Използването на въглищата в световната енергетика продължава да спада. Поне

Използването на въглищата в международната енергетика продължава да спада. Поне това сочат данните на Greenpeace и CoalSwarm от края на предходната седмица, съгласно които страните все по-малко употребяват въглища за произвеждане на електрическа енергия. В допълнение към стотина са фирмите, които са се отдръпнали от този бизнес последните години. Това се споделя в проучване на Greenpeace, CoalSwarm и Sierra Club – Boom and Bust 2017.
В отчетът си за достъп до сила, специалистите от МАЕ също означават „ трагичното “ понижаване на ролята на въглищата от 2000 година насам.

„ От 1675 компании, които имат електроцентрали, работещи на въглища, или продължаващи да развиват производството на енергийни мощности на въглища от 2010 година съвсем една четвърт, или по-точно 448 компании са напуснали въглищния бизнес, обвързван с произвеждане на сила “, означават от CoalSwarm.

В двете страни, водещи в бранша в международен мащаб Китай и Индия са замразени над 100 плана. Освен, че стартирането на нови централи понижава, изследването на посочените организации демонстрира, че отпадналите мощности на въглища са 64 ГВт единствено през последните две години.
Основно секторът напущат компании, намиращи се в страни с доста огромен размер на ползване на въглища и с най-вече компании, употребяващи въглища за произвеждане на сила. Такъв образец е Индия, която е втора по ползване на въглища в света, само че през предходната година е отпред на листата на излизащите от бранша акции, като след нея се подреждат Китай и Съединени американски щати. От CoalSwarm стигат до извода, че като цяло има стесняване на индустрията с въглища в световен мащаб.

По данни на МАЕ през предходната година в света е имало понижение на вложенията в нови въглищни електроцентрали с 25 %. В същото време броят на плановете за строителство на въглищни електроцентрали е намаляло с две трети за същия този интервал, съгласно отчет от март, съавтори на които са CoalSwarm, Greenpeace и Sierra Club.

Правителствата имат доста аргументи да се отхвърлят поетапно от добива на въглища, в това число и остатъка от мощности и замърсяването на въздуха. Някои от огромните държавни предприятия в Индия редуцират производството и поради по-малкото търсене на въглища и от страна на топлоцентралите. Coal India, на чийто дял се пада над 80% от вътрешното произвеждане през април тази година е понижила индустриалните си мощности с 10%. За последните две години Индия е понижила мощностите от въглищните електроцентрали с 4 гигавата.

Китай също е свила мащабите на производството на въглища, в това число прекъсването на над 150 електроцентрали на въглища.
„ За последните две години се следи рекордно понижение на размера на въглищната индустрия. Увеличаването на поетапния отвод значи, че тази наклонност ще се форсира. Повишението на конкурентоспособността на източниците за чиста сила, неефективната стопанска система на въглища, проблемите със замърсяването на въздуха и усилването на битката с промените на климата играят основна роля за ускорение на края на епохата на въглищната индустрия, отбелязва Кристин Шерар от CoalSwarm.

Разбира се, една от аргументите е и увеличението на каузи на ВЕИ и надлежно понижаване на цените на създаваната от тях електрическа енергия.
Само преди седмица Холандия съобщи желанието си за прекратяване на работата на въглищните централи.

Вижте още: https://www.iea.org/publications/freepublications/publication/CoalInformation2017Overview.pdf

както и: https://endcoal.org/global-coal-plant-tracker/

За България казусът е извънредно значим, само че и тежък за решение, защото става въпрос освен за произвеждане на 45 % от електрическата енергия в страната, а и за бранш, в който, дружно със обвързваните компании са заети няколко десетки хиляди души.

Битката в бранша на въглищата единствено на пръв взор наподобява, че се води на равнище огромни страни. България като член на Европейски Съюз ще би трябвало да извърши регламента за най-хубави налични техники, касаещ понижаване на азотните и серни излъчвания и изхвърлянето на живак. По предварителни данни единствено за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ да вземем за пример ще са нужни над 500 млн. лева за реализиране на новите правила.

Припомняме, че на 1 август стартира да тече срокът от шест месеца, в който централите от Маришкия басейн ще би трябвало да показват анализите си за вложения спрямо изгодата за околната среда и обществото, въз основа на които може да бъде поискана отлагателни дейности. Дерогацията визира нормално несъмнено количество излъчвания. По-рано през октомври стана ясно че английската Amec Foster Wheeler ще съветва централите във връзка с желаната дерогация.