Брюксел и специално звено ще ни помагат срещу дезинформацията пре...
Изпратено е писмо до Европейската комисия и Европейската работа за външна активност с искане за активиране на Системата за бързо реагиране. Този механизъм подкрепя страните членки на Европейски Съюз в обстановки, свързани с предизборна конюнктура и опасности от външно въздействие.
Системата включва на непринуден принцип присъединяване на софтуерни компании, неправителствени организации и проверители на обстоятелства, които подкрепят идентифицирането на дезинформационни акции и евентуални опити за интервенция. Само преди седмица механизмът е бил задействан и във връзка парламентарните избори в Унгария, които ще се проведат на 12 април.
Освен това Министерството на външните работи се основава краткотраен координационен механизъм за противопоставяне на дезинформацията и хибридните закани, както и за подсилване на осведомителната резистентност. Мярката е по отношение на предстоящото усилване на опитите за дезинформационни акции и манипулиране на външнополитическа информация към идните изключителни парламентарни избори на 19 април в България.
Ръководството на механизма ще бъде поверено на посланика със специфични поръчения по въпросите на устойчивостта Мария Спасова, а контролът върху активността ще се упражнява от заместник-министър Велизар Шаламанов, оповестяват от пресцентъра на ведомството. Сред главните задания на новото звено са централизирано наблюдаване и разбор на информация, обвързвана осведомително въздействие, правене на оценки на риска и аналитични отчети за управлението на Министерство на външните работи, в това число в подтекста на организацията на вота в чужбина и чувствителни външнополитически тематики по време на предизборната акция.
В работата на звеното ще бъдат включени и съдействия с цивилен организации и представители на академичната общественост.
Примерите Румъния и Молдова
И в случай че съдим по последните изборни цикли в прилежащи страни като Румъния и Молдова, то несъмнено има причина за сходно искане.
В северната ни съседка изборният развой в края на 2024 година се трансформира в казус за Европейския съюз. Неочакваната победа на Калин Джорджеску на първия тур провокира съществени подозрения, откакто следствия разкриха огромна онлайн акция, основана на алгоритмично манипулиране в платформи като TikTok, потребление на „ трол “ мрежи, подправени сметки и наличие, популяризирано посредством автоматизирани системи и платени профили. Според анализите част от тази интензивност е била подпомагана от външни мрежи и е включвала deepfake наличие и координирани инфлуенсърски акции, които показват претендента като „ родолюбив “ избор, до момента в който заобикалят разпоредбите за политическа реклама.
Ситуацията докара до невиждано решение – Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от изборите поради съществени нарушавания и подозрения за външна интервенция. Това беше мощен сигнал за уязвимостта на демократичните процеси в цифровата епоха и сподели, че логаритмите могат да играят основна роля в политическия резултат.
В Молдова провокациите получиха още по-комплексен темперамент, съчетавайки дезинформация с директни финансови тласъци и енергиен напън. Молдовските управляващи и интернационалните наблюдаващи регистрираха случаи на проведено пазаруване на гласове посредством мрежи, свързани с Илан Шор, в това число прехвърляния на средства към десетки хиляди жители за въздействие върху вота. Паралелно с това бяха популяризирани координирани акции с подправени изказвания – от страхове за загуба на суверенитет до внушения за обществени и военни опасности при европейска интеграция.
Особено показателна беше и така наречен Doppelganger тактика – прекопирване на уеб сайтове на медии и институции за легитимиране на пропагандно наличие. Към това се прибавя и детайлът на хибриден напън, в това число енергийни ограничавания, употребявани като инструмент за политическо влияние. Въпреки това страната съумя да организира избори и референдум, при които проевропейският курс беше доказан, въпреки и при минимална разлика, което акцентира степента на поляризация, провокирана от тези акции.
И в двата случая се обрисува общ модел – композиция от цифрови операции, координирани осведомителни интервенции и стопански или политически напън, които работят по едно и също време и целят да подкопаят доверието в институциите и да повлияят върху електоралното държание. Именно сходни опасности стоят в основата на възходящото съдействие сред страните членки на Европейски Съюз и европейските институции за предварителна защита и реакция против дезинформацията в избирателен подтекст.
Системата включва на непринуден принцип присъединяване на софтуерни компании, неправителствени организации и проверители на обстоятелства, които подкрепят идентифицирането на дезинформационни акции и евентуални опити за интервенция. Само преди седмица механизмът е бил задействан и във връзка парламентарните избори в Унгария, които ще се проведат на 12 април.
Освен това Министерството на външните работи се основава краткотраен координационен механизъм за противопоставяне на дезинформацията и хибридните закани, както и за подсилване на осведомителната резистентност. Мярката е по отношение на предстоящото усилване на опитите за дезинформационни акции и манипулиране на външнополитическа информация към идните изключителни парламентарни избори на 19 април в България.
Ръководството на механизма ще бъде поверено на посланика със специфични поръчения по въпросите на устойчивостта Мария Спасова, а контролът върху активността ще се упражнява от заместник-министър Велизар Шаламанов, оповестяват от пресцентъра на ведомството. Сред главните задания на новото звено са централизирано наблюдаване и разбор на информация, обвързвана осведомително въздействие, правене на оценки на риска и аналитични отчети за управлението на Министерство на външните работи, в това число в подтекста на организацията на вота в чужбина и чувствителни външнополитически тематики по време на предизборната акция.
В работата на звеното ще бъдат включени и съдействия с цивилен организации и представители на академичната общественост.
Примерите Румъния и Молдова
И в случай че съдим по последните изборни цикли в прилежащи страни като Румъния и Молдова, то несъмнено има причина за сходно искане.
В северната ни съседка изборният развой в края на 2024 година се трансформира в казус за Европейския съюз. Неочакваната победа на Калин Джорджеску на първия тур провокира съществени подозрения, откакто следствия разкриха огромна онлайн акция, основана на алгоритмично манипулиране в платформи като TikTok, потребление на „ трол “ мрежи, подправени сметки и наличие, популяризирано посредством автоматизирани системи и платени профили. Според анализите част от тази интензивност е била подпомагана от външни мрежи и е включвала deepfake наличие и координирани инфлуенсърски акции, които показват претендента като „ родолюбив “ избор, до момента в който заобикалят разпоредбите за политическа реклама.
Ситуацията докара до невиждано решение – Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от изборите поради съществени нарушавания и подозрения за външна интервенция. Това беше мощен сигнал за уязвимостта на демократичните процеси в цифровата епоха и сподели, че логаритмите могат да играят основна роля в политическия резултат.
В Молдова провокациите получиха още по-комплексен темперамент, съчетавайки дезинформация с директни финансови тласъци и енергиен напън. Молдовските управляващи и интернационалните наблюдаващи регистрираха случаи на проведено пазаруване на гласове посредством мрежи, свързани с Илан Шор, в това число прехвърляния на средства към десетки хиляди жители за въздействие върху вота. Паралелно с това бяха популяризирани координирани акции с подправени изказвания – от страхове за загуба на суверенитет до внушения за обществени и военни опасности при европейска интеграция.
Особено показателна беше и така наречен Doppelganger тактика – прекопирване на уеб сайтове на медии и институции за легитимиране на пропагандно наличие. Към това се прибавя и детайлът на хибриден напън, в това число енергийни ограничавания, употребявани като инструмент за политическо влияние. Въпреки това страната съумя да организира избори и референдум, при които проевропейският курс беше доказан, въпреки и при минимална разлика, което акцентира степента на поляризация, провокирана от тези акции.
И в двата случая се обрисува общ модел – композиция от цифрови операции, координирани осведомителни интервенции и стопански или политически напън, които работят по едно и също време и целят да подкопаят доверието в институциите и да повлияят върху електоралното държание. Именно сходни опасности стоят в основата на възходящото съдействие сред страните членки на Европейски Съюз и европейските институции за предварителна защита и реакция против дезинформацията в избирателен подтекст.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ