Изпитани трикове да си проветрите главата и да ви осени

Изпитани трикове да си проветрите главата и да ви осени професионално ентусиазъм
„ Нужни са ни нови хрумвания, мислете креативен, проявете въображение. До на следващия ден чакам оферти “, заръчва шефът и ви праща да вършите настоящите си задания.
Вие тази работа я работите от няколко години, има огромна доза рутина в нея,
а и сте малко изтощени от периодическите претенции за креативност, които насочва управлението. Направо се чудите по какъв начин ще ви сполети вдъхновението, с цел да измислите нещо ново, освен това до на следващия ден. При това до момента в който сте претрупани с осъществяване на настоящите си задания.
Скандализирайте началника, като след съвещанието
не се отправите добродушно към бюрото, а излезете на разходка. Нали желае креативно мислене. То няма да пристигна, до момента в който сте запретнали ръкави, изцяло съсредоточени да изпълнявате отговорностите си.
Шефът ще разбере, че тръгвате не да се шлеяете,
а да извършите заръката му – да търсите ентусиазъм за нововъведения, в случай че е чел научните проучвания за когнитивните качества.
Когато би трябвало да мислите креативен и да намерите нови хрумвания,
не е правилно, че колкото повече старания влагате, толкоз по-добри резултати получавате. Обратното е – трябва да си проветрите главата. Докато работите, както всеки ден, мозъкът ви получава незабавни поръчки, които би трябвало да извършва. Той действа по линеен метод – както е привикнал, с цел да си аргументи по-малко напрежение. Няма нито време, нито предпочитание да се пита „ нещата могат ли да бъдат по-различни “.
Тъкмо по тази причина никакво ентусиазъм няма да усети, нищо ново няма да го осени.
Според учените в биологията на мозъка съществува мрежа, която наричат невронна мрежа по дифолт. Това е комплицирана композиция от области в мозъка и свързване на точки в тях, което не се реализира във всеки миг, изключително пък под стрес. Задейства се, когато почивате, забавлявате се, мечтаете, съзерцавате нещо красиво. Също и когато тялото ви прави едно,
а мозъкът ви се рее в напълно друго – не е смешка, че най-хубавите хрумвания идват в банята.
Тази мрежа по дифолт е в основата на творчеството, тъй като свързва „ точките “ и прави допустимо данните от околната среда, насъбрани в мозъка ви, да се съчетаят по нов метод и да основат нова концепция.
Не са голи теории, потвърдено е посредством проучвания с ядрено-магнитен резонанс.
Изображенията от него сочат, че тъкмо преди миг на ентусиазъм има прилив на алфа талази, който изключва зрителния кортекс, отстранява всички разсейвания и разрешава на мрежата по дифолт да прави другите връзки, водещи до изобретение.
Получава се нещо като удар, учените го разказват като „ намигване на мозъка “.
В проучване, оповестено в сп. Nature, невролози ревизират по какъв начин е по-вероятно да се стигне до креативен пробиви, като разделят доброволците на три групи: едната не прави нищо, другата е заета с някаква интензивна активност, третата мечтае, т.е. блуждае, лута се в приятни мисли. Резултатът е, че най-добре се оправя третата група –
при креативен задания хората в нея се показват с 41% по-добре от останалите.
Учените изясняват творчеството и посредством невротрансмитерите, които пораждат при другите положения на мозъка – ендорфини, допамини и така нататък Но по-важното е да знаете, че трябва да го оставите да „ диша “, щом желаете да го осени ентусиазъм.
Трябва да си позволите релакс и интроспекция, т.е. прозрение в себе си.
Всичко звучи извънредно прелестно, само че все пак има една гадна детайлност. Тя е, че въпросната интроспекция, задействането на мрежата по дифолт и творчеството се случва, когато има (най-лаишки казано) точки за свързване.
Ще рече, че мозъкът ви би трябвало да е натрупал информация. На голо поле няма какво да се свърже.
Накратко, най-напред трябва да познавате това, за което очаквате да ви осени нова концепция. Ако не сте мръднали напред от гимназиалните познания по физика, за разлика от Айнщайн, който постоянно оставял мозъка си да се лута и стигнал до Теорията на относителността, до момента в който си представял по какъв начин язди безоблачен лъч до края на Вселената, вие едва ли ще откриете нещо.
Стъпки в дословния смисъл
Експериментално е потвърдено, че ходенето пеша помага на креативното мислене.

Изследователският екип на доктор Мерилин Опецо от Университета на Санта Клара, Калифорния, провел серия опити, в които подложил доброволци на проби за креативност. Едни се разхождали. Други изпълнявали същите задания, само че седнали.
Най-добри резултати постигнали хората,
на които било разрешено да се разхождат, без значение дали на открито или в закрити пространства. Ползите от разходките оставали и откакто чиновниците сядали в офиса – те показвали по-висока креативност от тези, които от самото начало си били зад бюрата.
Според други опити за ентусиазъм ще ви помогнат нови гледки, само че красиви.
Учените са открили, че по този метод мозъкът по-добре излиза от рутината на линейното мислене и включва невронната мрежа по дифолт. Новото прелестно го освежава и го подтиква да основава.
Промяната може да е дребна и напълно дословна
– примерно да минавате по различен път, като отивате или се връщате от работа.
Мечтите също са гледки в мозъка ви – представяйте си.
Наистина се рейте, а не планирайте по какъв начин ще постигнете тези фантазии и не съжалявайте, че още не сте ги постигнали. Оставете мозъкът ви да блуждае, да скача, към каквото си желае. Но незабавно гонете неприятното и го насочвайте към позитивното.
Психолозите предлагат и да четете художествена литература.
Това единствено по себе си подтиква въображението. Качествени написани разказ или стихове ви карат да си представяте това, което ви описват, и мозъкът ви се настроива креативен.
Може да ви е необичайно, само че експертите съветват да разтребите.
Вдъхновението ще ви споходи, в случай че се отървете от ненужни елементи. Не пилейте часове за незначителни действия. Те ще затлачат мозъка ви и той няма да се отвори за творчество.

Подредете към себе, с цел да не се разсейвате от хаоса. Креативността има потребност от време и място, акцентират специалистите.