Младежите, спасили жена от пожар: Тя беше в шок и не искаше да излиза от къщата
Изпод мощен пожар, който след това изгорил цялата къща, две момчета избавиха 74-годишната Тодка Джокелова от родопското село Чокманово.
Към 1 часа след среднощ през вчерашния ден 18-годишният Денис Брахомов от маданското село Митовска и 19-годишният Марчело Адилов от рудоземското Елховец се прибирали от Смолян.
Спускайки се към селото, още от табелата видели ярка светлина. Отишли до центъра, където е магазинът, а по-нагоре от него към този момент се виждала къщата, която гори отвред.
„ Решихме да проверим какво се случва. Отидохме до къщата и видяхме, че няма екип на пожарната. Чухме, че някой вика вътре. Започнахме да бутаме вратата, само че тя беше не поддаваше. Блъскахме, само че беше притисната с нещо като дрешник. На втория-третия път успяхме да я разбием. Вътре имаше жена. Аз си съблякох якето, тъй като е памучно, с цел да не се възпламени, а през това време Денис влезе вътре “, споделя Марчело.
„ Жената беше в меланхолия, в потрес . Беше доста обезпокоена, викаше, крещеше, не искаше да излиза. Не знам за какво по този начин. Към 10 минути ми лиши да я убедя и да изведа. Аз я молих, само че тя отхвърляше. През цялото време ревеше, че къщата й ще изгори. Молеше: „ Изгасете огъня! ", " Какво ще върша в този момент!? ", " Помогнете ми! ", " Изгасете ми къщата! ". А през това време от горната страна падаха въглени отвред. После, когато пожарникарите пристигнаха, повтаряше същото. Все отново съумях да я изкарам. Марчело ми оказа помощ да я изведем и да я накараме да седне горе “, изясни Денис.
След това момчетата се обадили на пожарната и съобщили, че в къщата имало жена, само че към този момент е отвън заплаха.
„ Вътре всичко гореше - стълбище, стаи, кулоар. От покрива падаха въглени и части, само че взех решение да пожертвам. Все отново осъзнавах, че става въпрос за човешки живот. А тя не викаше за помощ, единствено крещеше. Беше тъкмо пред огромния пламък, на едно дървено стълбище. Не беше в стаята, а на коридора. Седеше и крещеше, държеше една дребна тенджерка с вода. Пробваше да гаси “, добавя младежът.
Първоначално, когато отишли до горящата постройка, видели човек на междинна възраст, който единствено стоял и гледал пламъците. Младежите го заговорили, пробвали от него да схванат дали няма човек вътре, само че той нищо не им отвърнал.
„ Аз стоях до вратата, помогнах на Денис да я изкара. Попитахме я дали е добре и се обадихме на 112 “, спомня си Марчело.
Когато изкарали бабата, тя обяснила, че е заспала, само че усетила пушек и се събудила. Тогава осъзнала, че къщата гори.
„ Навън като я изкарахме, сподели: „ Благодаря доста “. Когато пристигна колата за спешна помощ, те се заеха с нея. След това пристигна една жена и сподели, че единствено нея пускала в къщата и племенника си “, уточни Марчело.
Преди пет години Денис загуби брат си Александър в пожар . Бил на 24 години. Ползвал квартира в Мадан, на 7-мия етаж в жилищен блок. В края на август 2014 година, 15 минути преди среднощ се запалила гарсониерата, в която младежът спял. Двама пожарникари го извадили със съществени обгаряния. Докато го разполагат на стълбищната площадка, последвал нов гърмеж на газова бутилка в горящото жилище. Евакуирали живеещите в прилежащите 10 жилището. Младежът бил закаран в болница, само че след към седмица умрял от изгарянията си.
„ Затова реагирах по този начин. Може би от там ми пристигна смелостта, тъй като си мислех, че може да се случи отново, а аз знам какво е. Когато Марчело разруши вратата, аз незабавно влязох. Не желаех да се случи същото, каквото се случи с брат ми. Затова гледах колкото се може по-бързо да изкарам дамата “, споделя Денис, когато го питаме не се ли е страхувал за живота си.
Момчетата споделят, че са създали най-хубавото, на което са способни .
На въпрос дали се усещат герои, Марчело дава отговор: " Надявам се да има повече хора като нас, да не сме единствено ние, колкото се може повече хора да има, които да оказват помощ на хора в потребност ".
Към 1 часа след среднощ през вчерашния ден 18-годишният Денис Брахомов от маданското село Митовска и 19-годишният Марчело Адилов от рудоземското Елховец се прибирали от Смолян.
Спускайки се към селото, още от табелата видели ярка светлина. Отишли до центъра, където е магазинът, а по-нагоре от него към този момент се виждала къщата, която гори отвред.
„ Решихме да проверим какво се случва. Отидохме до къщата и видяхме, че няма екип на пожарната. Чухме, че някой вика вътре. Започнахме да бутаме вратата, само че тя беше не поддаваше. Блъскахме, само че беше притисната с нещо като дрешник. На втория-третия път успяхме да я разбием. Вътре имаше жена. Аз си съблякох якето, тъй като е памучно, с цел да не се възпламени, а през това време Денис влезе вътре “, споделя Марчело.
„ Жената беше в меланхолия, в потрес . Беше доста обезпокоена, викаше, крещеше, не искаше да излиза. Не знам за какво по този начин. Към 10 минути ми лиши да я убедя и да изведа. Аз я молих, само че тя отхвърляше. През цялото време ревеше, че къщата й ще изгори. Молеше: „ Изгасете огъня! ", " Какво ще върша в този момент!? ", " Помогнете ми! ", " Изгасете ми къщата! ". А през това време от горната страна падаха въглени отвред. После, когато пожарникарите пристигнаха, повтаряше същото. Все отново съумях да я изкарам. Марчело ми оказа помощ да я изведем и да я накараме да седне горе “, изясни Денис.
След това момчетата се обадили на пожарната и съобщили, че в къщата имало жена, само че към този момент е отвън заплаха.
„ Вътре всичко гореше - стълбище, стаи, кулоар. От покрива падаха въглени и части, само че взех решение да пожертвам. Все отново осъзнавах, че става въпрос за човешки живот. А тя не викаше за помощ, единствено крещеше. Беше тъкмо пред огромния пламък, на едно дървено стълбище. Не беше в стаята, а на коридора. Седеше и крещеше, държеше една дребна тенджерка с вода. Пробваше да гаси “, добавя младежът.
Първоначално, когато отишли до горящата постройка, видели човек на междинна възраст, който единствено стоял и гледал пламъците. Младежите го заговорили, пробвали от него да схванат дали няма човек вътре, само че той нищо не им отвърнал.
„ Аз стоях до вратата, помогнах на Денис да я изкара. Попитахме я дали е добре и се обадихме на 112 “, спомня си Марчело.
Когато изкарали бабата, тя обяснила, че е заспала, само че усетила пушек и се събудила. Тогава осъзнала, че къщата гори.
„ Навън като я изкарахме, сподели: „ Благодаря доста “. Когато пристигна колата за спешна помощ, те се заеха с нея. След това пристигна една жена и сподели, че единствено нея пускала в къщата и племенника си “, уточни Марчело.
Преди пет години Денис загуби брат си Александър в пожар . Бил на 24 години. Ползвал квартира в Мадан, на 7-мия етаж в жилищен блок. В края на август 2014 година, 15 минути преди среднощ се запалила гарсониерата, в която младежът спял. Двама пожарникари го извадили със съществени обгаряния. Докато го разполагат на стълбищната площадка, последвал нов гърмеж на газова бутилка в горящото жилище. Евакуирали живеещите в прилежащите 10 жилището. Младежът бил закаран в болница, само че след към седмица умрял от изгарянията си.
„ Затова реагирах по този начин. Може би от там ми пристигна смелостта, тъй като си мислех, че може да се случи отново, а аз знам какво е. Когато Марчело разруши вратата, аз незабавно влязох. Не желаех да се случи същото, каквото се случи с брат ми. Затова гледах колкото се може по-бързо да изкарам дамата “, споделя Денис, когато го питаме не се ли е страхувал за живота си.
Момчетата споделят, че са създали най-хубавото, на което са способни .
На въпрос дали се усещат герои, Марчело дава отговор: " Надявам се да има повече хора като нас, да не сме единствено ние, колкото се може повече хора да има, които да оказват помощ на хора в потребност ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ