Големият Кирил Кадийски размаза с една буколика проекта Георги Господинов! Вижте подробности!
"Използвал съм всеки мотив, който случайността ми е предоставяла, да кажа, че Георги Господинов е събитие в българската литература. Да го похваля и да пожелая на сътрудниците му - съидейници и съперници - да вземат образец от него и да се стараят.
И измежду живите, нине настоящи и здравстващи писатели, а и в един по-голям времеви откъслек, той няма еднакъв на себе си. Нека феновете му не прибързват да ликуват, нито критиците му да се мръщят - не приказвам за качествата на творбите му, те не ме вълнуват и не ми дават мотив за размишления. Впечатлен съм от феномена Господинов; от волята и опциите, несъмнено, да пласира всичко, което създаде. Нещо, което е липсвало и липсва на множеството български писатели и което в последна сметка се отразява и на самата родна литература.
Георги Господинов е като един пастир, който се грижи доста добре за стадото си (някой заядливо може да подмятна питането дали то е от най-качествените породи овце, само че това няма значение за феномена, който ни вълнува), обезпечава му постоянно най-тучна паша и то освен по нашите високопланински пасбища, само че и в Алпите, а в този момент се видя, че е стигнал и до Скалистите планини в Новия свят. Тия, които "ирландската пастирка " се опита преди време да пробута на задграничните туроператори като българска атракция.
Но да се върнем на нашия "духовен овчар ". Той дои непрекъснато овчиците си и откакто продаде млякото (прясно и кисело), от останалото подготвя сирене и балкански кашкавал, които пласира също на добра цена. От остатъка прави извара, а суроватката я бутилира и предлага като потребен био-продукт. Този субпродукт, прочут и като цвик, се цени доста измежду "умните и красивите ". Вероятно заради това, че възвръща мозъчните кафези и овлажнява кожата на лицето.
Казахме пасе стадото си, само че към този момент и това сякаш не прави самичък - цяла сюрия едри рунтави каракачанки завръщат и пазят овцете, да мируват на вярното място, до момента в който нашият човек грее на благосклонното божие слънце голите си изранени крайници или наобикаля да види по какъв начин върви градежът на параклиса на неговия патрон. Злите езици обаче приказват, че параклисът щял да бъде наименуван на него, тъй като той пък се бил борил и се очаквало да съкруши ламята на "организираната незначителност ".
А на два пъти бил замятал копие и против един различен дракон - Тръмп. Е, по-отдалече, несъмнено, под формата на безкомпромисна позиция против опитите "толкова елементарно и бързо... да се сменят базисни полезности " от някакви инцидентни спечелили. Пак за Тръмп иде тирада...
Всичко това обаче не би било допустимо без една масирана реклама. Господинов я има, тъй като е допаднал с плановете си - и най-много с вярното попълване на формулярите - на съответните фондации, отпускащи помощи на предприемчиви труженици.
Запролети ли се, Господинов стриже овцете си и добре изпраната вълна също отива на пазара. Може да тегли ножа и на някое шиле, само че в никакъв случай няма да изтича и да каже: - Войводо, турците идат, давай парите! Защото го е нарекъл за курбан на креативната независимост, пък и хайванчето очевидно е било закелявело. Топлата и към момента кървава кожа ще хариже, с цел да наложат с нея някой негов другар, пребит при подялбата на литературната бащиния.
Накрая ГГ безмълвно събира барабонките (хем и почиства по тоя метод къшлата), разпределя ги в найлонови торбички, етикетира ги и ги предлага на борсата за цветя - висококачествената овча тор пъклен се търси от домакини, които отглеждат по балконите си литературни цветя в саксии.
На нещо сходно наподобява и последната му книга със свръхкратки разкази.
След такава книга е напълно разумно да ти се мълчи и може би на него - да не стои празен пазара - ще му се прииска да издаде и книга единствено с бели страници. Само че тая книга към този момент сме я чели - и на френски, и на британски.
А в същото време някои негови сътрудници крещят: Хей пролет иде, подвигат се мъглите!... Налей, обеснико, тайфа чака... И едвам дочакали юсчето, гаврътват го и хукват с оръжие в ръка по "Възвишенията " на времето, под ехидните погледи на внуците на Мазната, да гонят раздигащите се към този момент мъгли...
Бедний, бедний Русков, за какво не умря на Гредетин! "
Кирил Кадийски
Източник: frognews.bg
И измежду живите, нине настоящи и здравстващи писатели, а и в един по-голям времеви откъслек, той няма еднакъв на себе си. Нека феновете му не прибързват да ликуват, нито критиците му да се мръщят - не приказвам за качествата на творбите му, те не ме вълнуват и не ми дават мотив за размишления. Впечатлен съм от феномена Господинов; от волята и опциите, несъмнено, да пласира всичко, което създаде. Нещо, което е липсвало и липсва на множеството български писатели и което в последна сметка се отразява и на самата родна литература.
Георги Господинов е като един пастир, който се грижи доста добре за стадото си (някой заядливо може да подмятна питането дали то е от най-качествените породи овце, само че това няма значение за феномена, който ни вълнува), обезпечава му постоянно най-тучна паша и то освен по нашите високопланински пасбища, само че и в Алпите, а в този момент се видя, че е стигнал и до Скалистите планини в Новия свят. Тия, които "ирландската пастирка " се опита преди време да пробута на задграничните туроператори като българска атракция.
Но да се върнем на нашия "духовен овчар ". Той дои непрекъснато овчиците си и откакто продаде млякото (прясно и кисело), от останалото подготвя сирене и балкански кашкавал, които пласира също на добра цена. От остатъка прави извара, а суроватката я бутилира и предлага като потребен био-продукт. Този субпродукт, прочут и като цвик, се цени доста измежду "умните и красивите ". Вероятно заради това, че възвръща мозъчните кафези и овлажнява кожата на лицето.
Казахме пасе стадото си, само че към този момент и това сякаш не прави самичък - цяла сюрия едри рунтави каракачанки завръщат и пазят овцете, да мируват на вярното място, до момента в който нашият човек грее на благосклонното божие слънце голите си изранени крайници или наобикаля да види по какъв начин върви градежът на параклиса на неговия патрон. Злите езици обаче приказват, че параклисът щял да бъде наименуван на него, тъй като той пък се бил борил и се очаквало да съкруши ламята на "организираната незначителност ".
А на два пъти бил замятал копие и против един различен дракон - Тръмп. Е, по-отдалече, несъмнено, под формата на безкомпромисна позиция против опитите "толкова елементарно и бързо... да се сменят базисни полезности " от някакви инцидентни спечелили. Пак за Тръмп иде тирада...
Всичко това обаче не би било допустимо без една масирана реклама. Господинов я има, тъй като е допаднал с плановете си - и най-много с вярното попълване на формулярите - на съответните фондации, отпускащи помощи на предприемчиви труженици.
Запролети ли се, Господинов стриже овцете си и добре изпраната вълна също отива на пазара. Може да тегли ножа и на някое шиле, само че в никакъв случай няма да изтича и да каже: - Войводо, турците идат, давай парите! Защото го е нарекъл за курбан на креативната независимост, пък и хайванчето очевидно е било закелявело. Топлата и към момента кървава кожа ще хариже, с цел да наложат с нея някой негов другар, пребит при подялбата на литературната бащиния.
Накрая ГГ безмълвно събира барабонките (хем и почиства по тоя метод къшлата), разпределя ги в найлонови торбички, етикетира ги и ги предлага на борсата за цветя - висококачествената овча тор пъклен се търси от домакини, които отглеждат по балконите си литературни цветя в саксии.
На нещо сходно наподобява и последната му книга със свръхкратки разкази.
След такава книга е напълно разумно да ти се мълчи и може би на него - да не стои празен пазара - ще му се прииска да издаде и книга единствено с бели страници. Само че тая книга към този момент сме я чели - и на френски, и на британски.
А в същото време някои негови сътрудници крещят: Хей пролет иде, подвигат се мъглите!... Налей, обеснико, тайфа чака... И едвам дочакали юсчето, гаврътват го и хукват с оръжие в ръка по "Възвишенията " на времето, под ехидните погледи на внуците на Мазната, да гонят раздигащите се към този момент мъгли...
Бедний, бедний Русков, за какво не умря на Гредетин! "
Кирил Кадийски
Източник: frognews.bg
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ