Израел е извършил атаки срещу ирански ядрени обекти, включително реактора

Израел е направил офанзиви против ирански нуклеарни обекти, в това число реактора в Арак* (сега прочут като Khondab Heavy Water Research Reactor) и нуклеарния обект в Натанз.

Израелски самолети са бомбардирали реактор, който е бил в развой на създаване в централен Иран, като сателитни фотоси демонстрират щета на купола на оборудването.

Международната организация за атомна сила (МААЕ) удостовери повредата и съобщи, че по време на удара не е имало нуклеарен материал. Израелската войска съобщи, че задачата на офанзивата е била да се повреди главното уплътнение на незавършения реактор, с цел да се предотврати потреблението му за произвеждане на оръжеен плутоний.

Иранските управляващи оповестиха, че евакуации са били осъществени преди ударите и не е имало риск от радиация или жертви. Някои ирански медии също по този начин оповестиха за активиране на противовъздушна защита в региона на нуклеарното оборудване в Khondab.
Израел съобщи, че задачата на офанзивата е била да се повреди основният съставен елемент за произвеждане на плутоний, с цел да се предотврати възобновяване и потреблението на реактора за създаване на нуклеарни оръжия.
* Aрак е името на ирански нуклеарен обект, ситуиран на към 250 километра югозападно от Техеран. В него се намира Khondab Heavy Water Research Reactor (бивш IR-40) , който е в развой на създаване, както и съседен цех за произвеждане на тежка вода.

Предназначение и угриженост:
Тежка воден реактор: Реакторът в Арак употребява тежка вода (деутериев оксид) като модератор и охладител. Този вид реактори могат да употребяват натурален уран като гориво и създават плутоний като непряк артикул . Плутоний за оръжия: Именно опцията за произвеждане на плутоний провокира съществени опасения в интернационалната общественост. Плутоний-239 е делящ се изотоп, който може да бъде употребен за основаване на нуклеарни оръжия. Първоначалният дизайн на реактора е предвиждал производството на задоволително плутоний за една или две нуклеарни бомби годишно. Иранско изказване за мирни цели: Иран постоянно е твърдял, че нуклеарната му стратегия, в това число реакторът в Арак, е напълно за мирни цели, като произвеждане на медицински и индустриални изотопи, както и за научноизследователска и развойна активност. Ядрената договорка (JCPOA): В рамките на нуклеарната договорка от 2015 година (Съвместен изчерпателен проект за деяние – JCPOA) Иран се съгласи да преработи реактора в Арак, с цел да понижи риска от разпространяване на нуклеарни оръжия, в това число посредством заливане с бетон на част от ядрото му. Целта беше да се ограничи производството на плутоний до равнища, несъответствуващи за оръжия. Нарушения и настоящ статус: След отдръпването на Съединени американски щати от JCPOA през 2018 година иранските управляващи започнаха стъпки, които нарушиха някои от рестриктивните мерки на договорката. Според последните данни, реакторът не е бил изцяло модифициран и е имало опасения, че Иран може да възобнови първичния си проект за произвеждане на плутоний.