за триумф или неуспех, преди да решат дали рискът си коства да се поеме.
Беше ли моят неортодоксален курс на деяние в гимназията обмислен риск?
Не мисля. Това по-скоро беше самоуверен опит за реализиране на впечатляващ резултат, когато нямах какво да изгубвам. Трябваше да поема трансформационен риск, с цел да трансформира бъдещето си.
Не съм последовател на пресметнатия риск - нито на самия термин, нито на неговата практическа приложимост. За мен това е половинчата мярка, която не разрешава на човек да разкрие цялостния си капацитет.
„ Пресметнат риск “ също по този начин звучи като оксиморон.
Ако рискът в действителност може да бъде изчислен по някакъв метод, то той не е риск. Рискът по своето естество е нещо нестабилно, което го прави извънредно сложен, в случай че не е неосъществим, за оценяване. Това важи в особена мощ за започващите бизнеси, при които има прекалено много променливи.
Второ, в случай че рискът можеше да бъде изчислен, хората нямаше да поемат опасности. Защо някой рационален човек би основал компания, когато 9 от 10 се провалят? Защо бих желал банкет в IIT, когато процентът на приемане е по-малък от 2%?
Предвид казаното дотук, по какъв начин би трябвало да подхождат към риска водачите?
Първата стъпка би трябвало да бъде максимизиране на риска, а не негово отбягване. За да създадете напредък в започващ бизнес, да вземем за пример, първите години от съществуването на компанията би трябвало да са изпълнени с огромни опасности. И да, това важи даже във времена на икономическа неустановеност. Всъщност, като се има поради броя на водещите компании, основани по време на стопански спад (Microsoft, Disney, FedEx, Uber и др.), може би това важи в особена мощ точно в сходни интервали..
Бизнесът на един стартъп е основаване на нещо от нищото. Той, сходно на мен преди години, няма какво да губи. Разбиването на пазарното статукво не може да се случи без пристрастеност за вдишване на опасности.
Когато приказваме за нови бизнес инициативи, въпросът към риска не би трябвало да бъде какъв и какъв брой, а за какво.
Това беше нашата философия в ранните дни от основаването на стартъпа Rubrik, който към този момент е еднорог. Решихме да вложим 10% от капитала, който събрахме при всеки кръг на финансиране, към най-високото равнище на риск, което бихме могли да поемем. Например, когато имахме единствено 10 млн. $ капитал и нашият артикул даже не беше в бета версия, ние отделихме 1 млн. $ за маркетинг.
С концепцията, че нашият артикул ще излезе на пазара след една година, запазихме щандове на разнообразни световни конгреси и създадохме маркетингови материали за артикул, който даже не беше в алфа версия. Наехме екип по продажбите, с цел да сътвори търсене за продукта. С други думи, инвестирахме преди да имаме артикул, с цел да създадем напредък и инерция. Осигуреният напредък наподобява си заслужаваше цената и риска. Ако бяхме задавали прекалено много въпроси и анализирали рисковете, може би в никакъв случай нямаше да ги поемем!
Втората стъпка е да придобиете по-задълбочено схващане на рисковите фактори, които основават спънки пред растежа, и да работите неуморно за премахването им. Всичко, което компанията прави от този миг нататък, би трябвало да ориентирано към понижаване на триенето и реализиране на огромните цели за напредък.
Да, рискът ще се измества с развиването на компанията. В даден миг организацията може даже да стане задоволително огромна, че да би трябвало да промени метода си на мислене, с цел да отбрани активите, които е основала. Тогава тя няма да може да продължи да поема опасности в същото съответствие. В последна сметка рисковете в никакъв случай не би трябвало да бъдат безразсъдни.
Но до момента в който пресметнатият риск допуска, че рискът е нещо, което би трябвало да бъде количествено несъмнено и смекчено, той в действителност би трябвало да се преглежда като нещо, което би трябвало да бъде разбрано, тъй че факторите зад него да могат да бъдат смекчени. Рискът в действителност не е обвързван със самия риск, а със способността да живеем с неустановеност и неизясненост, до момента в който безмилостно оформяме по-добро бъдеще.
Като бизнесмен знам, че в случай че ставам всяка заран и изпитвам едни и същи страсти, то някъде греша. Ръководенето на започващ бизнес значи, че в някои дни би трябвало да се усещам като че ли хвърча, а в други – като че ли загивам.
Вместо да разглеждате риска като нещо, което може да бъде изчислено и изолирано, помислете за него по друг метод - като група от фактори, които може да се наложи да бъдат прегледани, само че в никакъв случай не би трябвало да се трансформират в лична действителност и да пречат на постигането на високи цели.
Струва си да запомните, че думата риск идва от староиталиански risicare, което значи „ да се осмеляваш “. Предприемачите и далновидните водачи се осмеляват. Те не пресмятат риска, те го одобряват.
…………………..
Бипул Синха , съосновател и основен изпълнителен шеф на CEO Rubrik, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ