Какво показват външните оценявания на учениците
Изпитите след 4-ти, 7-ми и 10-ти клас би трябвало да дават картина на българското обучение и да оказват помощ на учебните заведения да се подобрят. Вместо това водят до напрежение за възпитаници, родители и учители.
Какво демонстрират и какво не демонстрират резултатите от външните оценения разяснява Люба Йорданова, старши експерт " Стратегически партньорства " във фондация " Заедно в час ".
Тази седмица стартират националните външни оценения (НВО) - изпитите след 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, които би трябвало да покажат по какъв начин се оправят учебните заведения и накъде би трябвало да се насочат националните и общински политики, тъй че всеки възпитаник да получи качествено обучение. Би трябвало, тъй като НВО в никакъв случай не е изпълнявало тази си цел.
Вместо това изпитите служат за ранглиста, която мери опцията на родителите да компенсират недостига на системата чрез частни уроци. Създават напрежение както за възпитаници и родители, по този начин и за шефовете и учителите. Генерират непотребен ужас в просветителната система и обществото - седмици наред се разисква какъв брой възпитаници са преписвали, имало ли е " механически " неточности в изпитите, работили ли са камерите в учебните заведения и други несъществени въпроси, които по никакъв метод нямат отношение към образованието на учениците в България.
Какво би трябвало да бъде
Идеята на външното оценяване е да направи самостоятелна оценка на постигнатите от учебните заведения резултати. Да се види до каква степен учителите са развили в децата и младежите знанията и уменията, които страната е заложила за учениците на края на всеки учебен стадий (4-ти, 7-ми и 10-ти клас). В този смисъл резултатите от външните оценения би трябвало да се употребяват, с цел да се съберат данни и да се направи подробен разбор по тематики като:
има ли огромна разлика сред вътрешното и външното оценяване на обещано учебно заведение или паралелка - в случай че има, на какво се дължи тя;
как работят учебните заведения и паралелките, чиито възпитаници се оправят доста по-добре от междинното за страната; какви положителни образци могат да се приспособяват и за други училища;
какви проблеми имат учебните заведения и паралелките, чиито възпитаници се оправят доста по-лошо от междинното за страната; по какъв начин може да им се помогне, с цел да решат тези проблеми;
кои познания и умения не са развили учениците в задоволителна степен и какво би трябвало да се промени в подготовката на учителите, в образователните стратегии и в методите на преподаване, тъй че децата и младежите да стигнат до нужното равнище на мечтаните компетентности.
Тези разбори би трябвало да бъдат основа за националните и общински политики в образованието и инструмент за следене на тяхната успеваемост. Когато Министерството на образованието и науката взема решение да вземем за пример в какво да вложи милионите от националните стратегии или европейските фондове, би могло - на база на анализите - да сътвори цялостна и качествена стратегия за усъвършенстване на учебните заведения с най-ниски резултати на НВО. Или пък да заложи ограничения за спомагателната подготовка на учителите по тематики, по които учениците се оправят най-лошо. Анализите на общинско равнище пък могат да послужат на локалните управляващи когато дефинират целите си за финансиране в областта на образованието.
За да извърши външното оценяване същинските си цели, даже не е нужно всички възпитаници да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без авансово обявяване, без камери, без изтегляне на разновидности в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и огромна част от сериозния бюджет, който се отпуска за образуване на българските национални външни оценения.
И какво в действителност е
За да са в действителност самостоятелни и справедливи, стандартизираните външни оценения би трябвало да дават отговор най-малкото на три съществени условия:
да са направени професионално от експерти в областта на основаването на тестове;
да се организират в спокойна за учениците среда;
резултатите от тях да нямат последствия за самите възпитаници.
Българските изпити не дават отговор на нито едно от тези условия. Те се вършат година за година, мъчно разрешават сравнимост на резултатите, правят оценка най-много наизустена информация, прагът за приемане на тройка е несериозно невисок и постоянно са придружени от медийна нервност и наставнически ужас. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се " приготвят " за НВО, тъй като точките от него се вписват в удостоверението им за приключен начален стадий на главното обучение. Стига се до парадокса медиите да назовават външното оценяване на 11-годишните " дребните матури ", внасяйки в допълнение напрежение към един по замисъла си диагностичен инструмент за премерване на това по какъв начин се оправя страната в областта на образованието.
Особено килнат е изпитът след 7-ми клас, тъй като се употребява за кандидатстване в гимназия. И защото в България учениците на родители с финансови благоприятни условия всеобщо посещават частни уроци, с цел да се приготвят за НВО в 7 клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в учебно заведение, а това на сътрудниците им, които преподават (и) " на частно ". Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и до там учениците да се концентрират само върху включените в изпита български език и математика и да пропущат скъпи (в идеалния вариант) познания и умения по други предмети.
В последна сметка учителите са напрегнат, тъй като от тях се изисква да приготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с образуване на стаи, квестори, печатане на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната нервност и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последствия са за учениците, които години наред са под стрес, тъй като им се насажда мисленето, че това по какъв начин се показват на изпитите е решаващо за живота им оттук насетне. Единствените, за които националното външно оценяване няма последствия, са представителите на държавните и локалните институции в областта на образованието - тези, чието показване изпитите в действителност мерят.
Какво демонстрират и какво не демонстрират резултатите от външните оценения разяснява Люба Йорданова, старши експерт " Стратегически партньорства " във фондация " Заедно в час ".
Тази седмица стартират националните външни оценения (НВО) - изпитите след 4-ти, 7-ми и 10-ти клас, които би трябвало да покажат по какъв начин се оправят учебните заведения и накъде би трябвало да се насочат националните и общински политики, тъй че всеки възпитаник да получи качествено обучение. Би трябвало, тъй като НВО в никакъв случай не е изпълнявало тази си цел.
Вместо това изпитите служат за ранглиста, която мери опцията на родителите да компенсират недостига на системата чрез частни уроци. Създават напрежение както за възпитаници и родители, по този начин и за шефовете и учителите. Генерират непотребен ужас в просветителната система и обществото - седмици наред се разисква какъв брой възпитаници са преписвали, имало ли е " механически " неточности в изпитите, работили ли са камерите в учебните заведения и други несъществени въпроси, които по никакъв метод нямат отношение към образованието на учениците в България.
Какво би трябвало да бъде
Идеята на външното оценяване е да направи самостоятелна оценка на постигнатите от учебните заведения резултати. Да се види до каква степен учителите са развили в децата и младежите знанията и уменията, които страната е заложила за учениците на края на всеки учебен стадий (4-ти, 7-ми и 10-ти клас). В този смисъл резултатите от външните оценения би трябвало да се употребяват, с цел да се съберат данни и да се направи подробен разбор по тематики като:
има ли огромна разлика сред вътрешното и външното оценяване на обещано учебно заведение или паралелка - в случай че има, на какво се дължи тя;
как работят учебните заведения и паралелките, чиито възпитаници се оправят доста по-добре от междинното за страната; какви положителни образци могат да се приспособяват и за други училища;
какви проблеми имат учебните заведения и паралелките, чиито възпитаници се оправят доста по-лошо от междинното за страната; по какъв начин може да им се помогне, с цел да решат тези проблеми;
кои познания и умения не са развили учениците в задоволителна степен и какво би трябвало да се промени в подготовката на учителите, в образователните стратегии и в методите на преподаване, тъй че децата и младежите да стигнат до нужното равнище на мечтаните компетентности.
Тези разбори би трябвало да бъдат основа за националните и общински политики в образованието и инструмент за следене на тяхната успеваемост. Когато Министерството на образованието и науката взема решение да вземем за пример в какво да вложи милионите от националните стратегии или европейските фондове, би могло - на база на анализите - да сътвори цялостна и качествена стратегия за усъвършенстване на учебните заведения с най-ниски резултати на НВО. Или пък да заложи ограничения за спомагателната подготовка на учителите по тематики, по които учениците се оправят най-лошо. Анализите на общинско равнище пък могат да послужат на локалните управляващи когато дефинират целите си за финансиране в областта на образованието.
За да извърши външното оценяване същинските си цели, даже не е нужно всички възпитаници да минават през него. Достатъчно е да се направи на извадков принцип, без авансово обявяване, без камери, без изтегляне на разновидности в ранни зори в Министерството на образованието и науката. Това ще спести и огромна част от сериозния бюджет, който се отпуска за образуване на българските национални външни оценения.
И какво в действителност е
За да са в действителност самостоятелни и справедливи, стандартизираните външни оценения би трябвало да дават отговор най-малкото на три съществени условия:
да са направени професионално от експерти в областта на основаването на тестове;
да се организират в спокойна за учениците среда;
резултатите от тях да нямат последствия за самите възпитаници.
Българските изпити не дават отговор на нито едно от тези условия. Те се вършат година за година, мъчно разрешават сравнимост на резултатите, правят оценка най-много наизустена информация, прагът за приемане на тройка е несериозно невисок и постоянно са придружени от медийна нервност и наставнически ужас. Дори четвъртокласниците живеят с натиска да се " приготвят " за НВО, тъй като точките от него се вписват в удостоверението им за приключен начален стадий на главното обучение. Стига се до парадокса медиите да назовават външното оценяване на 11-годишните " дребните матури ", внасяйки в допълнение напрежение към един по замисъла си диагностичен инструмент за премерване на това по какъв начин се оправя страната в областта на образованието.
Особено килнат е изпитът след 7-ми клас, тъй като се употребява за кандидатстване в гимназия. И защото в България учениците на родители с финансови благоприятни условия всеобщо посещават частни уроци, с цел да се приготвят за НВО в 7 клас, външното оценяване мери не постигнатото от учителите в учебно заведение, а това на сътрудниците им, които преподават (и) " на частно ". Фиксирането върху резултатите от външното оценяване води и до там учениците да се концентрират само върху включените в изпита български език и математика и да пропущат скъпи (в идеалния вариант) познания и умения по други предмети.
В последна сметка учителите са напрегнат, тъй като от тях се изисква да приготвят учениците за оценяванията. Директорите месеци наред се занимават с образуване на стаи, квестори, печатане на изпитни материали и медийни запитвания. Част от родителите се заразяват от изпитната нервност и треперят за резултатите на децата си. Но най-големите последствия са за учениците, които години наред са под стрес, тъй като им се насажда мисленето, че това по какъв начин се показват на изпитите е решаващо за живота им оттук насетне. Единствените, за които националното външно оценяване няма последствия, са представителите на държавните и локалните институции в областта на образованието - тези, чието показване изпитите в действителност мерят.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ