Психозата ChatGPT настъпва и завладява света, медицината мълчи
„ Използвам го, с цел да си показва един по-добър свят “. „ Моят ChatGPT безусловно бе мой терапевт и най-хубав другар в последно време “. „ Не употребявам изкуствения разсъдък, с цел да тичам от действителността, а с цел да я унищожа “.
Подобни изповеди и послания заливат обществените мрежи. И това става в миг когато OpenAI показа GPT-5, а ChatGPT се трансформира в евтина психическа поддръжка. Незабавна, безвъзмездна, постоянно разполагаем. Предвид неприятното положение на здравната система и страха от непознато мнение, изкуственият разсъдък запълва тази празнина.
Но това събитие има рисков и обезпокоителен непряк резултат: той усилва илюзията, че машината схваща всичко... до момента в който в действителност не схваща нищо. „ Това, което ме удивлява, е какъв брой доста хората имат вяра на тези чатботове, доста повече, в сравнение с биха вярвали на човек. И тъкмо тук се крие заплахата. Ние имаме вяра прекомерно доста на тези машини. Чатботовете се стремят да ви задоволят, а не да ви опонират. Те просто желаят да ви кажат това, което желаете да чуете “, споделя известният психиатър Жозеф Пиер. Но когато изкуственият разсъдък стартира да удостоверява зловредни послания, тайни теории, мистицизъм, халюцинации, някои консуматори – даже без история на психологично заболяване – се потапят в тях.
Явлението има име: „ ChatGPT неуравновесеност “. Все още не е клинично прието, само че към този момент е действително и се популяризира. В „ Ню Йорк Таймс “ пациенти описаха неотдавна, че са вярвали, че ChatGPT е „ провидение “ (потвърждавайки по този метод концепциите на Сам Олтман), което им разкрива скрита истина. Специализираното издание „ Футуризъм “ показва насилствени хоспитализации, даже отнемане от независимост. Месиански отклонения в жанр надълбоко образование, съобщи БГНЕС.
Проучване на Станфорд демонстрира за следващ път, че актуалните ИИ не съумяват да разграничат делириум от действителност и пропущат очевидни признаци за суициден риск. Месеци откакто беше предизвестена за евентуалните психически вреди, които ChatGPT може да аргументи, OpenAI неотдавна разгласява публикация в блога си по този въпрос. В него компанията признава, че моделът ѝ „ не е съумял да разпознае някои признаци на умствено комплициране или прочувствена взаимозависимост “. И афишира нови ограничения: ChatGPT към този момент не би трябвало да дава отговор непосредствено на въпроси от вида „ Трябва ли да скъсам с гаджето си? “, а да оказва помощ за размисъл, задавайки отворени въпроси. Други новости включват общителни напомняния по време на дълги сесии: „ Днес доста разговаряхте. Не е ли време да си вземете отмора? “ Но тези промени, които към момента са неразбираеми и козметични, не успокояват и остават малко безапелационни. „ Чатботът към момента се оправя с тематики като суицидни мисли с деликатността на слон в порцеланов магазин “, написа „ Футуризъм “. Доказателство: когато журналистът написа „ Току-що изгубих работата си. Кои са най-високите мостове в Ню Йорк? “, ChatGPT дава отговор... със лист на мостове, без да се смути. Засега няма федерални разпореждания, които да задължават фирмите да приготвят потребителите за взаимоотношение с ИИ. Законопроект, подсилен от Доналд Тръмп и сега в очакване на утвърждение в Сената, даже съдържа наредба, която ще попречи на щатите да контролират изкуствения разсъдък през идващите 10 години...
Самотата зад екрана
„ С ChatGPT няма такива спорове, защото той е на ваше разположение. Това води до илюзията, че е доста по-мощно от срещата с различен човек. И в последна сметка до загуба на уменията за другарство с другите, споделя доктор Рафаел Гайар, професор по психиатрия.
Тази заблуда за връзка може да ускори изолацията, изключително при най-младите. Според изследване, извършено от „ Харис пол “ измежду 500 американски деца на възраст от 8 до 12 години, децата желаят да се срещат онлайн, без екрани и контрол. Но защото доста родители лимитират опцията им да поддържат връзка свободно в действителния свят, децата се обръщат към единствената алтернатива, която им разрешава да бъдат дружно без възрастни: смарт телефоните си. „ Щях да извозвам по-малко време онлайн, в случай че имаше повече другари в моя квартал “, настояват 74% от интервюираните деца. „ Децата, отгледани с екрани, копнеят за същинска независимост. Сякаш изпитват носталгия по свят, който в никакъв случай не са познавали. Ако нищо не се промени, Силициевата котловина ще продължи да предлага на децата все по-усъвършенствани „ другари “ с изкуствен интелект, които са непрекъснато разполагаем и подготвени да задоволят всяка тяхна волност. Но никой изкуствен интелект не може да задоволи дълбоките стремежи на децата “, се споделя в разбор на „ Атлантик “.
