Държава ли е Палестина? И за какво точно е конфликтът в Израел?
Израело-палестинският спор е един от най-дълготрайните и спорни спорове в света. Най-просто казано той се води поради територия - две групи спорят кой каква земя получава и по какъв начин тя да се управлява.
И израелците, и палестинците претендират за права върху една и съща територия, която е от религиозно и културно значение и за двете групи.
Т.нар. палестински въпрос има няколко евентуални разновидността за решение, които националистическият кабинет на Бенямин Нетаняху не приема - за две страни, или признаването на самостоятелна Палестина в територията на Западния бряг и цялостно евакуиране на израелските сили от окупираните през 1967 година зони
Основните въпроси включват границите на две обособени страни, статута на Йерусалим, правото на завръщане на палестинските бежанци и проблемите със сигурността. Конфликтът е белязан до десетилетия на принуждение, многочислени войни и опити за разрешаване, само че изцяло и трайно спокойно съглашение по този начин и не е реализирано.
Къде е спорът?
Спорът е за територия в исторически район, наименуван Палестина. Той се намира в Близкия изток, тъкмо до Средиземно море. Някога тези земи са били част от Османската империя, а в този момент територията им се поделя сред Израел и така наречен Палестинска автономност - самостоятелно държавно образувание в границите на Израел, което обгръща част от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа.
Палестинците желаят да имат своя лична самостоятелна страна, която да включва няколко области в региона - Западния бряг, линията Газа и Източен Йерусалим. Борбата за постигането на тези цели обаче се управлява от групировката " Хамас " - терористична организация, оповестена за такава и от Европейски Съюз, и Съединени американски щати.
Основните въпроси сред двете враждуващи страни в спора включват:
Западен бряг и Ивицата Газа: Палестинците имат искания към Западния бряг и линията Газа и желаят те да са част от бъдеща палестинска страна.Източен Йерусалим: Както израелците, по този начин и палестинците желаят Източен Йерусалим за своя столица.Селища: Израел строи селища на Западния бряг - съществена тематика на разногласия. Палестинците считат, че тези обитаеми места са спънка за основаването на бъдеща палестинска страна, до момента в който Израел твърди, че има право да ги строи, защото това са нейни територии.Граници: Липсата на взаимно контрактувана граница изостря напрежението и остава централна тематика.
Какво съставлява " Хамас " и за какво в този момент нападна Израел?
" Хамас ", или Ислямско придвижване за опозиция, е политическа и военна формация, която ръководи Ивицата Газа, в която живеят над 2 милиона души. " Хамас " поражда през 1987 година като отклонение на огромната ислямска политическа организация в света " Мюсюлманско приятелство ". Основната ѝ цел е унищожаването на Израел и основаването на страна Палестина - без значение от жертвите и следствията.
Групата е подкрепяна от Иран и употребява експлозиви и ракети, както и самоубийствени атентати и отвличания, с цел да нападна Израел в продължение на години.
Историята
Палестина е била част от Османската империя, само че след края на Първата международна война минава под контрола на Англия.
Тогава земята, наричана " Мандатна Палестина ", е обитаема с арабско болшинство, а евреите са малцинство. Напрежението сред двата народа нараства, когато интернационалната общественост разпорежда на Англия да признае кардинално Палестина за " народен дом на еврейския народ ". Евреите одобряват тези земи за техен фамилен дом, само че палестинските араби също предявяват искания към земята и се опълчват на тяхното пренасяне.
Между 20-те и 40-те години на ХХ в. броят на идващите там евреи нараства доста поради гоненията им в Европа по време на Холокостта.
Колкото повече евреи идват, толкоз повече насилието сред тях и арабите пораства. Назрява и опозиция против английското ръководство на територията.
Опит за разрешаване на разногласието. Защо няма приета палестинска страна?
През 1947 година Организация на обединените нации предлага проект за района Палестина - земите да бъдат разграничени на две обособени страни - една за арабите (Палестина) и една за евреите (Израел), а град Йерусалим да остане под контрола на интернационалната общественост. Евреите одобряват предлагането, а палестинците - не.
Подкрепата за концепцията за еврейска страна идва две години след края на Втората международна война и разкритията за жестокостта от Хоколостта, при който милиони евреи в Европа са измъчвани, а близо 6 млн. са убити. Световната общественост научава за мащаба на този геноцид едвам след войната. Срамът и възприятието за виновност ги карат бързо да поддържат концепцията на евреите да имат своя лична страна.
Така на 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема за учредяване на еврейска страна в Палестина с повърхност 14 хиляди кв. км.
Този проект е признат от еврейските водачи и те афишират самостоятелност като страната Израел. Палестинците считат, че предлагането е незаслужено за правата на арабите, които са болшинство в района.
Кои са главните събития в спора?
1948 година Арабско-израелска война
Войната избухва тъкмо ден, откакто Израел афишира своята самостоятелност като независима страна. Арабските страни, в това число Египет, Трансйордания (позната в този момент като Йордания), Сирия, Ирак и Ливан нахлуват в Израел в символ на митинг против основаването ѝ.
Войната завършва съвсем година по-късно с победа за новата страна, която уголемява териториите си оттатък границите, препоръчани в проекта на Организация на обединените нации. Тя управлява огромна част от някогашния английски мандат, Египет получава Газа, а Йордания управлява Западния бряг на река Йордан. Няколкостотин хиляди палестинци са разселени вследствие на военните дейности.
1956 година Суецката рецесия
Суецката рецесия от 1956 година е значимо събитие, което индиректно повлиява на Израело-палестинския спор. В нея Израел, дружно с Франция и Англия, подхваща нахлуване против Египет, с цел да си върне контрола над Суецкия канал, който е национализиран от египетския президент Гамал Абдел Насър.
Нападението е прекъснато под натиска на Съединени американски щати и Съветския съюз, само че присъединяване на Израел обтяга в допълнение връзките ѝ с останалите арабски страни.
1967 година Шестдневна война
На 5 юни Израел стартира превантивни удари против Египет, Сирия и Йордания, откакто Египет струпва сили в Синай и затваря Суецкия канал за израелското мореплаване.
Войната приключва с бърза израелска победа, с която страната открива надзор над основни територии, в които живеят над 1 млн. палестинци - Западния бряг, Ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения.
1973 година Войната от Йом Кипур
Египет и Сирия стартират изненадваща атака против Израел, с цел да си върнат изгубените територии. Датата е 6 октомври 1973 година - по време на най-свещения за евреите празник Йом Кипур. Израел резервира контрола си над Синайския полуостров, само че войната води до договаряния и сключване на мирни съглашения през 1979 година
1978 година Договор от Кемп Дейвид
С посредничеството на президента на Съединени американски щати Джими Картър, египетският президент и израелският министър председател подписват контракта от Кемп Дейвид. В резултат на това сред Египет и Израел е подписан кротичък контракт, който е първото арабско-израелско спокойно съглашение. В резултат Египет става първата арабска страна, която публично признава Израел и открива дипломатически връзки с нея.
1982 година Война в Ливан
Израел нахлува в Ливан в отговор на набези от страна на Организацията за избавление на Палестина (ООП) - паравоенна организация на палестинските араби. Конфликтът води до блокада на Бейрут и изгонването на управлението на ООП от Ливан.
1987 година Първа интифада (интифада е арабски термин и значи въстание - б.а.)
На 9 декември стартира Първата интифада - палестинско въстание против израелското ръководство в Западния бряг и в линията Газа. Точно в тези две елементи от региона избухват митинги, които прерастват във въстание, траяло няколко години.
1996 година " Гроздовете на гнева "
През април Израел стартира военна интервенция " Гроздовете на гнева " в Южен Ливан в отговор на ракетните офанзиви на военизираната ливанска формация " Хизбула ". Действията водят до жертви измежду цивилното население и обилни вреди в Ливан. Следват интернационалните рецензии. Четири години по-късно Израел се изтегля от Ливан.
2000-2005 година Втората интифада
Второто въстание на палестинците в региона стартира през септември 2000 година, откакто бъдещият израелски министър председател Ариел Шарон посещава Храмовия рид в Йерусалим, където се намира и джамията Ал-Акса. Посещението му води до палестински митинги, които бързо прерастват във въстание.
То се характеризира със доста повишаване на насилието, в това число самоубийствени атентати и конфликти, а израелските военни дават отговор с тежки репресии.
2005 година Израел се изтегля от Газа
Израел едностранно изтегля войските и заселниците си от линията Газа, с което поставя завършек на военната си окупация там. Въпреки това резервира контрола си върху границите и въздушното пространство на Газа.
Година по-късно групировката " Хамас " печели локалните избори за Палестинския законодателен съвет. " Хамас " има политическо и военно крило. След изборите политическата секта поема контрола над Газа и това основава напрежение сред нея и губещата партия " Фатах ", която управлява Западния бряг.
2007 година " Хамас " поема контрола над Газа
През юни " Хамас " поема контрола над линията Газа с принудително завладяване на властта, което. В отговор Израел и Египет постановат погранични ограничавания.
2008 година Война в Газа
Напрежението сред " Хамас " и Израел нараства със непостоянен ракетен обстрел, който в последна сметка води до израелска въздушна и сухопътна офанзива против Газа, наречена интервенция " Излято олово ". " Хамас " изстрелва стотици ракети против Израел. В триседмичната война умират повече от 1000 палестинци и 13 израелци.
2014 година Война сред Израел и Газа
Напрежението още веднъж прераства в открита война през юли 2014 година, когато Израел стартира нова въздушна и сухопътна атака против " Хамас " в Газа. Действията са в отговор на нов ракетен обстрел от страна на терористичната формация. Във войната, траяла месец и половина, умират десетки израелци и над 2000 палестинци.
2021 година Нов спор
През май в Газа избухват интензивни боеве сред Израел и " Хамас ", които водят до обилни жертви и опустошения. " Хамас " изстрелва повече от 3700 ракети по градове и селища в Израел, избухва и принуждение в Източен Йерусалим.
Мащабът и обсегът на офанзивата изненадаха Израел, който отговоря с въздушни и артилерийски удари по Газа.
11-дневният спор завършва, когато Египет, дружно със Съединени американски щати и Катар, договорят преустановяване на огъня.
Какво съставлява линията Газа?
Детайлите към териториите сред Израел и Палестина са няколко, само че Ивицата Газа е една от най-ключовите в разногласието. Това е дребна, гъсто обитаема територия с повърхност по-малка от град София. Намира се на източния бряг на Средиземно море и там все още живеят към 2,3 млн. души - съвсем напълно палестинци.
От десетилетия точно Газа е централна точка на израело-палестинския спор. През 2005 година Израел едностранно изтегля войските си и заселниците си от Газа, само че резервира контрола си върху нейните граници, въздушно пространство и крайбрежни води. Оттогава Газа се ръководи от палестинската политическа и военна формация " Хамас ".
И израелците, и палестинците претендират за права върху една и съща територия, която е от религиозно и културно значение и за двете групи.
Т.нар. палестински въпрос има няколко евентуални разновидността за решение, които националистическият кабинет на Бенямин Нетаняху не приема - за две страни, или признаването на самостоятелна Палестина в територията на Западния бряг и цялостно евакуиране на израелските сили от окупираните през 1967 година зони
Основните въпроси включват границите на две обособени страни, статута на Йерусалим, правото на завръщане на палестинските бежанци и проблемите със сигурността. Конфликтът е белязан до десетилетия на принуждение, многочислени войни и опити за разрешаване, само че изцяло и трайно спокойно съглашение по този начин и не е реализирано.
Къде е спорът?
Спорът е за територия в исторически район, наименуван Палестина. Той се намира в Близкия изток, тъкмо до Средиземно море. Някога тези земи са били част от Османската империя, а в този момент територията им се поделя сред Израел и така наречен Палестинска автономност - самостоятелно държавно образувание в границите на Израел, което обгръща част от Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа.
Палестинците желаят да имат своя лична самостоятелна страна, която да включва няколко области в региона - Западния бряг, линията Газа и Източен Йерусалим. Борбата за постигането на тези цели обаче се управлява от групировката " Хамас " - терористична организация, оповестена за такава и от Европейски Съюз, и Съединени американски щати.
Основните въпроси сред двете враждуващи страни в спора включват:
Западен бряг и Ивицата Газа: Палестинците имат искания към Западния бряг и линията Газа и желаят те да са част от бъдеща палестинска страна.Източен Йерусалим: Както израелците, по този начин и палестинците желаят Източен Йерусалим за своя столица.Селища: Израел строи селища на Западния бряг - съществена тематика на разногласия. Палестинците считат, че тези обитаеми места са спънка за основаването на бъдеща палестинска страна, до момента в който Израел твърди, че има право да ги строи, защото това са нейни територии.Граници: Липсата на взаимно контрактувана граница изостря напрежението и остава централна тематика.
Какво съставлява " Хамас " и за какво в този момент нападна Израел?
" Хамас ", или Ислямско придвижване за опозиция, е политическа и военна формация, която ръководи Ивицата Газа, в която живеят над 2 милиона души. " Хамас " поражда през 1987 година като отклонение на огромната ислямска политическа организация в света " Мюсюлманско приятелство ". Основната ѝ цел е унищожаването на Израел и основаването на страна Палестина - без значение от жертвите и следствията.
Групата е подкрепяна от Иран и употребява експлозиви и ракети, както и самоубийствени атентати и отвличания, с цел да нападна Израел в продължение на години.
Историята
Палестина е била част от Османската империя, само че след края на Първата международна война минава под контрола на Англия.
Тогава земята, наричана " Мандатна Палестина ", е обитаема с арабско болшинство, а евреите са малцинство. Напрежението сред двата народа нараства, когато интернационалната общественост разпорежда на Англия да признае кардинално Палестина за " народен дом на еврейския народ ". Евреите одобряват тези земи за техен фамилен дом, само че палестинските араби също предявяват искания към земята и се опълчват на тяхното пренасяне.
Между 20-те и 40-те години на ХХ в. броят на идващите там евреи нараства доста поради гоненията им в Европа по време на Холокостта.
Колкото повече евреи идват, толкоз повече насилието сред тях и арабите пораства. Назрява и опозиция против английското ръководство на територията.
Опит за разрешаване на разногласието. Защо няма приета палестинска страна?
През 1947 година Организация на обединените нации предлага проект за района Палестина - земите да бъдат разграничени на две обособени страни - една за арабите (Палестина) и една за евреите (Израел), а град Йерусалим да остане под контрола на интернационалната общественост. Евреите одобряват предлагането, а палестинците - не.
Подкрепата за концепцията за еврейска страна идва две години след края на Втората международна война и разкритията за жестокостта от Хоколостта, при който милиони евреи в Европа са измъчвани, а близо 6 млн. са убити. Световната общественост научава за мащаба на този геноцид едвам след войната. Срамът и възприятието за виновност ги карат бързо да поддържат концепцията на евреите да имат своя лична страна.
Така на 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема за учредяване на еврейска страна в Палестина с повърхност 14 хиляди кв. км.
Този проект е признат от еврейските водачи и те афишират самостоятелност като страната Израел. Палестинците считат, че предлагането е незаслужено за правата на арабите, които са болшинство в района.
Кои са главните събития в спора?
1948 година Арабско-израелска война
Войната избухва тъкмо ден, откакто Израел афишира своята самостоятелност като независима страна. Арабските страни, в това число Египет, Трансйордания (позната в този момент като Йордания), Сирия, Ирак и Ливан нахлуват в Израел в символ на митинг против основаването ѝ.
Войната завършва съвсем година по-късно с победа за новата страна, която уголемява териториите си оттатък границите, препоръчани в проекта на Организация на обединените нации. Тя управлява огромна част от някогашния английски мандат, Египет получава Газа, а Йордания управлява Западния бряг на река Йордан. Няколкостотин хиляди палестинци са разселени вследствие на военните дейности.
1956 година Суецката рецесия
Суецката рецесия от 1956 година е значимо събитие, което индиректно повлиява на Израело-палестинския спор. В нея Израел, дружно с Франция и Англия, подхваща нахлуване против Египет, с цел да си върне контрола над Суецкия канал, който е национализиран от египетския президент Гамал Абдел Насър.
Нападението е прекъснато под натиска на Съединени американски щати и Съветския съюз, само че присъединяване на Израел обтяга в допълнение връзките ѝ с останалите арабски страни.
1967 година Шестдневна война
На 5 юни Израел стартира превантивни удари против Египет, Сирия и Йордания, откакто Египет струпва сили в Синай и затваря Суецкия канал за израелското мореплаване.
Войната приключва с бърза израелска победа, с която страната открива надзор над основни територии, в които живеят над 1 млн. палестинци - Западния бряг, Ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения.
1973 година Войната от Йом Кипур
Египет и Сирия стартират изненадваща атака против Израел, с цел да си върнат изгубените територии. Датата е 6 октомври 1973 година - по време на най-свещения за евреите празник Йом Кипур. Израел резервира контрола си над Синайския полуостров, само че войната води до договаряния и сключване на мирни съглашения през 1979 година
1978 година Договор от Кемп Дейвид
С посредничеството на президента на Съединени американски щати Джими Картър, египетският президент и израелският министър председател подписват контракта от Кемп Дейвид. В резултат на това сред Египет и Израел е подписан кротичък контракт, който е първото арабско-израелско спокойно съглашение. В резултат Египет става първата арабска страна, която публично признава Израел и открива дипломатически връзки с нея.
1982 година Война в Ливан
Израел нахлува в Ливан в отговор на набези от страна на Организацията за избавление на Палестина (ООП) - паравоенна организация на палестинските араби. Конфликтът води до блокада на Бейрут и изгонването на управлението на ООП от Ливан.
1987 година Първа интифада (интифада е арабски термин и значи въстание - б.а.)
На 9 декември стартира Първата интифада - палестинско въстание против израелското ръководство в Западния бряг и в линията Газа. Точно в тези две елементи от региона избухват митинги, които прерастват във въстание, траяло няколко години.
1996 година " Гроздовете на гнева "
През април Израел стартира военна интервенция " Гроздовете на гнева " в Южен Ливан в отговор на ракетните офанзиви на военизираната ливанска формация " Хизбула ". Действията водят до жертви измежду цивилното население и обилни вреди в Ливан. Следват интернационалните рецензии. Четири години по-късно Израел се изтегля от Ливан.
2000-2005 година Втората интифада
Второто въстание на палестинците в региона стартира през септември 2000 година, откакто бъдещият израелски министър председател Ариел Шарон посещава Храмовия рид в Йерусалим, където се намира и джамията Ал-Акса. Посещението му води до палестински митинги, които бързо прерастват във въстание.
То се характеризира със доста повишаване на насилието, в това число самоубийствени атентати и конфликти, а израелските военни дават отговор с тежки репресии.
2005 година Израел се изтегля от Газа
Израел едностранно изтегля войските и заселниците си от линията Газа, с което поставя завършек на военната си окупация там. Въпреки това резервира контрола си върху границите и въздушното пространство на Газа.
Година по-късно групировката " Хамас " печели локалните избори за Палестинския законодателен съвет. " Хамас " има политическо и военно крило. След изборите политическата секта поема контрола над Газа и това основава напрежение сред нея и губещата партия " Фатах ", която управлява Западния бряг.
2007 година " Хамас " поема контрола над Газа
През юни " Хамас " поема контрола над линията Газа с принудително завладяване на властта, което. В отговор Израел и Египет постановат погранични ограничавания.
2008 година Война в Газа
Напрежението сред " Хамас " и Израел нараства със непостоянен ракетен обстрел, който в последна сметка води до израелска въздушна и сухопътна офанзива против Газа, наречена интервенция " Излято олово ". " Хамас " изстрелва стотици ракети против Израел. В триседмичната война умират повече от 1000 палестинци и 13 израелци.
2014 година Война сред Израел и Газа
Напрежението още веднъж прераства в открита война през юли 2014 година, когато Израел стартира нова въздушна и сухопътна атака против " Хамас " в Газа. Действията са в отговор на нов ракетен обстрел от страна на терористичната формация. Във войната, траяла месец и половина, умират десетки израелци и над 2000 палестинци.
2021 година Нов спор
През май в Газа избухват интензивни боеве сред Израел и " Хамас ", които водят до обилни жертви и опустошения. " Хамас " изстрелва повече от 3700 ракети по градове и селища в Израел, избухва и принуждение в Източен Йерусалим.
Мащабът и обсегът на офанзивата изненадаха Израел, който отговоря с въздушни и артилерийски удари по Газа.
11-дневният спор завършва, когато Египет, дружно със Съединени американски щати и Катар, договорят преустановяване на огъня.
Какво съставлява линията Газа?
Детайлите към териториите сред Израел и Палестина са няколко, само че Ивицата Газа е една от най-ключовите в разногласието. Това е дребна, гъсто обитаема територия с повърхност по-малка от град София. Намира се на източния бряг на Средиземно море и там все още живеят към 2,3 млн. души - съвсем напълно палестинци.
От десетилетия точно Газа е централна точка на израело-палестинския спор. През 2005 година Израел едностранно изтегля войските си и заселниците си от Газа, само че резервира контрола си върху нейните граници, въздушно пространство и крайбрежни води. Оттогава Газа се ръководи от палестинската политическа и военна формация " Хамас ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ