ЕС се бави с решението как да контролира ChatGPT
Използването на чатбота пораства лавинообразно в Европа, а OpenAI разгласи този месец, че над 120 милиона души месечно употребяват функционалността му за търсене. Това автоматизирано слага ChatGPT над прага от 45 милиона дейни консуматори, избран от Закона за цифровите услуги (DSA), което го прави обект на най-строгите регулаторни условия в Европейски Съюз.
Въпреки това Европейската комисия към момента не е решила по какъв начин тъкмо да класифицира ChatGPT — дали като търсачка, онлайн платформа или цялостна услуга с интегрирани логаритми. Решение се чака едвам през средата на 2026 година, споделя почитан източник от Комисията.
Закон, писан преди ерата на изкуствения разсъдък
DSA влезе в действие при започване на 2024 година, само че не планува съответно модели като ChatGPT. Това слага Брюксел в неуместна позиция — рискува да изостане в контрола над най-бързоразвиващата се AI технология.
„ OpenAI ще би трябвало съществено да увеличи стандартите си — към този момент няма да става с копи-пейст от досегашните политики, “ разяснява Матиас Вермеулен от брюкселската консултантска организация AWO.
Компанията не отговори директно на рецензиите, само че уточни страниците си с информация за съблюдаване на DSA.
Възможни санкции и регулаторен конфликт
ChatGPT към този момент попада под обсега и на Закона за изкуствения разсъдък (AI Act), който изисква от фирмите да правят оценка и лимитират рисковете, с санкции до 15 милиона евро при неспазване.
Ако бъде публично систематизиран като „ доста огромна онлайн платформа “ (VLOP) или „ търсачка “ (VLOSE) по DSA, OpenAI ще бъде подложен на още по-строг надзор и може да понесе санкции до 6% от световния си оборот.
Решението какво тъкмо ще се изисква от компанията зависи от тълкуването на Комисията – дали ще се отнася единствено до функционалността за търсене или до целия модел на ChatGPT.
Сблъсък сред два закона
Въпросът по какъв начин ще се съчетаят двете основни регулации – DSA и AI Act – остава открит.
DSA е ориентиран към рисковете за обществото (дезинформация, избори, публично здраве), до момента в който AI Act класифицира самите модели по равнища на риск – „ висок “, „ стеснен “ или „ най-малък “.
Според специалисти двата режима не са изцяло съвместими, което може да докара до пропуски в оценката на рисковете и даже до двойно контролиране.
„ Някои аспекти като дезинформацията и дълбоките фалшификации ще бъдат покрити от DSA, само че други – да вземем за пример потреблението на ChatGPT при наемане на работа – остават под AI Act, “ изяснява Жоао Педро Кинтайш от Амстердамския университет.
Екзистенциален тест за Европейски Съюз
За Брюксел казусът с ChatGPT е тест за способността на Европейски Съюз да ползва личния си регулаторен модел в свят, където изкуственият разсъдък към този момент замества обичайните търсачки и обществени платформи.
Докато решенията се бавят, ChatGPT се трансформира в всекидневен инструмент за милиони европейци, а институциите занапред се пробват да схванат дали законите им въобще могат да го обзет.
Въпреки това Европейската комисия към момента не е решила по какъв начин тъкмо да класифицира ChatGPT — дали като търсачка, онлайн платформа или цялостна услуга с интегрирани логаритми. Решение се чака едвам през средата на 2026 година, споделя почитан източник от Комисията.
Закон, писан преди ерата на изкуствения разсъдък
DSA влезе в действие при започване на 2024 година, само че не планува съответно модели като ChatGPT. Това слага Брюксел в неуместна позиция — рискува да изостане в контрола над най-бързоразвиващата се AI технология.
„ OpenAI ще би трябвало съществено да увеличи стандартите си — към този момент няма да става с копи-пейст от досегашните политики, “ разяснява Матиас Вермеулен от брюкселската консултантска организация AWO.
Компанията не отговори директно на рецензиите, само че уточни страниците си с информация за съблюдаване на DSA.
Възможни санкции и регулаторен конфликт
ChatGPT към този момент попада под обсега и на Закона за изкуствения разсъдък (AI Act), който изисква от фирмите да правят оценка и лимитират рисковете, с санкции до 15 милиона евро при неспазване.
Ако бъде публично систематизиран като „ доста огромна онлайн платформа “ (VLOP) или „ търсачка “ (VLOSE) по DSA, OpenAI ще бъде подложен на още по-строг надзор и може да понесе санкции до 6% от световния си оборот.
Решението какво тъкмо ще се изисква от компанията зависи от тълкуването на Комисията – дали ще се отнася единствено до функционалността за търсене или до целия модел на ChatGPT.
Сблъсък сред два закона
Въпросът по какъв начин ще се съчетаят двете основни регулации – DSA и AI Act – остава открит.
DSA е ориентиран към рисковете за обществото (дезинформация, избори, публично здраве), до момента в който AI Act класифицира самите модели по равнища на риск – „ висок “, „ стеснен “ или „ най-малък “.
Според специалисти двата режима не са изцяло съвместими, което може да докара до пропуски в оценката на рисковете и даже до двойно контролиране.
„ Някои аспекти като дезинформацията и дълбоките фалшификации ще бъдат покрити от DSA, само че други – да вземем за пример потреблението на ChatGPT при наемане на работа – остават под AI Act, “ изяснява Жоао Педро Кинтайш от Амстердамския университет.
Екзистенциален тест за Европейски Съюз
За Брюксел казусът с ChatGPT е тест за способността на Европейски Съюз да ползва личния си регулаторен модел в свят, където изкуственият разсъдък към този момент замества обичайните търсачки и обществени платформи.
Докато решенията се бавят, ChatGPT се трансформира в всекидневен инструмент за милиони европейци, а институциите занапред се пробват да схванат дали законите им въобще могат да го обзет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ