Изпълнителното бюро на БСП подаде , без лидера Атанас Зафиров.

Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия подаде, без водача Атанас Зафиров. Същото това бюро, което поддържа влизането на партията в кабинета " Желязков ".

Съдбата на партията и на ръководителя ще се реши на 10 януари , когато най-вероятно Столетницата ще тръгне към Конгрес.

В това Изпълнително бюро въпреки всичко влизат депутати, министри и други, които съумяха да употребяват късата власт. Чудно по какъв начин да се пояснява тази оставка - закъсняла съвест, може би? Отговорност, само че защо?

Крахът беше неминуем, нищо че управлението на партията след оставката на държавното управление. Едва ли някой се е заблуждавал, че влизайки в това ръководство, Българска социалистическа партия няма да търпи негативи. Сриват в партията е стремглав.

Аргументът за непоклатимост катастрофира, защото чувството в хората за ценова неустойчивост растеше правопропорционално на спадащото доверие в лявата групировка. Стабилността по този начин и не се случи.

Висшето партийно управление не пожела да чуе гласа на личните си гласоподаватели и членове. Социалистите (някои не успяха) мъчно преглътнаха отвращението си от влизането на партията в ръководство с дългогодишния зложелател в лицето на ГЕРБ.

Факт е, че всички желаеха постоянна власт. Хората се измориха от избори. Но това, за което алената върхушка остана глуха бе, че левите хора не желаеха ТОВА ръководство. С всеки различен може би да, само че не и с ГЕРБ и Движение за права и свободи (впоследствие). Мантра, дълго насаждана в съзнанието на левите гласоподаватели.

Политиците се объркаха в апатията на хората, желаеха да я употребяват за свои персонални цели, само че не се получи за дълго, разбуниха я, разсъниха гражданската съвест. Най-после!

Българска социалистическа партия не е като ГЕРБ и Движение за права и свободи. Бойко Борисов и Делян Пеевски са различен вид водачи - имат постоянни твърди ядра, а дребните партии са за краткотрайна приложимост. В Българска социалистическа партия не могат да им се сърдят, че им бутнаха бастуна.

Равносметката за столетната партия следва. В тази оставка на Бюрото се надявам да личи избуялата съвест за съсипването на една идея за генерации социалисти.

Но по този начин се получава, когато в една партия виждаш не идеята и концепцията, а кариерен трамплин. Този трамплин може да ти даде начален подтик към върха или, в случай че стъпиш на погрешно и не запазиш равновесие, да те изхвърли " зад борда ".

Наистина ми се желае да схвана по кое време другарите усетиха очевидно " невидимата поддръжка " на Движение за права и свободи.

Не съумяха безапелационно да показват на публиката си нужната прегръдка с Делян Пеевски и Бойко Борисов, които сами обявяваха с години за непреодолими съперници.

По-силният изяжда по-слабия. Такива са законите на политическата джунгла. Е, очевидно в името на властта, всичко се преодолява - морал, правила, хрумвания, обещания.

Другари, думите остават! Защото " първоначално бе словото ". Сега е време тези, които изневериха на своите и най-много на себе си да изпият горчивия хап, да потърсят помилван, да намерят сили в себе си да признаят греховете си пред гласоподавателите си и да се надяват на амнистия.

И да се надяват, че разкаянието не е прекомерно закъсняло, имайки поради че освен хората в ляво, само че и в другия набор виждат вяра в нов (вероятно президентски) план.

Може би каквото и да ни кажат от " Позитано " 20, към този момент е прекомерно късно.

Но умерено, приятели, " всичко отминава под това небе, болката отляво - не ".