Васил Василев-Зуека пред Марица: Влюбен съм в Дон Кихот
Изпратих свои платна от Испания, с цел да вземам участие в сборна галерия в Пловдив
Моят автопортрет се споделя „ Лош”, декларира новият обожател на четката
За всеки един от тях образното изкуство е обич от пръв взор. Събира ги желанието да основат едно вдъхновяващо събитие. Така оформят група с колоритното име „ Любов на стативи “. Първата им галерия е в Академия „ Никола Тесла “ в София. С нея се ражда и концепцията тя да е „ пътуваща “. Началната спирка е Благоевград. И в двата града изложбите имат голям триумф и се трансформират в празник за феновете на изкуството.
Третата им спирка е Пловдив, където на 14 декември ще подредят платна в Арт изложба „ Савов “. За новата галерия на група „ Любов на стативи “ беседваме с фамозния артист, към този момент по-известен като занаятчия на четката Васил Василев-Зуека.
- Участвате с ваши картини в една забавна сборна галерия под тепетата малко преди Коледа. Как в действителност попаднахте в „ Любов на стативи “?
- Тази група я направихме преди няколко месеца. Ние сме другари, съидейници. Събра ни любовта към изкуството. Вече направихме галерия в София, само че взехме решение, че този формат не може да остане с една-единствена демонстрация. И ето следващата ни галерия ще е в Пловдив.
Попаднах инцидентно в групата. Първо ми се обади Милена Попова, след това ме потърси и Мерт (Танер Мерт). Поканиха ме да вземам участие в изложбата, а аз споделих: доста благо, само че се усещам малко не на място, тъй като не съм художник. Но в последна сметка, когато научих, че в групата е и скулпторът Атанас Карадечев, просто пощурях. Така стартира всичко. Затова и групата се споделя „ Любов на стативи “ - 10 художници, 10 създатели разнообразни като жанр и взор към света. Помагаме си, събират ни всякакви луди хрумвания, случват ни се все щури неща. Но в последна сметка - това е хубавото!
Идваме в Пловдив, с цел да представим една коледна изложба и - мисля, ще заинтригуваме пловдивската аудитория.
- Първата ви галерия беше в Пловдив през май. Защо решихте да покажете картините си първо под тепетата?
- Направих галерия в изложба U.P.A.R.K. Както знаете, галерията е основана от огромния художник Кольо Карамфилов, който към този момент не е измежду нас, и от Радост. Естествено, познанството ми с Радост Коцева беше определящо за това решение. Истината е, че тогава тя пое самодейността. Тя в действителност беше в основата аз въобще да почна да рисувам. Един ден ми сподели: дай да създадем една галерия. Аз <210> крещя: луда ли си? Е, взехме решение да опитаме и каквото стане... Така стартира всичко. С Радост се познаваме доста от дълго време, може би от 90-те години. Още тогава работихме, само че по напълно други планове.
И ето в този момент още веднъж ме връхлитат спомените за Кольо Карамфилов. Виж какво нещо - това изявление го вършим на същата дата (бел. ред. - 7 декември), когато е роден Кольо К. За мен това е малко необикновен ден!
- Какво ще издадете за идния вернисаж в задатък?
- Всеки от участниците е друг. Първо, скулптурите на Атанас Карадечев - пловдивчани ще видят няколко извънредно фини дребни пластики. Наско ги прави с финес тези неща. Силно ме предизвикат и картините на Танер Мерт - той е роден в Балчик, през днешния ден твори в Самоков и има една изключителна техника на изобразяване.
Петра Добревска е пловдивчанка, тя носи силата на този град и не можеш да сбъркаш нейните нереални платна с никой различен.
Вили Костова пък е от Благоевград. Къщите оживяват в пейзажите <210>, а натюрмортите <210> са изпъстрени с ярки багри - изобщо пейзажите <210> са нещо извънредно като страст. Ще видите още платната на деликатната Анета Манолова и също водопада от цветове, характерен на Милена Попова. Така че за всеки усет ще има по малко.
- А какви картини ще забележим от вас?
- Вече съм ги изпратил, а моята тема е заобикалящият ни свят. И тъй като сме в края на годината, това време е мотив за равносметка. Мисля си - по какъв начин изкарахме още една сложна година на коронавирус пандемия, на финансова рецесия, а за мен и година на доста огромна смяна. Така че имам мотив да се замисля.
Изпратих картини, които отразяват на първо място моя вътрешен свят. Помолих Божо (Божидар Савов) да постави на плаката една от тях - това е моят автопортрет и се споделя „ Лош”.
- Вероятно това е „ другото “ ви лице? А какво ви въодушевява?
- Нямам жанр на изобразяване. Нито обред, който да съблюдавам.
Просто имам избрана концепция, вземам четката и стартирам. Използвам разнообразни техники. Често ми споделят: рисуваш като Шагал или това наподобява на Пикасо.
Ами супер! Какво да кажа?
В света има прекомерно доста художници, гледаш разнообразни картини - едни ти харесват, други - не. Събирам цялата информация в сърцето си и малко по малко усещам цялото това въздействие. Така че е обикновено къде повече, къде по-малко нещата да се повторят. Не пострадвам, когато някой ми каже, че наподобявам на еди-кой си. Обаче има едно нещо, което остава непрекъснато в моите картини.
Влюбен съм в един облик - това е Дон Кихот.
Започнах да се показвам посредством Дон Кихот, той е на всички места към нас. Поставен в една нетипична за него среда, той стартира да приказва по различен метод. Може да бъде въздържан, само че и нападателен. Може да бъде победител, а не пострадал. За мен той е човек от нашето време. Дон Кихот е актуалният облик на актьора, на нашего брата, който посредством изкуството ни учи да ценим свободата.
- А коя беше повода да заминете за родината на Дон Кихот?
- О, това решение го вземам от доста дълго време! Дълго го подготвяхме със фамилията ми. Исках по-спокойно бъдеще за сина ми Стефан. Ето щерка ми Девина избра да се върне в България и аз почитам това нейно решение. Днес тя прави филми, написа, свири на пиано, танцува, режисира, играе, рисува. Дори го прави по-добре от мен.
Синът ми обаче - той в този момент стартира образованието си, а това е значим миг в живота на всеки човек. Тук, в Испания, животът е по-спокоен, хората са усмихнати и това е по-добрата среда за развъждането на едно дете.
- Как ви се отразява страната на фламенкото?
- Честно казано, доста не съм видял от Испания, тъй като рисувам по през целия ден. Дали съм в Испания, или в България - за мен е все тая. Буквално заран като стана, карам дребния на учебно заведение, и стартирам да рисувам - това върша от заран до мрак. Почти не излизам на открито. Когато го върша, пък се веселя на времето - то е хубаво, слънчево, прелестно е. Добре ми работи.
Испанците са доста приветливи хора. Не гледат тъмно, като нас, българите. Те са доста вежливи, без значение дали те познават, питат: по какъв начин си, къде отиваш, какво си правил през вчерашния ден? Въобще щастливи хора. Това, което най ме впечатлява е, че испанците не бързат. Ама заникъде не бързат! Обещал, че ще пристигна на следващия ден в 10 часа, само че не пристигнал. Еее, да сме живи и здрави. Такива хора са!
И на мен почна да ми харесва този метод на другарство. В последна сметка, в случай че не стане през днешния ден, ще стане на следващия ден - и какво от това? Няма нищо!
- А като схванат, че сте артист, какво споделят?
- Първо ме питаха: от кое място си? Интересно им е, като кажа: " Аз съм артист. " " Актьор ли? ", те са толкоз сюрпризирани. Продължавам: " А в този момент рисувам. " " Ама рисуваш! ".
В чужбина хората са толкоз непринудени, запазили са тази детска непорочност. Ние, българите, от дълго време загубихме наивното у нас, детското, чистия взор към живота. Това е огромната разлика сред българина и европееца!
Днес продавам картини в няколко онлайн платформи за изкуство. Имам картини, закупени от чужденци - близо десетина. Някои хора ме намират за забавен като създател, други - не. И това е обикновено. Интересното е, че има интерес към картините ми даже от Америка. Вероятно ще направя галерия зад океана. И да, ще не преставам да рисувам.
- Вълнува ли ви какво се случва с българите, има ли вероятност пред нас?
- Винаги има вероятност, постоянно има и вяра, тъй като без вяра какво да вършим? Надявам се новите политици в България да не станат като старите. Мисля си, че би трябвало смяна в администрацията. Не просто съкращаването <210> като численост. Да останат мислещите хора, които имат концепция по какъв начин да подобрят живота на българина!
А освен да харчат парите на данъкоплатците.
Надявам се нещата да стартират да се оправят. Но най-важното е ние, българите, да отворим очите си и да задаваме верните въпроси: кой, какво, за какво. Трябва да има надзор - това е посоката за всички нас!
Всеки със своя роля в групата
Зад групата „ Любов на стативи “ стоят с имената си: скулпторът Атанас Карадечев, Васил Василев-Зуека, Меглена Божанова-Петрова, Петра Добревска, Милена Попова, Кристина Ляхтова, Танер Мерт, Анета Манолова, Вили Костова и Любомир Кацаров.
Част от художниците по една или друга причина за прочут интервал от време са надалеч от рисуването. След това като че ли с цел да наваксат пропуснатото, се връщат към образното изкуство. То е онази глътка въздух, от която имат потребност непрекъснато. Всеки участник в групата има своя роля. Така организацията на всяко тяхно събитие върви по най-хубавия метод.
Обединява ги нуждата да могат да кажат „ Обичайте! “ в странното време, в което живеем. За тях ползата и насладата от срещата с изкуството кристализират в любовта и позитивното отношение към света с всичките му достолепия и дефекти. Тази обич за тях е движещата мощ да творят.
С Влади Априлов играем “Ние, българите " в Европа и Америка
Не бих споделил, че театърът ми липсва, тъй като и сега с Влади Априлов обикаляме българските общности в чужбина със спектакъла “Ние, българите ".
Хората се забавляват, направихме към 15 театър във Англия и Испания. На 19 декември сме в Осло. Имаме проекти за огромно турне в три уикенда в Америка. Ще я обиколим съвсем цялата: Чикаго, Бостън, Вашингтон, само че мислим да го създадем напролет. Зад океана има доста българи.
Снощи ми писа една дама, тя пък живее от години тук, в Испания. Каза, че ще пътува към 200 км, с цел да види “Ние, българите ".
Попита ме: по какъв начин ни виждате нас, българите, в чужбина?
Ние с Влади Априлов не вършим разлика, не вършим нещата единствено за тези българи, които от години живеят зад граница. Да, българинът, напуснал страната си, стартира нов живот, зает е с други неща. Но нас като актьори ни интересува друго: какво ни докара до този хал? Кои са аргументите, само че тези аргументи, които са надълбоко, вътре в нас. Защото българите сме привикнали да се оправдаваме с политиците си, с всичко което на нас ни е преференциално. А не поглеждаме във вътрешността, в самите себе си.
Моят автопортрет се споделя „ Лош”, декларира новият обожател на четката
За всеки един от тях образното изкуство е обич от пръв взор. Събира ги желанието да основат едно вдъхновяващо събитие. Така оформят група с колоритното име „ Любов на стативи “. Първата им галерия е в Академия „ Никола Тесла “ в София. С нея се ражда и концепцията тя да е „ пътуваща “. Началната спирка е Благоевград. И в двата града изложбите имат голям триумф и се трансформират в празник за феновете на изкуството.
Третата им спирка е Пловдив, където на 14 декември ще подредят платна в Арт изложба „ Савов “. За новата галерия на група „ Любов на стативи “ беседваме с фамозния артист, към този момент по-известен като занаятчия на четката Васил Василев-Зуека.
- Участвате с ваши картини в една забавна сборна галерия под тепетата малко преди Коледа. Как в действителност попаднахте в „ Любов на стативи “?
- Тази група я направихме преди няколко месеца. Ние сме другари, съидейници. Събра ни любовта към изкуството. Вече направихме галерия в София, само че взехме решение, че този формат не може да остане с една-единствена демонстрация. И ето следващата ни галерия ще е в Пловдив.
Попаднах инцидентно в групата. Първо ми се обади Милена Попова, след това ме потърси и Мерт (Танер Мерт). Поканиха ме да вземам участие в изложбата, а аз споделих: доста благо, само че се усещам малко не на място, тъй като не съм художник. Но в последна сметка, когато научих, че в групата е и скулпторът Атанас Карадечев, просто пощурях. Така стартира всичко. Затова и групата се споделя „ Любов на стативи “ - 10 художници, 10 създатели разнообразни като жанр и взор към света. Помагаме си, събират ни всякакви луди хрумвания, случват ни се все щури неща. Но в последна сметка - това е хубавото!
Идваме в Пловдив, с цел да представим една коледна изложба и - мисля, ще заинтригуваме пловдивската аудитория.
- Първата ви галерия беше в Пловдив през май. Защо решихте да покажете картините си първо под тепетата?
- Направих галерия в изложба U.P.A.R.K. Както знаете, галерията е основана от огромния художник Кольо Карамфилов, който към този момент не е измежду нас, и от Радост. Естествено, познанството ми с Радост Коцева беше определящо за това решение. Истината е, че тогава тя пое самодейността. Тя в действителност беше в основата аз въобще да почна да рисувам. Един ден ми сподели: дай да създадем една галерия. Аз <210> крещя: луда ли си? Е, взехме решение да опитаме и каквото стане... Така стартира всичко. С Радост се познаваме доста от дълго време, може би от 90-те години. Още тогава работихме, само че по напълно други планове.
И ето в този момент още веднъж ме връхлитат спомените за Кольо Карамфилов. Виж какво нещо - това изявление го вършим на същата дата (бел. ред. - 7 декември), когато е роден Кольо К. За мен това е малко необикновен ден!
- Какво ще издадете за идния вернисаж в задатък?
- Всеки от участниците е друг. Първо, скулптурите на Атанас Карадечев - пловдивчани ще видят няколко извънредно фини дребни пластики. Наско ги прави с финес тези неща. Силно ме предизвикат и картините на Танер Мерт - той е роден в Балчик, през днешния ден твори в Самоков и има една изключителна техника на изобразяване.
Петра Добревска е пловдивчанка, тя носи силата на този град и не можеш да сбъркаш нейните нереални платна с никой различен.
Вили Костова пък е от Благоевград. Къщите оживяват в пейзажите <210>, а натюрмортите <210> са изпъстрени с ярки багри - изобщо пейзажите <210> са нещо извънредно като страст. Ще видите още платната на деликатната Анета Манолова и също водопада от цветове, характерен на Милена Попова. Така че за всеки усет ще има по малко.
- А какви картини ще забележим от вас?
- Вече съм ги изпратил, а моята тема е заобикалящият ни свят. И тъй като сме в края на годината, това време е мотив за равносметка. Мисля си - по какъв начин изкарахме още една сложна година на коронавирус пандемия, на финансова рецесия, а за мен и година на доста огромна смяна. Така че имам мотив да се замисля.
Изпратих картини, които отразяват на първо място моя вътрешен свят. Помолих Божо (Божидар Савов) да постави на плаката една от тях - това е моят автопортрет и се споделя „ Лош”.
- Вероятно това е „ другото “ ви лице? А какво ви въодушевява?
- Нямам жанр на изобразяване. Нито обред, който да съблюдавам.
Просто имам избрана концепция, вземам четката и стартирам. Използвам разнообразни техники. Често ми споделят: рисуваш като Шагал или това наподобява на Пикасо.
Ами супер! Какво да кажа?
В света има прекомерно доста художници, гледаш разнообразни картини - едни ти харесват, други - не. Събирам цялата информация в сърцето си и малко по малко усещам цялото това въздействие. Така че е обикновено къде повече, къде по-малко нещата да се повторят. Не пострадвам, когато някой ми каже, че наподобявам на еди-кой си. Обаче има едно нещо, което остава непрекъснато в моите картини.
Влюбен съм в един облик - това е Дон Кихот.
Започнах да се показвам посредством Дон Кихот, той е на всички места към нас. Поставен в една нетипична за него среда, той стартира да приказва по различен метод. Може да бъде въздържан, само че и нападателен. Може да бъде победител, а не пострадал. За мен той е човек от нашето време. Дон Кихот е актуалният облик на актьора, на нашего брата, който посредством изкуството ни учи да ценим свободата.
- А коя беше повода да заминете за родината на Дон Кихот?
- О, това решение го вземам от доста дълго време! Дълго го подготвяхме със фамилията ми. Исках по-спокойно бъдеще за сина ми Стефан. Ето щерка ми Девина избра да се върне в България и аз почитам това нейно решение. Днес тя прави филми, написа, свири на пиано, танцува, режисира, играе, рисува. Дори го прави по-добре от мен.
Синът ми обаче - той в този момент стартира образованието си, а това е значим миг в живота на всеки човек. Тук, в Испания, животът е по-спокоен, хората са усмихнати и това е по-добрата среда за развъждането на едно дете.
- Как ви се отразява страната на фламенкото?
- Честно казано, доста не съм видял от Испания, тъй като рисувам по през целия ден. Дали съм в Испания, или в България - за мен е все тая. Буквално заран като стана, карам дребния на учебно заведение, и стартирам да рисувам - това върша от заран до мрак. Почти не излизам на открито. Когато го върша, пък се веселя на времето - то е хубаво, слънчево, прелестно е. Добре ми работи.
Испанците са доста приветливи хора. Не гледат тъмно, като нас, българите. Те са доста вежливи, без значение дали те познават, питат: по какъв начин си, къде отиваш, какво си правил през вчерашния ден? Въобще щастливи хора. Това, което най ме впечатлява е, че испанците не бързат. Ама заникъде не бързат! Обещал, че ще пристигна на следващия ден в 10 часа, само че не пристигнал. Еее, да сме живи и здрави. Такива хора са!
И на мен почна да ми харесва този метод на другарство. В последна сметка, в случай че не стане през днешния ден, ще стане на следващия ден - и какво от това? Няма нищо!
- А като схванат, че сте артист, какво споделят?
- Първо ме питаха: от кое място си? Интересно им е, като кажа: " Аз съм артист. " " Актьор ли? ", те са толкоз сюрпризирани. Продължавам: " А в този момент рисувам. " " Ама рисуваш! ".
В чужбина хората са толкоз непринудени, запазили са тази детска непорочност. Ние, българите, от дълго време загубихме наивното у нас, детското, чистия взор към живота. Това е огромната разлика сред българина и европееца!
Днес продавам картини в няколко онлайн платформи за изкуство. Имам картини, закупени от чужденци - близо десетина. Някои хора ме намират за забавен като създател, други - не. И това е обикновено. Интересното е, че има интерес към картините ми даже от Америка. Вероятно ще направя галерия зад океана. И да, ще не преставам да рисувам.
- Вълнува ли ви какво се случва с българите, има ли вероятност пред нас?
- Винаги има вероятност, постоянно има и вяра, тъй като без вяра какво да вършим? Надявам се новите политици в България да не станат като старите. Мисля си, че би трябвало смяна в администрацията. Не просто съкращаването <210> като численост. Да останат мислещите хора, които имат концепция по какъв начин да подобрят живота на българина!
А освен да харчат парите на данъкоплатците.
Надявам се нещата да стартират да се оправят. Но най-важното е ние, българите, да отворим очите си и да задаваме верните въпроси: кой, какво, за какво. Трябва да има надзор - това е посоката за всички нас!
Всеки със своя роля в групата
Зад групата „ Любов на стативи “ стоят с имената си: скулпторът Атанас Карадечев, Васил Василев-Зуека, Меглена Божанова-Петрова, Петра Добревска, Милена Попова, Кристина Ляхтова, Танер Мерт, Анета Манолова, Вили Костова и Любомир Кацаров.
Част от художниците по една или друга причина за прочут интервал от време са надалеч от рисуването. След това като че ли с цел да наваксат пропуснатото, се връщат към образното изкуство. То е онази глътка въздух, от която имат потребност непрекъснато. Всеки участник в групата има своя роля. Така организацията на всяко тяхно събитие върви по най-хубавия метод.
Обединява ги нуждата да могат да кажат „ Обичайте! “ в странното време, в което живеем. За тях ползата и насладата от срещата с изкуството кристализират в любовта и позитивното отношение към света с всичките му достолепия и дефекти. Тази обич за тях е движещата мощ да творят.
С Влади Априлов играем “Ние, българите " в Европа и Америка
Не бих споделил, че театърът ми липсва, тъй като и сега с Влади Априлов обикаляме българските общности в чужбина със спектакъла “Ние, българите ".
Хората се забавляват, направихме към 15 театър във Англия и Испания. На 19 декември сме в Осло. Имаме проекти за огромно турне в три уикенда в Америка. Ще я обиколим съвсем цялата: Чикаго, Бостън, Вашингтон, само че мислим да го създадем напролет. Зад океана има доста българи.
Снощи ми писа една дама, тя пък живее от години тук, в Испания. Каза, че ще пътува към 200 км, с цел да види “Ние, българите ".
Попита ме: по какъв начин ни виждате нас, българите, в чужбина?
Ние с Влади Априлов не вършим разлика, не вършим нещата единствено за тези българи, които от години живеят зад граница. Да, българинът, напуснал страната си, стартира нов живот, зает е с други неща. Но нас като актьори ни интересува друго: какво ни докара до този хал? Кои са аргументите, само че тези аргументи, които са надълбоко, вътре в нас. Защото българите сме привикнали да се оправдаваме с политиците си, с всичко което на нас ни е преференциално. А не поглеждаме във вътрешността, в самите себе си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ